Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Дончев ще наказва мудните чиновници

Възможно ли е служителите в държавната администрация да бъдат наказани за недобре свършена работа? Този въпрос е напълно несъвместим с българската действителности и с право може да се възприеме като виц. Нашите чиновници отдавна са свикнали да се крият за т.нар. колективна безотговорност и въобще не се притесняват от нищо. Положението обаче скоро може коренно да се промени, поне що се отнася до чантаджиите, които отговарят за европейските програми. 

Вицепремиерът Томислав Дончев се зарече през седмицата пред ресорната парламентарна комисия още тази пролет да внесе в Народното събрание проектозакон за управление на средствата от ЕС. Един от основните моменти в него ще са санкциите за хората, работещи по европейски проекти. Сега чиновниците са напълно неприкосновени, дори обработените от тях проекти да бъдат спрени заради техни пропуски. Цялото наказание се понася от бенефициентите чрез налагането на финансови корекции. Последният пример за това са миналогодишните проблеми с програмата "Околна среда", при която заради установени нарушения редица общини бяха глобени общо с милиони левове. В същото време държавните експерти, одобрили плащанията, не бяха дори смъмрени. 

Конкретният вид и размер на санкциите в бъдещия норматив за управление на европарите тепърва ще се уточнява. Но отсега е ясно, че с него няма да се правят структурни промени в звената, които отговарят за управлението на европейските програми. Иначе първоначалната идея на Дончев бе да има сериозно преформатиране на чиновниците, като управляващите органи на оперативните програми, които сега са под шапката на министерствата, да бъдат отделени в самостоятелни агенции. Предвиждаше се да заработи и специално звено за обучение на държавните служители, ангажирани с използването на европейските пари, по модела на Гърция, Словакия, Финландия, Естония и Литва.

"За достигане на такова съвършенство - един управляващ орган да ръководи всички програми, все още не може да се мисли. Причината е, че не сме дорасли до тази революционна идея. Затова със закона ще се извърши "моделирана революция", която няма да доведе до сътресения в системата", изтъкна неотдавна Дончев.

Проектозаконът ще въведе и нов ред за оспорване на административните актове. Фирмите и неправителствените организации ще имат право да обжалват решенията на управляващите органи на оперативните програми първо пред ресорния министър, а след това и пред Върховния административен съд. За сравнение, сега се прилагат три модела. По някои оперативни програми не е предвидена възможност да се обжалва отхвърлянето на даден кандидат. По други това става по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а при трети - се прилага Гражданскопроцесуалният кодекс.

Ще има и стандартизация на документите за възлагане на обществени поръчки, дефиниране на обхвата на предварителния контрол, както и други превантивни мерки за намаляване на грешките при провеждането на конкурсите.

Нелепото е, че всички тези реформи можеше да са факт още преди две години, тъй като  през 2010-а, малко след като Томислав Дончев пое управлението на европейските пари, той започна работа в тази насока. И в края на 2012-а законопроектът беше представен пред обществеността. Но заради протестите в началото на 2013-а, довели до падането на кабинета на Бойко Борисов, той така и не бе разгледан от парламента. После наследничката на Дончев - Зинаида Златанова, се отказа от неговото въвеждане с мотива, че е рисково да се правят подобни реформи преди началото на новия програмен период.

От думите на вицепремиера пред парламентарната комисия се разбра още, че тази година ще бъде въведено и електронното подаване на проекти. Това ще стане чрез усъвършенстване на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС. Интересното е, че в обхвата й, освен оперативните програми, ще влязат и тези за развитие на селските райони и за рибарството. Така страната най-сетне ще изпълни европейското изискване за публичност на получателите на евросредствата. Единствено скрити ще останат имената на хората, взимащи директни евросубсидии за обработваема земя.

 

 

 

Досега по оперативните програми са разплатени около 76% от всичките 15.6 млрд. лв. за изминалия програмен период 2007-2013 година. По правилото n+2 през 2015-а е необходимо да усвоим 5.6 млрд. лева. Всеки лев под тази сума ще се наложи да върнем обратно на Брюксел. При успех обаче общото усвояване на средствата ще бъде над 95%, което ще е истински успех.

Facebook logo
Бъдете с нас и във