Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Дрането с такса смет ще продължи

Фирмите може и да се разминат, но гражданите ще си плащат като попове

Абсурдният начин, по който се изчислява такса смет в София, а и в останалите наши градове, не може да бъде оспорен в съда и хората ще продължават да плащат баснословни суми, дори да не са изхвърлили и една салфетка. Такава перспектива ни очертава публикуваното през седмица решение на Административния съд в столицата по повод жалба срещу Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги.


България е единствената страна в Европейския съюз, където налогът не се формира в зависимост от генерирантите боклуци, а според стойността на имота. Затова е без значение дали в даден апартамент живеят един, пет или десет човека, или пък жилището е необитаемо, тъй като във всеки от изброените случаи плащаната на общината сума е една и съща. С други думи, европейският принцип замърсителят плаща у нас е заменен с имотът плаща, което превръща таксата смет във втори имотен данък. Тази практика съществува от десетилетия, но никой от управниците ни не я променя, а и контролните институции си мълчат по въпроса. Причината е ясна на всички - това гарантира солидни приходи и значително улеснява чиновниците в общините, както и фирмите, занимаващи се със сметосъбирането.


Производството пред Административния съд е било образувано по жалба на фирма, сключила договор с частни компании за сметосъбиране, без да ползва услугите на работещите за кметството дружества, но независимо от това й се начислява такса смет. Становището на магистратите е, че в такива случаи сегашният метод за определяне на налога противоречи на Закона за местните данъци и такси, поради което те са отменили разпоредбата на чл.24, ал.6 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столичната община.


Дотук - добре, но жалбата е била и срещу чл.27, ал.1 от наредбата, който именно обрича гражданите да плащат на база данъчна оценка на имотите им. Съдът обаче е определил, че оспорването на норматива в тази му част е невъзможно, тъй като с решение №15122от 18.11.2011г. тричленен състав на Върховния административен съд вече се е произнесъл по въпроса. Според докладваното тогава от съдия Николай Гунчев решение е налице обективна технологична невъзможност да се определи количеството битови отпадъци, произвеждани в имотите на гражданите и жилищните имоти на предприятията и затова статуквото не може да бъде променено.


Иначе оспореният чл.24, ал.6 от общинската наредба задължава предприятията, сключили договори с фирми за сметта, да плащат и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите. Само че това противоречи на чл.67, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, където е посочено, че размерът на таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, и само когато не е възможно да се установи колко точно е то, се прилагат другите методи - на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. При това кметството няма право на преценка кой от способите за определяне на размера на таксата да приложи - според количеството на боклука или друг, а е длъжно да въведе първия приоритетно. Ако не може, е необходимо да се обоснове писмено при приемането на наредбата. Местните власти обаче никога не са казвали какви са обективните причини, поради които е невъзможно да се установи количеството отпадъци, произведени от съответния замърсител. Затова пък всяка година изготвят план-сметката за чистотата върху прогнозен обем боклук, който фирмите, ангажирани с тази дейност, трябва да съберат и извозят. Така в единия случай уж не може да се приложи количественият метод, а в другия - сметките се правят точно чрез него.


Още по-големият абсурд е, че в самата наредба на общината е записано, че когато събирането и извозването на отпадъците се извършват чрез пряко договаряне (какъвто е визираният в жалбата случай), е необходимо да се представи нотариално заверен препис от договора за извършване на услугата, в който са посочени местонахождението и видът на имота, количеството на битовите отпадъци , честота на сметоизвозване, цената на услугата, както и срокът на действие. Тоест, кметството има конкретни данни за обема на боклуците, но въпреки това предпочита да облага фирмите според данъчната оценка на имотите им.


За да стане ясно колко несправедливо е определянето на налога да става по този начин, е достатъчно да видим какви суми плащат различните компании. Според проучване на Българската стопанска камара предприятията от различни региони дават на общините за боклуците си между 30 лв. и 3100 лв. на един работник и от 20 лв. до 150 хил. лв. на тон. Някои големи фирми пък са били принудени да плащат и изключително високи такси на фона на общите разходи на съответната община за чистота. Такъв е случаят със Соди Девня, която внася в местния бюджет по около 500 хил. лв., докато градската управа харчи за почистване на цялата община малко над 1 млн. лева.


Със сегашното решение на Административния съд в София тази порочна практика при компаниите може най-сетне да бъде прекратена. Стига то да не бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във