Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАНЪЧНИТЕ ИЗМАМИ МЪЧАТ ОБЩНОСТТА

Хармонизирането на данъчната политика в Евросъюза продължава да тормози европейските институции от десетилетия насам. Още през 1993 г. държавите членки отхвърлиха предложението на Европейската комисия за въвеждане на единни данъчни норми в общността. Което прави невъзможно цялостното изграждане на единен пазар. Според финансови експерти хармонизирането на европейската данъчна политика е и първата стъпка за преодоляване на данъчните измами в Съюза.
Фактът, че поредният доклад, съдържащ предложения в тази чувствителна сфера, бе приет резервирано от депутатите във вторник (2 септември), едва ли изненада някого. Въздържалите се от гласуване бяха 178, а 93-ма се обявиха против. И все пак докладът на евродепутатката Шарън Бауълс за борбата с данъчните измами бе приет с 391 гласа за. В документа тя призова Европейската комисия да формулира конкретни мерки за противодействие на измамите. Те обаче трябва да изминат дълъг път, преди да се превърнат в реалност. Комисията е единственият орган, упълномощен да дава предложения, но след това те трябва да бъдат одобрени от Европарламента и от Съвета на ЕС. Истината е, че въпреки многобройните анализи и призиви засега Съветът не разполага със сериозна стратегия за борба с данъчните измами в общността.
В доклада си Бауълс настоява за изграждането на европейска система за събиране на данни от всички страни членки и за създаването на обща статистика за данъчните измами. За целта е необходим взаимен обмен и пряк достъп на държавите членки до данните, които всяка от тях съхранява в електронен вид. Впрочем в някои от страните направо липсва статистика за измамите в национален мащаб... В повечето случаи обаче основната пречка за съставяне на цялостна картина е в големите различия на националните счетоводни стандарти. Което на свой ред прави невъзможно установяването на реалните размери на проблема, се отбелязва в доклада. Последните единни данни от далечната 1998 г. показват, че общият размер на загубите (преки и косвени) в резултат на данъчни измами е 200-250 млрд. евро, което е между 2 и 2.5 % от БВП на Европейския съюз. Четиридесет млрд. евро от тях са в резултат на машинации с ДДС.
Не по-малко остро Шарън Бауълс критикува наличието на зони, известни като данъчен рай. Според нея те възпрепятстват изпълнението на Лисабонската стратегия, тъй като осъществяват натиск за намаляване на данъчните ставки и съответно на приходите в общността, което подкопава фискалната независимост на страните членки. Във връзка с това Бауълс призовава Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да санкционира държавите, в които съществуват подобни зони и отказват да сътрудничат при разследвания на данъчни измами в ЕС.
Според евродепутатката най-доброто решение за ликвидиране на трансграничните измами с ДДС е въвеждането на система, освобождаваща доставките вътре в общността от данъка, който да бъде заменен със ставка от 15 процента. Функционирането на подобна схема би било по-ефективно, ако съвкупността от различни намалени ставки се опрости значително чрез въвеждането на минимална административна тежест както за предприятията, така и за данъчните органи. Според проекта на Бауълс данъкът върху стоките, които се търгуват между държавите членки, би трябвало да се изравнява на база 15-процентен налог, който да се изчислява и разпределя между страните на общността от специална клирингова къща.
От 1993 г. насам действа т.нар. принцип на произхода. Това означава, че при търговията между страните членки данъкът се начислява в страната членка, откъдето стоката произхожда, по прилаганата в нея данъчна ставка. Купувачът от другата страна членка има право да приспадне данък, свързан със придобитата стока, по действащата в неговата страна данъчна ставка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във