Банкеръ Daily

Управление и бизнес

"Дунарит" строши оковите, сложени му от ДКК

Върховният касационен съд окончателно потвърди - "Дунарит" не дължи нищо на Държавната консолидационна компания, която вече четири години "злоупотребява с право".


Няма сила, която да принуди ДКК да даде точен отговор, защо тези над 50 млн.лв., които „Дунарит“ му издължи още през 2017 г., не са били осчетоводени? Кога и при кого са отишли впоследствие? Заличен ли е дългът на дружеството към фалираната КТБ и т.н. и т.н.  


 

След скандала от миналата седмица, свързан с нескопосания опит за преврат в Държавната консолидационна компания, чрез  освобождаването изпълнителния директор - Ваня Караганева, през тази  седмица министърът на икономиката Даниела Везиева отстрани организаторите на „заверата“.

Трима от членове на Съвета на директорите на държавната компания - Рая Каназирева, Радостин Вазов и Диляна Софиянска, бяха заменени с нови - Венцислав Марио Димитров, Росица Исталиянова Бачева-Цветанова и Борислава Пенева.

Засегнатите със сигурност ще потърсят възможност да парират това действие на министър Везиева по всички възможни начини, но блатото в което нагазиха може бързо да охлади мераците им, ако разбира се живеем в правова държава.

За разлика от сегашният интерес на медиите към случващото се в ДКК, „ БАНКЕРЪ“ от години се занимава с темата и търси отговори за безумствата, съпровождащи дейността на държавния мастодонт.

И тъй като зависимостите в ДКК отдавна не са тайна  за „БАНКЕРЪ“, решихме за пореден път да внесем светлина по едно от най-смехотворните „обвинения“  на отстранените вече началници срещу Караганева. А то звучеше така: „Еднолично подписване на извънсъдебна спогодба с материален интерес 50 милиона лева, с различен от одобрения вече от СД на ДКК текст, без последваща санкция или даже информиране на съвета на директорите на ДКК“. Което впрочем се оказа абсолютна манипулация. В случая става дума за 

споразумение с оръжейният завод „Дунарит“ в Русе.

Но нека върнем картината няколко години назад, за да стане ясно, че такова споразумение не само не е подписвано до ден днешен, но че липсата му би трябвало да бъде обект на проверка от страна на друг вид институции.

А аргументите ни за подобно твърдение се потвърждават от окончателното решение на Върховния касационен съд от 28 септември тази година. Чрез него, мераците на ДКК да продължи с изградената още преди пет години тактика на обсебване, са категорично отрязани. 

Тази тактика бе възприета през лятото на 2017 г., когато бе даден старт за прилапването на оръжейният завод „Дунарит“ в Русе.

Повечето български медии така и не разбраха, че „инициативата“ за този своеобразен абордаж на оръжейното дружество от страна на бившия икономически министър Емил Караниколов не е била просто хрумка, а старателно изпълнявана стратегия.  Само дето, нейното следване, 

е коствало на държавното предприятие едни… 200 млн. лева. 

Когато в 2020 г. в ГЕРБ стана напечено Борисов лично отстрани министър Караниколов „по подозрения“ за връзки с известен депутат от ДПС.

А тримата „радетели за истината“, които сега заливат медиите с обвинения за решенията взети от Караганева в ДКК, послушно са гласували за реализацията на тази цел. 

Едва ли някой ще намери смислена аргументация за действията на ДКК по онова време, която се втурна на юруш да пазарува серия фиктивни, необезпечени и откровено рискови вземания от обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка. 

Целта на споменатата експедитивност на тогавашните  ръководители на ДКК, макар и маскирана като „грижа“ за оръжейното предприятие, си беше откровен 

опит за национализация и за вкарване на „Дунарит“ в кошарата 

на тези, които бяха обсебили държавата и властта. Разбира се, синхронизиран опит с подчинените и слугуващи на властта по това време институции – КЗК , НАП, КПКОНПИ, Прокуратура и кой ли още не.

Ще припомним само малка част от тази многогодишна сага, ярко илюстрираща злоупотребата с властта и закона, за която всички мълчаха. А поставеният в ситуация на кръгова отбрана русенски завод, не само не се предаде на чиновническия устрем, но успешно изигра един нестандартен ход - 

изплати изцяло и предварително дълговете си.

Още на 31 август 2017 г. в публикацията си  "Дунарит" се отърва от "спасителите си" в. „БАНКЕРЪ“ информира обществото, че оръжейният завод се е разплатил до стотинка с ДКК и дори публикувахме и всички платежни нареждания за извършените транзакции. 

Това обаче не укроти мераците за неговото овладяване. ДКК заведе купища дела, чрез които се търсеше под вола теле, само и само да удържи запорът върху предприятието. 

Държавният мастодонт оспорваше факт ли са или не извършените към него плащания от страна на "Дунарит"

Развръзката дойде на 28 септември, но през 2021 г., 

когато отговор на този въпрос даде Върховният касационен съд. Той потвърди решението на Софийският апелативен съд от 14 януари 2020 г., в което ясно е посочено, че „Дунарит“ не дължи и стотинка повече на ДКК. Нещо повече, в това решение съвсем нееднозначно е посочено, че

всички претенции на ДКК към "Дунарит" са „злоупотреба с право“…

В същото време обаче, няма сила, която да принуди ДКК да даде точен отговор, защо тези над 50 млн.лв., които „Дунарит“ изплати, не са били осчетоводени, кому и кога са били изплатени, заличен ли е дългът на дружеството към фалираната КТБ и т.н. и т.н.

Съдебните дела, инициирани с цел оръжейният завод да бъде държан в подчинение, дори се бе разплатил с държавното дружество, изиграха своята роля, но решението на Върховния съд върна нещата по местата им и преди дни падна запора върху сметките на "Дунарит". 

Като говорим за тази

безумна история,

в която определени кръгове във властта се изживяваха като недосегаеми, няма как да не споменем, че плетката, която трябваше да върже „Дунарит“ започна да се разпада. 

През лятото на тази година изгърмяха претенциите на ДКК, по отношение на друг, свързан със завода и приобщен  към операцията за превземането му „длъжник“ – Кемира. В публикацията си „Съдът отсвирва претенциите на ДКК за над 75 млн. лева?“ от 6 септември  „БАНКЕРЪ“ разказа подробно как несъществуващи “вземания“, свързани с фирми на защитения свидетел на прокуратурата по делото КТБ Бисер Лазов, са били изкупени от ДКК.

Тази и още десетки наши публикации по темата осветяват обилно детайлите от случилото се години назад. Жалкото е, че тези детайли не се оказаха „интересни“ за лицата, които оперативно са длъжни да се самосезират.  

Ето защо задаваме следващия въпрос: дали подготвяното споразумение между ДКК и „Дунарит“ е трябвало да бъде факт, веднага след окончателното решение на Върховния касационен съд? Но не само: 

дали е назначена цялостна проверка, 

за това кой, как и с какви „основания“ разреши на Държавната консолидационна компания да търгува с рискови активи

Има ли виновни за провала и кой ще носи отговорност?

И да попитаме също Фонда за гарантиране на влоговете в банките: 

Кога и как ще бъде поискана отговорност от синдиците на КТБ, които продават задължения по извършени цесии, а в същото време ги атакуват в съда?

Facebook logo
Бъдете с нас и във