Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Докога ще плащаме по 460 лв. годишно за винетка?

Крайно време е превозвачите да започнат да плащат за ремонта на пътищата, които рушат

Докога ще плащаме по над 460 лв. годишно за винетки? Това е въпросът, на който официален отговор не дават нито Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), нито от Националното тол управление (НТУ), нито Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). 

От време на време на обществото се подхвърлят едни числа, но никой директно не казва кой плаща основно за поддръжката на пътищата у нас? А самите числа красноречиво показват истината, стига да има кой обективно да ги анализира.

За поддръжка на пътищата АПИ е похарчила 1.748 млрд. лева

 през 2020 година. Което ни повече, ни по-малко е с 1.409 млрд. повече от бюджета на ведомството (339 млн. лева). Ако някой иска да разбере как се е получила разликата от 1.409 млрд. лева между определените със Закона за държавния бюджет и похарчените от АПИ средства – нека изслуша обясненията на министър Виолета Комитова по време на парламентарния контрол през последните две седмици. Там тя подробно обяснява как факирите от ГЕРБ са сключвали договори за ремонт на пътища за по 20-30 млн. лв., които после са били многократно увеличавани с решения на кабинета „Борисов-3“ - ние няма да занимаваме с тези факти.
Въпросът е 

откъде е дошла разликата от 1.409 млрд. лв. 

между гласуваните и похарчените от АПИ средства през 2020 г.? 

Още повече, че събраните от пътната агенция приходи от винетки, тол такси и глоби, са едва 378.760 млн. лева. По закон тези приходи са влезли в държавния бюджет и са покрили само отпуснатите от него на АПИ разходи - 339 млн. лева. Но пък са 4.61 пъти (!) по-малко от реално похарчените миналата година пари!

Разбира се, разликата от 1.409 млрд. лв. е дошла от същия този държавен бюджет, който се пълни от данъкоплатците, т.е. освен от фирмите - основно от хората, които работят и дължат данъци. 

А колко са те? По данни на НСИ към 31 декември 2020 г. трудоспособното население на България е близо 4.1 млн. души. Ако извадим временно незаетите, които по официални данни са малко над 200 хил. души, то 

на облагане на доходите са подложени около 3.9 млн. души.

Грубата сметка показва, че ако разделим тези 1.409 млрд. лв. на работещите 3.9 млн. българи, се получават едни 361 лв., които всеки плащащ данъци върху общия си доход нашенец реално е платил на АПИ през 2020 година. 

Тези 361 лв. обаче, са взети от всеки работещ българин въпреки платените на АПИ винетки и пътни такси. Следователно тези 361 лв. са платени през 2020 г. над онези 97 лева, които всеки собственик на лек автомобил е платил, за да пътува извън населените места. 

Нещо повече, тези 361 лв. са взети дори и от онези работещи българи, които нямат лични автомобили и ползват само обществен транспорт, както и от онези, които принципно не пътуват никъде по една или друга причина! А що се отнася до собствениците на леки коли, то те трябва да се добавят към платените от тях електронни винетки за 2020 г., т.е. 361+97=458 лева.
Тук, разбира се, веднага искаме да подчертаем цялата условност на тази сметка, която принципно е напълно вярна, още повече, че държавният бюджет е общонародна собственост, а не на едно или друго правителство!
Същото се отнася и за 2019-а, 2018-а и други години назад във времето, когато ни управляваше ГЕРБ. През 2019 г. например АПИ е похарчила с 984.3 млн. лв. над гласувания от парламента бюджет, а през 2018 г. го е надхвърлила с 1.729 млрд. лева! Така през 2018 г. всеки работещ е платил допълнително на АПИ по 439 лв., независимо дали е имал кола, или не. А всяко семейство с две коли през 2018-а е платило на АПИ по 1072 лева.
Положението няма да се промени и занапред, сочат последните данни от Националното тол управление. От 1 януари до 31 юли 2021 г. приходите от тол такси и винетки са малко под 279 млн. лв., като очакванията са до края на годината да не надхвърлят 410 млн. лева.
Разходите на АПИ и тази година се очаква да надхвърлят 1.5 млрд. лева. Следователно всеки работещ пак ще бъде глобен с около 300 лева над сумата, която е платил за своята е-винетка.

Какъв е изходът?

Основният извод може да се направи ако се анализира структурата на приходите от пътни такси. През 2020 г. за електронни винетки от гражданите са събрани 267.02 млн. лв., а от тол такси - 111.74 млн. лева, т.е. 2.38 пъти по-малко. 

От 1 януари до 31 юли 2021 г., собствениците на леки коли са платили 190.61 млн. лева, а на камиони и автобуси – 87.98 млн. лева, или 2.17 пъти по-малко. Така от въвеждането на тол системата у нас на 1 март 2020 г. и досега гражданите плащат над два пъти повече от автомобилните превозвачи.
В същото време едни от основните принципи на ЕС гласят, че „който руши – той плаща“ и също, че „замърсителят плаща“. А нима може да се сравни как един камион с маса между 40 и 50 тона руши пътната инфраструктура в сравнение с лек автомобил, който тежи средно 1.2-1.5 тона? За замърсяването на околната среда няма да говорим, тъй като освен обема на двигателя значение има и с каква система за очистване на газовете е оборудван автомобилът.
Редно е да припомним, че според 

министрите на ГЕРБ, лансирали три години внедряването на тол системата 

– Лиляна Павлова, Ивайло Московски и Николай Нанков, само тя може да реши проблема с годишния недостиг за ремонт на пътищата, който е от порядъка на около 800 млн. лева. Според техни изказвания, направени между средата на
2017 г. и началото на 2020 г., очакваните приходи от тол системата ще са между 750-800 млн. лв. и 1 млрд. лева, които ще са достатъчни за обновяването на 1000 – 1500 км средногодишно. 

Ивайло Московски дори твърдеше, че внедряването на тол системата най-сетне „ще наложи справедлив начин на таксуване“.
Както вече се убедихме от цитираните по-горе числа, въведената у нас преди повече от 17 месеца 

тол система  е далече както от прогнозираните приходи, 

така и от всякаква справедливост за таксуване на рушителите!

Как може да се реши проблемът? Единствено като се възстановят параметрите на тол системата в заложения от
Министерския съвет през декември 2019 г. обхват, който беше драстично орязан заради заплахите на превозвачите да блокират страната с протести. 

Първо, това ще рече увеличаване на обхвата на тол системата от сегашните 3115 км на първоначално предвидените 6050 километра. 

И, второ – да се възстанови размерът на тол таксите, който беше орязан с над 40% на среща на превозвачите с бившия премиер Бойко Борисов на 10 януари 2020 година. Едва след като се възстановят тези първоначални параметри на тол системата – приходите от нея може да се доближат до предвижданите 750-800 млн. лева годишно. Само тогава би се приложила за първи път у нас справедливата идея тежките автомобили, които рушат най-много пътищата - да плащат повече.

За каква справедливост може да се говорм, 

когато леките коли купуват винетки за всичките 19 880 км на републиканската пътна мрежа, а камионите и автобусите плащат тол такси само за 3115 км, т.е. за под 16% от нея?!  Поради посочените по-горе причини гражданите от години плащат над два пъти повече, за да поддържат пътищата за тези, които ги рушат постоянно с тежките си автомобили, като развиват бизнеса си и печелят на техния гръб! А още по-тъжното е, че голяма част от тези автомобили са чуждестранни.

И накрая – приказките, че увеличаването на тол таксите щяло 

да вдигне цените на основните стоки, най-вече на храните, са пълна манипулация.

В момента тол таксата за камиони над 12 тона с 4 и повече оси и еко категория V или VІ е 0.12 лв. на километър. За разстояние от 300 км, каквото е примерно София – Русе, камионът плаща 36 лева. Ако тол таксата за същия камион бъде увеличена на 0.20 лв./км, то разходът му би скочил от 36 на 60 лева. Ако камионът превозва 30 тона хранителни стоки, примерно захар, тази разлика от 24 лв., разделена на 30 000 кг, ще даде „увеличение“ на цената на захарта от 0.08 стотинки на килограм! Голямо поскъпване, няма що!
Това сочат числата, а когато те говорят – и превозвачите трябва да мълчат!
Всичко останало е 

100% лобизъм, от който печелят единствено собствениците 

на автомобилни фирми, а губи цялото българско общество! Тъжното е, че всяко увеличение разходите си превозвачите компенсират, като първо орязват заплащането на шофьорите си. Това е и причината все повече български професионални водачи да търсят работа в чужбина.

 

Белчо Цанев

Facebook logo
Бъдете с нас и във