Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДИМ НАД РЕФОРМАТА

Нищо изненадващо няма във факта, че здравната система отново прегря от болнични дългове. За разлика от друга година обаче, сега механиците отказват да налеят нужното финансово масло. А иначе схемата на претоварването е известна - залага се дефицит в бюджета, през есента средствата за болнична помощ привършват, разгаря се дискусия за съдбата на болничните заведения, които неизбежно трупат дългове, здравната каса прави (безуспешен) опит да намали цените на клиничните пътеките според клаузите на Националния рамков договор, Министерството на здравеопазването размахва заплашително пръст и - все уж за последно - отпуска дотации на закъсалите, та белким от следващата календарна година всичко да тръгне поновому.
Междувременно, особено след последните скандали с болнични началници, отново се заговори усилено за преструктуриране на болничния сектор, за редукция на лечебните заведения, за неравнопоставеност между тях в противоречие с нормативните уредби, за забавяне или спиране на реформата и за прехвърляне на вина. Но това неизменно си остават само голи приказки.
Сега здравният министър Радослав Гайдарски реши да мине от думи към дела и веднага си спечели врагове. Смяната на директорски бордове в най-задлъжнелите болници бе прието и като червена метла, и като отглас на стари лични конфликти, и като смел ход в правилна посока. Лекарското съсловие се поляризира, медиите се разделиха на защитници и обвинители, а пациентите се зачудиха на кого да вярват и защо.
Как и защо се формират дълговете на болниците? Този ключов въпрос получава най-различни отговори. Между тях най-лесният и любим на самите лекари е, че
здравеопазването е хронично недофинансирано
Националната здравноосигурителна каса наистина не заплаща реалната стойност на т.нар. клинични пътеки. Според различните схващания определената цена покрива едва 50-80% от разходите по пътеките и това естествено създава напрежение както у изпълнителите на лечението, така и у мениджърите на болниците. Създава и солидни дългове.
Парите идват след пациента - красиво уверение от стратегията на реформата в началото. Днес обаче сме свидетели на неочакван парадокс - пациентът носи на клиниките дългове вместо пари.
Защо именно големите университетски лечебни заведения се оказаха нарушители? Защо те натрупаха най-големи дългове? Това са все болници, в които се извършват сложни операции (сърдечни например), които според професионалистите не могат да бъдат надписвани (или поне това е далеч по-трудно). Съответно техните пътеки са скъпи. Ако лечението по една от тях струва 9 хил. лв. и тя е недофинансирана с 10-20%, сумата, която се натрупва и която касата не покрива, е значителна и влиза директно в графата с борчове.
Съответното лечение изисква повече и по-скъпи изследвания и консумативи, но отчетената пътека касата заплаща на университетската болница, както на общинска. Сиреч недофинансирането на една и съща клинична пътека се оказва различно за различните лечебни заведения.
Тук опираме и до
проваления процес на акредитация
който не доведе до диференцирано заплащане според ранга на лечебните заведения. Затова те получават еднакво, а задлъжняват различно.
Здравно неосигурените над 1.12 млн. българи също са генератор на болнични дългове. Когато пациент без здравни вноски в НОИ е докаран от Бърза помощ и е настанен в клиника, той трябва да бъде диагностициран и обслужен. Ако обаче трябва да се лекува по клинична пътека, НЗОК спокойно и законно отказва да заплати извършената дейност.
Напоследък се заговори и за милионните загуби, които лечебните заведения търпят от регистрацията им като търговски дружества, и за невъзможността да си възстановяват 20% ДДС от закупени лекарствата, апаратура, от сметките за платен ток, отопление, вода и т.н.
Далеч не е на последно място трупането на дългове в резултат на недобър мениджмънт, на разхищения, на умишлени или неволни нарушения. Описанието на начините, по които болничните заведения трупат дългове, не може да мине и без неспазване или непрозрачност при възлагането на обществени поръчки, договаряне на пределни цени с доставчиците на лекарства, без да се търсят логични и напълно възможни отстъпки, отклоняване на средства към незадължителни за медицинската дейност нужди - луксозно строителство, офис оборудване, икони и т.н.
Факт е, че навсякъде по света парите за здравеопазване не стигат. Затова главният проблем у нас е не толкова липсата на средства, колкото механизмите, по които се разпределят те.
В момента финансовите източници на болниците са два - МЗ и НЗОК. Средната цена на една клинична пътека е около 530 лв., докато министерството плаща средно по около 300 лева. Сумата на кешовите плащания е толкова незначителна, че те спокойно може и да не се смятат за трети източник.
През следващата година болниците най-сетне ще получават средства само от един източник - НЗОК. Но, както вече споменахме, касата не заплаща 100% от стойността на извършеното. Проектобюджетът за 2006 г. предвижда 718 млн. лв. за 302 клинични пътеки, което значи, че ще наблюдаваме сегашната картина вероятно и в края на идната година.
Мнозина специалисти тези дни подчертаха, че истински промени може да има едва след
остойностяването на дейностите
в здравеопазването. За медикаментите и консумативите е сравнително по-лесно, но как ще бъде определена цената на лекарския и на сестринския труд? Без реална представа кое колко струва нито може да бъде съставен изпълним пакет медицински дейности, нито да бъдат планирани броят и видът на дейностите съобразно възможностите на отпуснатия бюджет, нито да се измери загубата от изпълнение на случай по пътека...
Остойностяването освен всичко друго ще улесни и здравните власти да убедят обществото в необходимостта от повишаване на здравната вноска или от регламентирането на доплащането при различни болнични (и не само болнични) дейности. В обозрим период обаче остойностяването на медицинските дейности изглежда мираж. Този процес очевидно трябва да се извършва или във всяка болница поотделно, което ще отнеме много време и ресурс, или по категории лечебни заведения, което пък няма да е много прецизно.
Преди последните парламентарни избори проф. Гайдарски твърдеше, че за здравеопазване са нужни 5-6% от БВП на страната. Вече като министър той постигна далеч по-скромно увеличение на средствата - едва до 4.4% (от 4.3% тази година). Притеснен от предупрежденията на Европейската комисия да се рационализира здравеопазването и от недостатъчния бюджет, хирургът потърси други мерки срещу изтичането на пари в проблемния болничен сектор. Смяната на някои болнични бордове потвърди решимостта на министъра за размразяване на реформата. Но може доста да се спори дали тази стъпка е най-правилната. Особено ако след нея не последват други, по-важни и спешни.
Проверките на лечебните заведения продължават. Смените на ръководства - вероятно също. Но сгрешеният модел на финансиране едва ли ще се оправи с намирането на изкупителни жертви. По-важното е законодателите, изпълнителите на медицинска помощ и финансиращите институции да отчетат дефектите и да приемат интензивен ремонт на здравната система. Иначе пак ще прегрява.

Facebook logo
Бъдете с нас и във