Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Дигитална икономика с книжни чиновници

Министърът на икономиката Теодор Седларски и вицепремиерът Малина Крумова са категорични, че цифровизацията на икономиката и въвеждането на нови системи за производство трябва да станат основен приоритет.

Каква стойност би имал един модерен смартфон през далечната вече 1987-а? По-скоро никаква, тъй като тогава всичките му функции и възможности щяха да са неизползваеми. Нещо подобно се случва и днес, когато книжната документация все още властва във ведомствата, а управниците говорят за четвърта индустриална революция. Разбира се, никаква революция не може да има, докато институциите продължават да работят по стари методи. Онзи ден например Министерството на икономиката се похвали, че разработва стратегия за дигитализация на българската икономика. А в същото време за издаването на разрешително за строеж на модерно и иновативно предприятие, вписващо се изцяло в концепцията на новите технологии, са необходими цяла дузина документи от множество различни ведомства и поне няколко месеца загубено време. Просто колизията между приказките за бъдещето и фактите от настоящето у нас е огромна. Чиновниците ни работят както преди 50 години, докато бизнесът, а и светът като цяло са изправени пред технологични преобразувания, които не само ще разтърсят индустрията, но и ще предизвикат и фундаментална промяна в начина ни на живот.

По-притеснителното е, че всички, които се състезаваха за нашия вот на парламентарните избори, не забелязват или не намират за нужно да обърнат внимание на този проблем. Малко по-иначе на нещата изглежда гледат членовете на служебното правителство, които само в рамките на два месеца организираха куп мероприятия в тази насока. По време на международната конференция "Индустрия 4.0: Дигитализация и перспективи за растеж на българската икономика" Министерският съвет, министерствата на икономиката и на образованието и науката, както и Агенцията за електронно управление се обединиха около тезата, че процесите в държавата трябва да бъдат дигитализирани и че при развитието на Индустрия 4.0 е необходимо държавата и бизнесът да бъдат партньори. Според експертите трудностите, които пречат за това, са човешкият ресурс и финансовият капитал.

"От гледна точка на публичния сектор е важно да се въведе електронното управление на всички нива", отбелязва заместник министър-председателят по европейските фондове Малина Крумова. По думите й Четвъртата индустриална революция вече предизвиква промяна в начина, по който функционира икономиката, и открива нови възможности. Някои професии и технологии, с които традиционно се занимаваме, изчезват и на тяхно място се появяват нови. И тук, казва Крумова, идва нуждата от информираност и дискусия в обществото по отношение на предизвикателствата, които Индустрия 4.0 поставя пред потребителите и работната сила, както и за новите възможности пред бизнеса, които тя открива.


Първата индустриална революция е резултат от откриването на парния двигател и механизирането на ръчния труд. Електричеството пък води до втората. Третата се случи с навлизането на електрониката и компютърните технологии. А новата се отличава със сливането на технологиите, което замъглява линиите между физическата, дигиталната и биологичната сфери.


"Индустрия 4.0 е повече от това да бъде развиван само дигиталният сектор. Тя е дигитализация и на старите производства и създаване на нови бизнес модели", смята пък министърът на икономиката Теодор Седларски. Според него големите трансформационни процеси не могат да останат на индивидуално ниво. Становището му е, че "от нас зависи да създадем инструменти и механизми, за да свържем най-конкурентоспособния и най-експортния български сектор на информационните технологии с останалите сектори и да позволим той да допринесе за развитието на икономиката и за конкурентоспособността на страната".

Няколко дни след конференцията - по време на изложението "MachTech и InnoTech", което се провежда в София от 4 до 7 април, икономическият министър обясни, че Индустрия 4.0 е термин, който обединява всичко - новите технологии, младите хора, иновационното производство и традиционната индустрия. "Цифровизацията на икономиката и въвеждането на нови системи за производство са приоритети в европейската индустрия. Вярваме, че създаването на нови бизнес модели, триизмерното отпечатване, индустриалните роботи и изкуственият интелект ще помогнат да се създаде по-конкурентно производство, с по-голяма стойност за крайния клиент и с по-малко използване на ресурси и енергия", изтъкна Седларски.

Според председателя на Научно-техническия съюз по машиностроене Георги Попов пък Индустрия 4.0 ще ни принуди да коригираме представите си за материалите, машините и производствените процеси. "Интелигентните материали  - казва професорът - ще съдържат и ще носят в себе си допълнителна информация, например как са били произведени, как могат да бъдат обработени и рециклирани, т.е. производствените процеси ще включат информация за целия жизнен процес".

Сега предстои да видим дали задаващото се на хоризонта ново правителство ще продължи да гледа в тази посока, или отново ще се фокусира върху шосетата и злободневните дребнотемия. Между другото, в краткосрочен план в нашето изоставане може да има и нещо положително. Настъпващите промени в производството ще разрушат традиционните модели, а при нас такива почти няма, защото си ги разрушихме сами през годините. И днес имаме шанса да започнем на чисто. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във