Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Дъжд от пари вали от държавата

Никога досега в България не са изваждани толкова много пари за толкова малко време както това лято. Откакто е на власт третият кабинет на Бойко Борисов, са пуснати над 4400 обществени поръчки за колосалната сума от 6 770 468 173 лева. И това е без начислен данък добавена стойност. С него сметката набъбва до над 8.1 млрд. лева. Или по близо 100 милиона за работен ден, ако приемем, че от 5 май, когато се закле правителството, до 25 септември е имало едва 84 работни. Истински рекорд!

Колко много са тези пари ли? Ами, толкова и дори по-малко са целите годишни бюджети за публични търгове през последните осем години. Което ще рече, че сега се харчи два-три пъти повече в сравнение с миналите мандати на Борисов. Икономическото оживление и новите европрограми изглежда си казват своето и държавата се е разпуснала далеч отвъд доскорошната си черга. Но има и нещо друго, без което постигнатият резултат нямаше да е възможен -  и самият премиер, и голяма част от министрите му отдавна са по високите етажи на властта. Така е и с назначените от тях началници в различните ведомства и дружества. Дето се вика, почти всички са врели и кипели в тая работа и не са загубили дори ден да се ориентират кое как се прави.

Че се работи с размах, се вижда най-добре от факта, че само 50-те най-големи процедури от всичките 4400 са на обща стойност около 4 милиарда лева. Първите 10 в своеобразното класиране пък формират 2.34 млрд. лева или почти една трета от всички пари.

Без съмнение данните щяха да са съвсем различни, ако не беше активността на

Националната компания "Железопътна инфраструктура"

За посочения период тя е обявила 35 поръчки за близо 1.5 млрд. лева без ДДС. Около най-големите от тях - за модернизацията на жп участъците Елин Пелин - Костенец и Костенец - Септември, се вдигна доста шум след като бяха блокирани с жалби в Комисията за защита на конкуренцията. Първата, чиято стойност е 1.024 млрд. лв., се оспорва от "Инженеринг груп 04" на Пламен Тенев, а срещу втората, с бюджет 361.4 млн. лв., се възпротиви "Интерпром" на Калоян Теодосиев. Но какъвто и да е развоят по тези процедури, крайната и задължителна заради европейското финансиране цел е до 2022 г. да имаме изцяло обновена железопътна магистрала от сръбската граница до пристанище Бургас, по която влаковете да се движат със скорост между 130 и 160 км/час. Заложена е също и модернизацията на общо шест жп гари.

Другият основен играч на полето на държавните търгове пак е от сферата на транспорта - Агенция "Пътна инфраструктура". Оглавяваното през този мандат от Дончо Атанасов ведомство вече се е разписало с 32 търга за над 830 млн. лева. Сред тях се откроява надпреварата за тунела "Железница" на автомагистрала "Струма", в която "наградата" е четвърт милион лева. В случая е важно да се каже, че това е втора процедура със същия предмет след като тази през пролетта бе прекратена заради изчезнали документи от офертите на двама от претендентите.

Аналогичен е бюджетът и на двете поръчки за изграждането на магистралата от София до Калотина, докато останалите пари, приготвени от агенцията, са предвидени за рехабилитация на второстепенни пътни отсечки. 

Само с един конкурс за 119 млн. лв. без ДДС

в топ три на възложителите

влиза и държавното дружество "Електроенергиен системен оператор". Обявената от него процедура е разделена в четири позиции и предвижда изграждане на нов електропровод от 400 kV между ТЕЦ "Марица изток" и Бургас. Иначе компанията е обявила още 37 обществени поръчки през последните пет месеца, но общата им стойност е под 50 млн. лева. 

Апетитна е поръчката и на Центъра за градска мобилност за доставка, внедряване и поддръжка на интегрирана автоматизирана система за електронно таксуване и видеонаблюдение в градския транспорт на Столичната община. Както става ясно от наименованието й, идеята е срещу 105 млн. лв., някъде около 2020 г., хартиените билети и перфораторите в София най-сетне да бъдат заменени с електронна система и да започне да се плаща за изминато разстояние. В тази връзка няма как да не споменем, че общинското дружество "Столичен автотранспорт" на свой ред е пуснало една доста мащабна процедурата - за закупуване на 60 единични и още толкова съчленени газови автобуса. Прогнозната стойност на возилата е 85 млн. лв., което нарежда фирмата сред най-дашните у нас.

Интересното е, че някои от големите обществени поръчки в разглеждания период са

обявени в чуждестранна валута

И докато еврото не е изненада в търговете на БНБ за доставка на монетни заготовки (11.5 млн.) и на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД за начално финансиране (9.9 млн.), плащането в словашки крони е истински абсурд. Тази валута де факто не съществува от 2009-а, когато Словакия прие еврото. Въпреки това община Плевен е отбелязала сумата от 28 млн. словашки крони като бюджет на реконструкцията на пречиствателната станция за отпадъчни води, която използва заедно с Долна Митрополия. В крайна сметка се оказа, че става дума за техническа грешка и реалният бюджет на търга е 28 млн. лева, но случката е показателна за контрола при въвеждането на данните за обществените поръчки в публичните регистри. 

Внимание заслужава и "наддаването", обявено от Българската национална телевизия, за доставка на техника за обезпечаване на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018-а. Освен че ще се плаща в щатски долари (5.9 млн.), процедурата беше от вида договаряне без предварително обявление, което ще рече, че реално състезание на практика не е имало. Договори са подписани с "Динакорд – България“ ЕООД, "Булкомп" ООД и "Аудио видео консулт" ООД.

Дотук се спряхме само на най-големите новообявени процедури. Но не бива да пропускаме, че през изминалите месеци, освен да пуска обществени поръчки, държавата е и възложила и огромно количество такива. Данните на ресорната Агенция за обществени поръчки показват 9021 договора, сключени от 5 май до 25 септември. Платените по тях пари са

над 2.9 милиарда лева без ДДС

което също е своеобразен рекорд. 

Най-големия платец за този период е община Варна. Кметството е наело срещу 120 млн. лв. ДЗЗД "Черно море 2016 - Варна", "Хидрострой" и "Инфра Експерт" ЕАД за строителство, основен ремонт, реконструкция,  рехабилитация и текуща поддръжка на уличната мрежа, пътните съоръжения, парковете и други елементи на техническата инфраструктура. Това, впрочем, е една от онези големи поръчки, които премиерът Бойко Борисов прекрати в началото на 2016-а заради съмнения, че ще бъдат спечелени от фирми, свързани с Делян Пеевски. Преди време "Хидрострой" придоби основната строителна компания в кръга на Пеевски - "Водстрой 98". Докато в обединението "Черно море-Варна" участват варненското "Инжстройинженеринг" ЕООД и "Автомагистрали София" ЕООД. Първото дружество е собственост на Пламен, Силвия и Георги Стилиянови, а "Автомагистрали София" е новото име на "Пътно поддържане Девня", което същите Стилиянови продадоха през 2015-а на Методи Иванов Аврамов. Колкото до "Инфра Експерт", това също е ново име на стара фирма - "АБ Инвест НН". В управлението й са и бившият пътен шеф на област Бургас Недьо Плачков, както и Стефан Радев, който преди това е бил технически ръководител на обекти, изпълнявани от "Хидрострой". 

Ще "прескочим" направо към третия по скъпотия контракт, тъй като избраните изпълнители по него до голяма степен са същите като доверениците на варненските началници. По-конкретно Агенция "Пътна инфраструктура" е наела за проектирането и строителството на 9.3 км от автомагистрала "Хемус" - участъка между Ябланица и Боаза, обединението "ХВП Ябланица". В този консорциум влизат "Хидрострой", самата "Водстрой 98" и "Пътстрой Бургас". Поисканата от тях цена е 54.9 млн. лв. без ДДС.

Иначе вторият по мащаби договор, който властта е подписала, е дело на Министерството на финансите. Той е за 63.2 млн. лв. без ДДС и предвижда отпечатване на ценни книжа - акцизни бандероли за тютюневи изделия и алкохолни напитки, билети за пътуване, както и талони за числовата лотарийна игра "БИНГО". За изпълнител е избрана печатницата на Българската народна банка.

Пишейки за големи разходи, няма как да пропуснем и двете споразумения на Столичната община на обща стойност 79 млн. лева за събиране и транспортиране на отпадъци. Те са част от дългосрочните договори за почистване на града и включват районите "Витоша", "Овча купел", "Младост", както и част от "Триадица". Други почти 50 млн. лв. пък са спазарени за осигуряване на физическа охрана и пропускателен режим на обекти, собственост на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, включително и на самата атомна централа. Любопитното е, че сигурността в този случай не е поверена на някоя частна фирма, а на Областната дирекция на МВР - Враца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във