Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Димни сигнали между бизнеса и чиновниците

Непрекъснато се обяснява как администрацията се модернизира и харченето на купища пари за нея се налагало, за да могат чиновниците да са в крак с технологиите. И наистина - купуват се компютри, принтери и скенери, създават се мрежи, платформи и регистри, правят се обучения и какво ли още не. Но питайте бизнеса каква е ползата от всичко това. Комуникацията с държавните ведомства продължава да е истинско приключение и взаимното разбирателство е такова, сякаш двете страни общуват, изпращайки си димни сигнали. 

Най-неприятното е, че сблъсъкът с бюрокрацията е също толкова болезнен и при експорта, който управниците уж така обичат да поощряват. Оказва се, че най-сериозното предизвикателство пред нашенските предприемачи не са митническите и транспортните неволи, а набавянето на продуктите, които ще се продават зад граница. Това е така, защото у нас няма институция, която да обединява различните производители и да преговаря от тяхно име. На практика всеки, желаещ да купува например бяло саламурено сирене, трябва да обикаля от мандра на мандра и да се договаря на дребно. Същото е и с месопроизводителите, което е повече от достатъчно, за да откаже и най-големия ентусиаст, независимо с какви пари разполага.

Достатъчно е да погледнем статистическите данни, за да разберем колко зле се справяме - от всичките малки и средни предприятия (които са 99% от регистрирани в България фирми) едва 5%, или 15 хил., извършват някакъв експорт. А от тях само една пета (3000 компании) успяват да продават на трети пазари извън ЕС. През далечната вече 2011-а в подкрепа на дребния бизнес бе създаден национален експортен портал (http://export.government.bg/), само че както много други неща и той не успя да донесе ползите, за които бе замислен. Порталът предложи известна информация на фирмите, желаещи да изнасят, само че отношенията между бизнеса и чиновниците продължиха силно да куцат. 

След това, в средата на 2015 г., се разбра, че Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), която съществува от 2005-а, не разполага с обобщена база данни в електронен вид за участията на бизнеса в международни изложения, обучения, инициативи, проекти, поръчки и други мероприятия, организирани от нея. Поради което решилите да се включат в такива начинания трябваше всеки път изначално да подават информация за себе си. За да се преодолее това "камъче", което преобръщаше амбициите на редица предприемачи, през миналата година бе създаден специален нов регистър. За направата му беше избрано дружеството "Айсиджен Корпорейшън", чийто собственик е Димитър Баджов. Платената по договора с него сума е 336 хил. лева. А иначе, във въпросния регистър всяка компания има електронно досие с основните й административни данни и параметри, детайлни извадки за дейността, специфична информация, статистически данни, браншова специализация и други. 

Впоследствие бе създадена и Информационно-комуникационна система за вътрешно администриране и управление на процесите и предоставяне на административни услуги за бизнеса. Тя предоставя актуални данни на потребителите според сектора, в който попадат: възможности за финансиране, обучения, пазарни проучвания, лицензионни режими, изложения... Системата позволява на фирмите да подават своите заявления за участие в различни събития, включително и в бизнес делегации, в проекти по Националния иновационен фонд и т.н., и дори сами да извършват предварителен преглед и контрол на документите, а също класира предприятието в съответния сектор и дава базов резултат (брой точки). 

Но и след всичко това си пролича, че общуването между бизнеса и администрацията има нужда от допълнително улесняване. По този повод преди дни служебният заместник-министър на икономиката Любомир Ганчев проведе среща с представители на Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците и ръководството на агенцията за малките и средните предприятия. Целта на сбирката беше представяне и обсъждане на нова дигитална платформа, която да направи по-прозрачна комуникацията между фирмите, чиновниците в ИАНМСП и Министерството на икономиката, както и със служителите от Службите по търговско-икономическите въпроси в чужбина. Тя ще има единен централизиран дигитален информационен регистър за работещите дружества. Ще се предоставят технологични инструменти за осигуряване на повече пазари и по-голям ръст на износа. Платформата ще включва и категоризиране на българските малки и средни предприятия по вид индустрия, големина, по произвеждани стоки и услуги, капацитет, пазари на реализация, както и по индустриална сертификация. Ще бъдат създадени профили на компаниите и на съществуващите и потенциални бизнес партньори. Ключова роля ще има обратната връзка от инвеститори за сключени и изпълнени сделки, референции за качество, както и реално внедрените и развити иновации и научни изследвания. Колкото до българските търговски представители в чужбина, те ще са с постоянен достъп до централизирания дигитален информационен регистър, включително и от различни мобилни устройства. Всяко търговско аташе ще разполага с технологична обезпеченост за автоматично известяване при потенциален интерес към дадена фирма.

За изграждането на новата платформа ще е отговорна именно Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Тя дори вече е обявила съответната процедура, от която се вижда, че за целта ще бъдат похарчени около 730 хил. лева. Любопитното в случая е, че без конкурс за изпълнител е избрана същата тази "Айсиджен Корпорейшън", която прави и регистъра за малките фирми. Обяснението е, че дружеството притежава изключителни права върху внедрените вече системи в агенцията и само то може да направи новата платформа съвместима с тях. Странно е обаче, че няма посочен срок за завършване на проекта. Което ни кара да се замислим дали и след това неопределено време няма пак да се наложи разработването на някоя нова система за комуникация с чиновниците? И дали в крайна сметка проблемът не идва преди всичко от тях, а нетолкова от липсата на технически възможности?

Facebook logo
Бъдете с нас и във