Банкеръ Weekly

въпросителни

“Дежа вю” с милионите за наука?

След дълго очакване милионите по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" току виж потекли като из ведро. Ресорното министерство вече приема документи на кандидатите да направят новите центрове за върхови постижения, за които са заделени 200 млн. лева. На теория ще се оценяват само интердисциплинарни проекти на обединени екипи от повече от една научна организация, а за партньори на университетите и институтите могат да бъдат привличани неправителствени организации и иновационни клъстери. Други 150 млн. лв. ще отидат за изграждане на поне осем центъра за компетентност, при които фокусът е научните резултати да са директно свързани с пазара и с различните сектори от икономиката.

С въпросните 350 млн. лв. ще се финансират четири приоритетни области - "Мехатроника и чисти технологии", "Индустрия за здравословен живот и биотехнологии", "Информатика" и "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии". Но повечето водещи български учени силно се съмняват, че най-накрая ще видят “бял ден” и парите за наука ще стигнат до предназначението си. Скептиците очакват да се повтори сценарият от последните скандални сесии на Фонд "Научни изследвания", когато фантомни или създадени набързо и регистрирани в панелки организации се облажиха с милиони, за да разработват важни за  икономическия ни прогрес теми като "дискурса на бельото“. Шегата настрана, но дали отново няма да "зацапаме гащите", след като някои учени са убедени, че четирите приоритетни области предвиждат да се финансират иновации, а не наука, и всъщност обслужват иновационната програма на икономическото министерство. Други пък смятат, че средствата ще бъдат усвоени за всичко друго - зидаро-мазаческа дейност, велосипеди, кисело мляко и селски туризъм, но не и за фундаментална наука, за която ще бъдат подхвърлени “трохи”.

"За мен лично така оформените подразделения или подприоритети, доколкото разбирам общо 32, дават много ясна индикация, че се цели грабеж на средства, предназначени иначе за наука", смята историкът от Софийския университет доц. Стефан Дечев. Той допълва, че науката ще бъде подменена с псевдонаука, а приложността и пазарната ориентация прикриват финансирането на най-обикновени бизнес проекти без научна стойност. Според него никак не е изключен и друг сценарий - освен отклоняване на средства за наука към бизнес проекти академичната посредственост, под формата на борба срещу бизнес ориентацията, да се включи в статуквото, без да има нищо общо нито с върховите постижения, нито с престижната наука.

Физикът от същия университет доцент Христо Димов е още по-краен, изтъквайки, че тези, които са "натаманили" оперативната програма в "пакет" с Еврокомисията, по най-лицемерен начин лъжат българския народ, че дават някакви пари за наука, тъй като това е развойна дейност, и то "менте". Димов твърди, че в България не са останали хора за правене на наука. И единственото нещо, с което можем да се конкурираме, е теорията във фундаменталната наука, защото експериментите изискват огромен човешки ресурс и много нова апаратура. По думите на Димов сме на европейско ниво в областта на математиката, теоретичната физика, математическата физика и квантовата оптика, докато например информатиката у нас е “балонен сектор”, тъй като се занимава с дребни неща като приложения за телефони и онлайн магазини.

Повечето институти в БАН също не са доволни от написания сценарий. Те недоумяват защо вместо да бъдат подпомогнати с ново оборудване и финансиране на екипите, ще бъдат създавани нови центрове, които ще ги превърнат в излишен лукс на научната карта.

Сред най-горещите защитници на програмата е бившият заместник-министър с ресор "Европейски структурни фондове" проф. Николай Денков. Въпреки че  напусна образователното ведомство заради различия в стила на работа с министър Меглена Кунева, той е убеден, че парите ще бъдат изразходвани по предназначение и всички учени ще имат достъп до тях. Денков казва, че програмата е разписана така, че центровете за върхови постижения и за компетентност да бъдат попълнени с обединени екипи от водещите научни институции - най-добрите институти на БАН, елитните университети и институтите на Селскостопанската академия. Според него няма как да бъдат финансирани “кухи проекти”, тъй като кандидатстващата организация и нейните партньори могат да бъдат само известни научни организации с доказани постижения през последните пет години.

Становището на проф. Денков е, че почти всички научни направления, дори хуманитарните науки, могат да получат финансиране, ако участват като част от по-големи интердисциплинарни колективи. Като пример се посочват водещи лингвисти, които съвместно със специалисти по информационни и комуникационни технологии създават нови алгоритми за разпознаване на глас, разчитане на текст и машинен превод.

Дали ще има "дежа вю" на батаците в "Научни изследвания", тепърва ще разберем. Междувременно Министерството на образованието обяви обществена поръчка за избор на фирма, която да осигури международни оценители на проектите за центрове за върхови постижения и за компетентност. Прогнозната й стойност е 2 млн. лв. без ДДС и към учените щели се поставят високи изисквания., за да се гарантира качествена оценка. Изниква обаче въпросът дали тези учени наистина ще са обективни, след като са финансово зависими от селектиралата ги фирма, а самата тя е в същата обвързваща зависимост с поръчителя - образователното министерство?

Facebook logo
Бъдете с нас и във