Банкеръ Daily

Българска стопанска камара:

Дигитализацията в България остава най-вече на думи

Българският бизнес изостава по отношение на дигитализацията си в сравнение с европейския. Това е основният извод от анализ на Българската стопанска камара (БСК).

Оказва се, че 24% от българските домакинства в извънградските региони не могат да си позволят да плащат за интернет. Това е най-големият процент в Европа. Този проблем дава отражение на дигиталните умения на българина – на второ място сме по липсата им, уточняват от стопанската камара. Що се отнася до лицата, ползвали интернет през последните 12 месеца за получаване на информация от интернет страница на публична администрация, сваляне на служебни формуляри или изпращане на файлове и форми, през 2019 г. след нас е само Румъния.

Усещането на повечето българи е, че извън големите градове няма интернет. Всъщност България се намира около средното за ЕС ниво по този показател. Но когато става дума за скорости над 100 Mbps, тя значително изостава.

„Значителна част от администрацията си представя е-управлението като изпращане и получаване по електронна поща на сканирани официални писма – с подпис и печат. Това разбиране е пречка пред по-нататъшното автоматизиране на взаимодействието между публична администрация с граждани и фирми, а и в самата администрация. Не се разбира ролята на създаването на документи само на машинно четим език, което е необходимо условие за свързването на различни бази данни“, пише в анализа си Веселин Илиев, главен директор „Международно икономическо сътрудничество“ в БСК.

Той коментира, че за много фирми наличието на интернет страница и/или Facebook е достатъчна дигитализация, а компаниите, които продават онлайн, са най-напредничавите. „Същевременно проникването на софтуер за управление на клиенти и ресурси е крайно недостатъчно. А последното е необходимо стъпало за т.н. Индустрия 4.0 – съществен елемент за запазване конкурентоспособността на икономиката. Има държави, които подготвят навлизането на Общество 5.0“, допълва още Илиев. 

От анализът става ясно, че изключително рядко са случаите, в които България може да се похвали с достижения около или над средните за ЕС. Нещо повече, динамиката във времето показва, че ножицата между нас и страните от Централна и Източна Европа се разтваря все повече. 

„Има и множество изказвания на политици и медийни публикации, които ни пращат или в едната, или в другата крайност: от „България има най-бързия интернет в Европа“ до „за електронно управление се дадоха 1,5 милиарда лева и още е в началото“. Особено впечатление прави широката употреба на термина „дигитален хъб“, без да се знае какво е това. А европейските дигитални хъбове ще бъдат гръбнакът на общество и икономика съвсем скоро – т. нар. единен цифров пазар“, коментира още Илиев. Според него това състояние на информарционния и комуникационен сектор у нас е свързано с финансирането му. То е основно частно, публично почти няма, а „усвояването“ на европейски фондове е на изключително ниско ниво.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във