Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Дори по време на криза бюрокрацията смазва българския бизнес

Макар да се намираме в криза с безпрецедентен мащаб, бюрокрацията и регулаторната тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство, както и често променящата се нормативна уредба са най-големите пречки пред бизнеса през настоящата година, показва проучване на Българската стопанска камара. Сред основните бариери пред бизнеса се нарежда и липсата на оборотен капитал.

Сивата икономика, нелегалният внос и нелоялната конкуренция представляват проблем пред 45% от бизнеса, а 51% посочват като пречка бавното и неефективно правораздаване. Рязко нараства усещането за корупция - 69% при 42% през 2019 г., показват данните на БСК.

Видимо подобрение се отчита по отношение на инфраструктурата, от чието качество се оплакват само 18% от анкетираните. Интересът към участие в конкурси по обществени поръчки се запазва на нивата от предходните години. Отбелязва се намаляването на некоректните или незаконни практики в тази сфера, най-вече сериозният спад на случаите на забавени разплащания, подмяната на подизпълнители и необективна оценка на офертите. 

Изключително ниска оценка за мерките

Антикризисните и противоепидемични мерки на правителството получават изключителнно ниска оценка – 17% от анкетираните одобряват икономическите мерки, а 27% подкрепят противоепидемичните. В огромното си мнозинство участниците в анкетата не одобряват предприетите мерки. За сравнение, при предишната икономическа криза през 2009-2010 г. тогавашните антикризисни мерки са били оценени положително от 29% от бизнеса. Категорично одоборение среща отказът от промени в наредбата за касовите апарати. Анкетираните се колебаят по отношение диференцираната ДДС-ставка и приемането на страната ни в т.нар. „чакалня“ на Еврозоната.

От антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса са се възползвали малка част от предприятията. Мярката „60/40“ е с най-голяма популярност - 28% са се възползвали от нея. Следващата предпочитана мярка е безвъзмездната помощ за микро- и малки предприятия в размер от 3 до 10 хил. лв., ползвана от 27% от анкетираните, а на трета позиция е мораториумът върху плащанията по кредити – 17%.

Едва 12% от фирмите в секторите „транспот“ и „туризъм“ са се възползвали от мярката за запазване на заетостта, изразяваща се в 290 лв. на месец Едва 1% от анкетираните са се възползвали от мерките през ББР, а 2-5% обмислят или проучват възможностите. За всички останали тези мерки са или неприложими, или неизвестни.

40% от ползвалите антикризисни мерки се оплакват от бавния процес, а 35% - от бюрокрация и тежка документация. 11% не са се сблъсквали с пречки при получаването на помощта.

Липсата на ликвидност в условията на криза е основната причина анкетираните да очакват подкрепа в посока запазване на персонала чрез поемане на част от възнагражденията му (56%), както и намаляване или отлагане на държавни (52%) и общински (38%) плащания, вкл. данъци, такси и наеми. Бизнесът очаква подкрепа от държавата и за нисколихвени кредити (35%), за отлагане на плащанията по съществуващи кредити (27%), както и за модернизация и технологично обновление (26%). Само 9% от анкетираните декларират, че не се нуждаят от държавна подкрепа. 

Драстични спадове

Ковид-кризата се отрази сериозно върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предходната година, вкл. обемите на производство намаляват в 66% от компаниите, продажбите или оборотите – за 73% от тях, външните пазари – за 43%, работните места – в 56%. Най-малко засегнати са заплатите, които намаляват в 26% от фирмите.

Драстичен спад се отчита и по отношение на инвестициите, вкл. в човешки ресурси (44% по-малко от 2019 г.), нови продукти (-45%) и нови мощности (-50%).

Успоредно с това, нарастват задълженията към финансови институции (30% повече от миналата година), към контрагенти (също 30%), към бюджета (33%) и към персонала (21%).

На този фон, намаляват случаите на просрочени несъбрани вземания от контрагенти, както и периодите на просрочие, като в преобладаващата си част те са до 6-7 месеца. 

Песимизъм

Песимизмът от настоящата година се пренася и върху очакванията за следващата. 70% от анкетираните очакват икономически спад през 2021 г., 16% не очакват никаква промяна, а едва 11% са оптимистите.

Мнозинството от анкетираните очакват ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, както и спад на броя на работните места.

Над 80% от участниците в анкетата очакват ковид-кризата и забавянето на глобалния растеж да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2021 г.

"Притиснат до стената, бизнесът тотално изгуби оптимизма си, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи, подчинени на прагматизма в условията на неясни перспективи", обобщават от БСК.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във