Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Дори и българският бизнес няма доверие в икономиката ни

Как растежът на преките чуждестранни инвестиции стана спад

Случаят с "Фолксваген", който по всичко личи ще построи своя нов завод в Турция, отново повдигна въпроса за обема на чуждестранните инвестиции у нас - има ли ги, няма ли ги, защо ни заобикалят...

Формално погледнато като абсолютна цифра сумата на вложенията на чуждестранните компании в българската икономика силно намаляла през последните години - до около 1 млрд. евро. Потвърждават го числата на БНБ и за тази година. От януари до края на април преките чуждестранни инвестиции в България са отрицателна величина - минус 54.9 млн. евро, т.е. повече капитали са напуснали страната, отколкото са се влели. Разбира се, това е една моментна картина, която може да се промени до края на годината. Тревожен обаче е фактът, че инвестициите от чужбина в дялов капитал са минус 538 млн. евро. Това е следствие на покупката на Societe Generale Експресбанк от "Банка ДСК", и след като през януари статистиката отчете транзакцията към френския собственик на "Експресбанк". Другият показател - реинвестираната печалба (тази част от нетния финансов резултат на българските подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да изтеглят като дивидент), също е на минус от 173.3 млн. евро. Което означава, че не се купува нова техника и не се разширява производството.

За сметка на това пък заемите от чужбина, които също се отчитат като инвестиции, са в размер на 656.5 млн евро. Тези числа са показателни за стратегията на чуждестранните инвеститори. На практика те предпочитат да изнасят капитала и печалбите си от България, замествайки ги предимно с инвестиции под формата на дългови инструменти (заеми), от които като лихви получават допълнително печалба. Въпросните предпочитания са знак за краткосрочните им интереси в нашата държава или поне на част от тях.

Черногледството винаги ще е водещо в анализите ни, ако постоянно се сравняваме с привлечените преди 2007 г. инвестиции, а да не говорим за времето, когато вървеше и приватизацията. Само че тогава условията бяха други - България се отваряше към Европа и към света, имаше големи предприятия, които се продаваха и инвестициите в индустриални мощности логично бяха по-големи. Докато през последните години различните фирми предимно разширяват своите предприятия, за което са необходими по-малко средства. Освен това страната ни се очертава като аутсорсинг дестинация. В този случай компаниите просто купуват или наемат офис площи, за които също се плаща по-малко.

Така или иначе, онзи пълноводен поток от капитали преди 2007-2008 година отдавна е секнал и поради това напускането на всеки един чуждестранен инвеститор се възприема твърде болезнено. Тази тенденция е факт и по никакъв начин не влияе добре върху имиджа на България като място за инвестиции, въпреки че покупко-продажбата на даден бизнес е част от играта на пазара. Това е двустранен процеса - едни напускат, идват други. Лошото е, когато напускащите се увеличават, а идващите - намаляват.

През миналата и тази година бизнеса си у нас продадоха норвежкият телеком "Теленор" (в Азия се печели повече) и белгийската Malmar, която е производител на части за автобуси, камиони и строителна техника и доставчик за компании като Volvo и Renault. Белгийците така и не успяха да развият проекта си и се изтеглиха, като причината за тях бе недостигът на качествена работна ръка. Поради същата причина не се задържа по нашите земи и рeгиcтpиpaнaтa в Южнa Aфpиĸa ALC Group (Automotive Leather Company), cпeциaлизиpaнa в изpaбoтвaнeтo нa тaпицepии и aĸcecoapи зa aвтoмoбили..

Турската Sa-ba Automotive, която произвежда външно и вътрешно осветление за леки коли (фарове, стопове, мигачи и т.н.) и сред клиентите й са Audi, Ford, Seat, Skoda и други, продаде бизнеса си в Турция и в България на индийската Varroc Lighting Systems. Южнокорейската "Самсунг Си енд Ти Корпорейшън" пък спазари шест големи соларни парка с мощност 45 мегавата в най-голямата продажба на такива активи у нас от 2012 г. насам, но коментарите са, че тя е влязла в бизнеса като финансов инвеститор, който щял да продаде активите си по-късно.

Без да й мигне окото френска фирма EDF продаде своето портфолио от четири български водноелектрически централи с общ капацитет от 62 MW. А американският хардуерен гигант Hewlett Packard Enterprise (HPE) продаде част от българския си бизнес, оставайки в страната с другото си дружество - "Ейч Пи Инк България" ЕООД.

Някои "играчи" определено бяха подведени от българските си консултанти с обещания за ниски възнаграждения и лесни печалби. Един такъв пример е ALC, която набързо построи три фабрики и разчиташе с минимални заплати да печели и то на трисменен режим на работа. А това сложно производство на кожени седалки изисква обучение и съответното възнаграждение - дори у нас не всеки е готов просто да работи.

Не че е някакво оправдание, но съдейки от изследванията на "Ърнст и Янг", броят на преките чуждестранни инвестиции и в Европа също отбелязват спад - от 4% за 2018-а. Има обаче и други числа, които трябва да се имат предвид. Броят на проектите, създадени от преки чуждестранни инвестиции в България през миналата година е 43 при 33 година по-рано. Създадените нови работни места са 7398, а през 2017-а са били 2739. Традиционно, най-големите инвеститори у нас са Германия със създадени през 2018-а 5375 работни места, САЩ - с 618, и Великобритания със 195. Нови служители са търсени предимно в сферата на бизнес услугите, информационните технологии, транспорта и логистиката.

Любопитното е, че преките инвестиции в дигиталния сектор са 15 и по този показател изпреварваме някои държави членки на Европейския съюз като Дания, Италия, Чехия, както и Турция, отбелязват от "Ърнст и Янг".

Чуждестранните пари ни заобикалят и това е тревожно. Но и очакванията ни като че ли са по-високи, отколкото е истинският ни ръст. Икономиката ни е малка, разполагаме с ограничен кръг човешки ресурси, които при това губят своите умения или емигрират, пазарът не дава възможности за голямо разрастване, най-бедни сме на Стария континент... На този фон държавата от години бяга от професионалното образование. Дуалното обучение - работа плюс обучение, с мъка си пробива път в отделни сектори като машиностроене, текстил, дървообработване...И никак не са случайни препоръките на Съвета на Европейския съюз по повод  програмата ни за реформи за тази година, една от които бе за подобряването на пазара на труда. Заета със собственото си благополучие и оцеляване, властта в страната обаче не обръща особено внимание на тези неща.

Всъщност има промяна и в стратегията на чуждестранните компании, които влизат в България. Част от тях предпочитаха да влизат "на зелено", т.е. да си купят земя и да си построят завод. Но у нас това е един безкрайно дълъг и съпроводен с много трудности процес, ако не "смазваш" обилно тромавата  административна служба. Ето защо все повече се откроява една нова тенденция - за да избегнат всички административни пречки, някои дружества се възползват от възможностите, които дават индустриалните зони - държавни, общински или частни, в различни български градове. Те се договарят за необходимите им площи и цялата инфраструктура, после само поставят машините и започват производство. Това не се отчита като чуждестранна инвестиция или тя е в по-малък размер. Интересът в момента е насочен към Шумен, Кърджали, Божурище, Бургас, Русе и други по-малки населени места, които имат зони или изграждат такива в сътрудничество с Националната компания "Индустриални зони".

И тъжно и смешно е, че и българският бизнес няма голямо доверие в нашата икономика и изнася парите си в чужбина, както показва статистиката на Българската народна банка. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за периода от януари до май тази година нараства и възлиза на 164.4 млн. евро (0.3% от БВП) при 96 млн. евро (0.2% от БВП) за първите пет месеца на 2018-а.

Facebook logo
Бъдете с нас и във