Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Депутатите опримчват големите фирми

С промени в Закона за защита на конкуренцията парламентът ще ограничава правото на свободно договаряне между компаниите

Отколешна практика у нас е народните ни представители да приемат закони, без дори да се замислят как точно ще се приложат разпоредбите и какво може да последва от тях. Изключение от това правило би трябвало да са предстоящите промени в Закона за защита на конкуренцията. Колкото и учудващо да звучи, те са изготвени на базата на резултатите и препоръките от изследване на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, което бе направено по поръчка на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Разгеле! Най-сетне депутатите са разбрали, че работата им е отговорна. Но не всичко е толкова розово. Зад проектозакона, който ще бъде разгледан от парламентарните комисии през идните седмици, отново прозира поредната необмислена пиар акция на властта, която този път може да се окаже изключително вредна за икономиката на страната.


Народните ни избраници подготвят промени в Закона за защита на конкуренцията, с които искат да сложат юзди на търговските вериги и да защитят дребните производители и доставчици. Сега хипермаркетите не могат да бъдат санкционирани, защото нито имат господстващо положение на пазара, нито са монополисти, но с лекота принуждават контрагентите си да им доставят съответните стоки на възможно най-ниски цени и ги съдират от всевъзможни допълнителни такси. В нормативната база обаче няма член или параграф, по който контролните органи да ги пипнат. Именно с мотива да запълнят тази пропаст в закона, политиците ни се канят да въведат понятието значителна пазарна сила, под което да вкарат търговските вериги и да ги държат изкъсо. Това обаче може да се окаже нож с две остриета.


Какво всъщност се случва?

През май публичното пространство бе засипано от информации, че големите търговски вериги у нас извиват ръцете на производителите и доставчиците, като ги карат да плащат редица такси, заплашвайки ги да заменят стоките им с вносни. Социолози огласиха наблюденията си, че за да продават стоките си в голяма верига, производителите са принудени да плащат хиляди левове - (например 2000 лв. първоначална такса за присъствие в дадена продуктова група). Един голям магазин работи с не по-малко от 1000 продуктови групи. Правила на договаряне също няма. Няма друга страна в ЕС, която да няма правила на договарянето. Връчват ви един договор, който не подлежи на обсъждане, обясни тогава социологът Кънчо Стойчев.


Изпълнителният директор на Съюза Произведено в България Пламен Грозданов пък съобщи, че в договорите, които веригите подписват с производителите на храни, покрай традиционните отстъпки често се включват и редица други, свързани с промоционалните програми, които значително намаляват печалбата на производителя. Понякога тези отстъпки достигали 40-50% от стойността на продукта.


В цялата тази


канонада срещу търговските вериги

обаче нито един български производител не застана с името си и не призна за въпросните такси или за каквито и да е било други проблеми във взаимоотношенията си с търговците. Което е обяснимо, при положение че 60% от търговията на дребно у нас се осъществява именно в хипермаркетите.


Общо взето, исканията за промени в нормативната база останаха полуанонимни. Но пък бяха шумно разгласени в медиите. Вероятно именно това подтикна властта да приеме каузата присърце и да натрупа някоя точка с грижа за обществото, което все по-трудно си плаща сметките и е особено чувствително на тема цени.


Първоначално промените в Закона за защита на конкуренцията бяха подготвени от Министерския съвет, но кабинетът така и не ги гласува. Дали за да се сподели отговорността, или по друга причина сега измененията са внесени в деловодството на Народното събрание с подписите на депутати от четирите най-големи парламентарни сили - Мартин Димитров (Синята коалиция), Йордан Цонев (ДПС), Румен Овчаров (Коалиция за България) и Диан Червенкондев (ГЕРБ). Такова обединение между управляващи и опозиция обаче се случва изключително рядко и неминуемо буди съмнения за чистите интереси на политиците.


На пръв поглед намеренията им наистина са много благородни - въвежда се равноправие в търговските взаимоотношения, защитават се българските производители и най-важното: стоките поевтиняват. Но в действителност може да се случи точно обратното. Причината е, че в законопроекта има


редица смущаващи предложения

макар че измененията засягат само четири-пет члена от закона. Такова е например искането за уеднаквяване на търговските практики и регулирането на взаимоотношенията между търговците, от една страна, и производителите и доставчиците, от друга. Това ще рече, че държавата иска да отнеме правото на свободно договаряне между стопанските субекти и да ги задължи да спазват определени условия. Говори се дори за поставянето на рамки на ценовите политики на частните фирми.


Законопроектът в сегашния си вид може да създаде и необосновано предимство за българските производители пред чуждестранните, след като търговците бъдат задължени да им осигурят по-благоприятни условия. Това обаче противоречи на всички европейски правила за свободна търговия. А и добре знаем колко са коректни нашенските предприемачи и без специални предимства. Истината е, че вносът до голяма степен ги сваля на земята, защото освен че в повечето случаи те работят далеч по-неефективно от западните си колеги, искат да печелят и повече от тях.


Най-големи спорове обаче предизвиква предложението към понятията монопол и господстващо положение


да се прибави и терминът значителна пазарна сила

За злоупотребите в този контекст се предвиждат сериозни санкции. Според определението такава сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като негови доставчици или купувачи са зависими от него. Изброяват се и забраните за тези фирми: Те не могат пряко или косвено да налагат цени за покупка или продажба, да ограничават производството, търговията, техническото развитие и инвестициите във вреда на потребителите, да отказват необосновано доставка на стока или услуга, да изискват от партньорите си допълнителни договори, които нямат връзка с основния контракт и т.н.


Решенията за това кой и с колко да бъде санкциониран ще взема един уж независим, но всъщност изцяло обвързан политически орган - Комисията за защита на конкуренцията. Тя трябва да разработи и методиката, по която ще се определя дали дадено предприятие притежава такава пазарна сила, или не. Несъмнено това много лесно може да се превърне в


удобна маша за ръцете на управляващите

с която лесно да получат това, което искат от бизнеса. Да не говорим, че под ударите на закона ще попаднат не само големите вериги и хипермаркети, но и редица други търговци. Трябва да е ясно, че измененията ще засегнат всички икономически субекти, тъй като никъде не се казва, че се отнасят само за магазините и производителите на бързооборотни стоки. При това положение без отговори остават въпросите какво ще се случи на пазара на мебели например или на този за строителни материали? Затова Българската търговско-промишлена палата настоява съдържанието на понятието значителна пазарна сила да се подложи на по-широко обществено обсъждане и критериите за наличие на такава да бъдат описани в закона, а не в методика, съставена от Комисията за защита на конкуренцията.


Очаквано представители на големите търговски вериги са против подготвяните промени и смятат, че ако дейността им бъде регулирана със закон, това ще ограничи конкурентоспособността им, ще доведе до


увеличаване на вноса и повишение на цените

Ефектът при евентуални промени в закона няма да е защита на конкуренцията, а намаляването й. Потърпевши от промените ще са потребителите, както и малките и средните предприятия, но отражение ще има върху всички сектори на търговията - със строителни материали, с лекарства, с горива, храни. И в други държави се правиха подобни опити за регулация, но стана ясно, че тя не работи. За сметка на това се повиши вносът, скочиха и цените. Поради което започна отменянето на подобни закони, коментира управителят на Метро кеш енд кери Емилиян Абаджиев, който е и председател на сдружението за модерна търговия.


Ако една верига, примерно Билла, има 5% пазарен дял, това в Европа не е достатъчна причина с този факт да се занимава парламентът на която и да било страна. А тук се смята, че е налице унищожителна пазарна сила. Това е несъстоятелно. Не бива със закони да връщаме търговията в България години назад, заяви и Ерих Сухи, главен изпълнителен директор на Билла България.


Вън от съмнение е, че шефовете на търговските вериги защитават корпоративните си интереси, но в случая когато се стигне до гласуване на законопроекта, политиците наистина трябва да имат предвид, че в условията на пазарна икономика свободата на договаряне е принцип, който не трябва да се ограничава. Обратното не само че няма да създаде защита и условия за разширяване на конкуренцията, а по-скоро ще доведе до нейното ограничаване. Големите дистрибутори ще бъдат стимулирани да търсят непрекъснато нови доставчици, без значение дали отвън или вътре в страната.


Разбира се,


известна регулация наистина е необходима

Не е тайна, че заради натиска на търговските вериги производителите са принудени да предлагат много от продуктите си в техните магазини на цени, близки до производствените си разходи. Но заради малките маржове не могат да се развиват, нито да плащат кредитите си и т.н. Още повече че в края на юли самите търговци на дребно поразкриха някои от похватите си за извиване на ръце и бяха принудени да се откажат от тях. Това бе резултатът от тригодишното разследване на Комисията за защита на конкуренцията, което бе прекратено с обещанието на Метро Кеш amp; Кери България, Билла България, Кауфланд България, Хит Хипермаркет, Максима България и Пикадили да променят някои елементи в договорите, които сключват с доставчици и производители. Така до края на октомври Метро трябва да премахне клаузите за най-облагодетелстван клиент и забрана за участие в паралелни промоции. Билла пък няма да изисква доставчиците да й продават стоките на най-ниските фактурни цени, на които ги предлагат на други търговци. Компанията обещава да се откаже и от ограничението за доставчиците й да участват едновременно в акции на други търговски вериги. Подобни отстъпки правят и останалите фирми. Дългите списъци с допълнителни такси, които тези вериги събират, обаче остават. И не нови специални нормативи са необходими, а прецизното прилагане на Закона за защита на конкуренцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във