Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДОКТОР ПО ЖЕЛАНИЕ ИЛИ ПО ПРИЗВАНИЕ

Противно на очакванията, че продължителните дебати ще родят добри законодателни промени, споровете кой и как да произвежда учени в страната продължават без резултат вече повече от година. Ректори, академици и народни представители още избистрят концепцията си за реформи и все не успяват да подредят текстовете на бъдещия Закон за научните степени и звания. В резултат научните институти и университетите все така се спъват в разпоредбите от 1972-ра (откогато датират последните корекции в норматива, без да се смятат тези от 2003-а, тъй като са незначителни) и все по-често се конфронтират помежду си. Конфликтите обаче не им помагат нито в усвояването на увеличаващите се пари за наука, нито да развият сектора така, че да догони постиженията на модерния свят.
За промени в съществуващата сега уредба се заговори още в края на 2006-а, когато на академиците им хрумна, че научните степени могат да се дават от университетите и отделните научни институти, които така или иначе подготвят кандидатите за доктор и доктор на науките. Днес тези титли се получават единствено от Висшата атестационна комисия (ВАК) след дълга и тромава процедура по кариерно израстване, траещо поне десетина години. Това е и основната причина най-младите доктори у нас да са на 45-50 години, а средната възраст на академичната общност да се движи около шейсетте. Ето защо съсловието прегърна идеята за премахване на излишната бюрокрация и създаване на условия за по-бърза научна кариера, а самият председател на ВАК акад. Петър Кендеров оформи цялостен проект за законодателни промени. Предложенията му обаче само дадоха хляб на препирните и вместо да обединят академичните среди, поставиха научните институти и университетите от двете страни на барикадата.
Пропастта всъщност бе създадена от амбицията на държавата да отвори вратите за кариерно развитие пред младите учени, за да ги накара да се занимават по-активно с наука и научни изследвания. Висшите учебни заведения веднага разтълкуваха намеренията й като сигнал за тотално преобръщане на съществуващата система и поискаха не само пълното право да раздават научни степени, но и закриването на атестационната комисия.
Единствено по този начин може да се промени философията на закона, коментира ректорът на Нов български университет Сергей Игнатов в подкрепа на идеята степента доктор да стане по-достъпна за подрастващите учени. Истината е, че промяната ще позволи на всеки желаещ да се окичи с престижната титла, а университетските ръководства ще получат свободата сами да преценяват кои кандидати да включват в колективите си и на кого да поверяват научната си дейност. Но освен че ще опрости процедурите по атестиране на научните степени, децентрализацията на процеса създава и предпоставки държавата да се окаже с повече доктори, отколкото са й необходими.
Според ректора на Софийския университет Св. Климент Охридски проф. Иван Илчев проектът ще доведе до размножаване на некачествени учени и скоро по улиците ще поздравяваме всеки втори със Здравей, докторе!. Неговото предложение е правата за раздаване на научните степени да се дадат не на всички научни институти, а само на по-големите университети, какъвто е моделът в повечето западни държави. Засега идеята се приема от академичната общност, но при условие че степените запазят националното си значение и продължат да се признават в цялата страна.
Далеч по-разгорещени са споровете около разделянето на научните звания асистент, доцент и професор от съществуващите в момента такива длъжности. Съгласно действащите нормативи звания от този род са присъждат само ако университет или научен институт обяви конкурс за същата длъжност. Тогава след тайно гласуване Висшата атестационна комисия избира един от явилите се кандидати, а научната организация се задължава да го назначи. С две думи, получаването на съответното звание е обвързано с наличието на свободно работно място. За да се премахне неудобството и да се улесни набирането на престижни преподаватели в университетите, ректорите предлагат всички дейности по хабилитирането да се децентрализират - званието доцент да отпадне, а титлите асистент и професор да се дават от съответното висше училище. Така професорите ще са професори на отделния университет, а званието ще загуби националното си значение. Научните институти обаче се противопоставят на подобни идеи, защото се опасяват, че ректорите ще започнат да назначават отбрани лица за научната си дейност и това ще отреже достъпа на застаряващите колективи до европейските програми за финансиране на науката и до парите във Фонд Научни изследвания. На този етап те подкрепят опростяването на процедурите по присъждането на звания, но само при условие че ВАК продължи да определя кой да става професор и кой не.
Естествено, въпросът не опира само до правилата. Необходима е цялостна реформа в научния сектор, който страда не само от липса на финансиране, но и на материална база. Просветният министър Даниел Вълчев вече обеща да увеличи парите на институтите и университетите поне с 25% (което в парично отношение се равнява на около 75 млн. лв.), но с тях би могъл да постави само началото на по-кардиналните промени. Научните среди трябва да станат привлекателни не само за младите, но и за бизнеса, който би могъл да се ангажира с издръжката им. Отделна тема е, че за всичко това е необходима държавна политика, каквато управниците ни нямат воля да създадат. А докато те си затварят очите и ушите за реформите, научните титли ще се дават по желание, а не по призвание.
Слава Аначкова

ПАРИТЕ ЗА НАУКА ЗА 2008 Г.
- 0.4% от БВП на страната за финансиране на научните институти равни на сума между 240 и 280 млн. лева;
- 450 лв. месечна стипендия за всеки докторант от учебната 2008/2009-а плюс 1000 лв. еднократна премия, ако предаде и защити труда си в рамките на година;
- 16 млн. лв. по оперативна програма Развитие на човешките ресурси, които ще бъдат разпределени за втора стипендия на студентите, осигуряване на научни практики и насърчаване дейността на докторантите, постдокторантите, специализантите и младите учени;
- 60 млн. лв. във Фонд Научни изследвания;
- 53.2 млрд. евро по Седма рамкова програма, което е с около 30% повече от средствата в Шеста рамкова програма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във