Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАНЪЧНИ ПОМОЩИ ГНЕВЯТ АКЦИОНЕРИТЕ В САЩ

Главните изпълнителни директори са хора като всички нас - мразят да вадят пари от джоба си, особено ако може и някой друг да плати сметката. За тяхно щастие много често се появява такъв в лицето на акционерите.
Според ново изследване, проведено от американската изследователска компания Корпорит лайбръри (The Corporate Library), напоследък една от най-модерните форми на облагодетелстване на висшите мениджъри е т. нар. данъчна компенсация. Най-просто казано тя означава, че компанията плаща данъците, които директорът дължи върху получените допълнителни плащания.
Обект на проучването са били 3297 американски фирми, подали финансови отчети до местната Комисия за ценни книжа и фондови борси в периода февруари 2007 - февруари 2008 година. Авторите му установили, че 20% от компаниите (по-точно 657) поемат разходите най-малко за един от данъците, плащани от директорите им.
Както е известно, висшите мениджъри не получават само основна заплата. Компаниите им осигуряват и солидни бонуси, животозастрахователни полици, охрана, помощ при пътувания и доста други облаги, за които обикновените хора биха дали мило и драго. По-любопитното обаче е, че много от тези мениджъри получават и пари в брой, с които да покрият данъците върху въпросните облаги.
Почти всяка допълнителна привилегия, която се дава на главния изпълнителен директор - от застраховката Живот до сметката в кънтри клуба, води след себе си данъчен разход. Най-често причина за такъв разход е използването на корпоративния самолет. След терористичните атаки на 11 септември 2001 г. от съображения за сигурност директорските бордове на много компании окуражават шефовете си да летят с частни самолети вместо с авиокомпаниите. Често корпорациите им разрешават да ползват тази привилегия и когато пътуват по лични причини. Тъй като това е форма на възнаграждение, тя също създава данъчно задължение. Но вместо да накарат директора да го плати, доста компании предпочитат да го почерпят.
Замислих се сериозно по въпроса, когато видях как Анджело Модзило (главен изпълнителен директор на Кънтриуайд файненшъл) защитава пред управителния съвет искането си акционерите да платят данъка, който дължала съпругата му за това, че използвала безплатно фирмения самолет, разказва Пол Ходжсън - един от авторите на изследването. Той решил да установи доколко разпространена е тази практика и останал изненадан от мащабите й.
Докладът на Корпорит лайбръри цитира с нескрито възмущение името на Чад Драйър, главния изпълнителен директор на строителната компания Райлънд груп (Ryland Group), който е получил най-солидни компенсации. Той е един от общо 30 мениджъри, подпомогнати не само за данъците върху допълнителните облаги, но и за тези върху основните си доходи. Щедрият работодател му предоставил 4 млн. щ. долара, за да покрие данъчните си задължения, с които общото му възнаграждение за годината възлиза на 12 милиона.
Едва ли е учудващ фактът, че акционерите проучват най-внимателно заплащането на мениджърите в строителния и ипотечния сектор, тъй като техните печалби се топят пред очите им. Един от най-фрапиращите случаи е свързан с дружество на име Тол брадърс (Toll Brothers). Неговият главен изпълнителен директор Робърт Тол не успял да спечели бонус в рамките на плана за 2007 година. За да е сигурна, че подобно нещо няма да се повтори и тази година, компанията решила да промени критериите за плащане на бонуси. Въпреки бунта на акционерите, които видели как за половин година книжата им поевтиняват наполовина, новият план за бонусите все пак бил въведен.
Примерите, които гневят акционерите, не свършват дотук. В списъка е и Тери Лундгрен, шефът на Мейсис (Macy's), на когото изведнъж му се наложило да ползва специален автомобил с шофьор, обучен за охранител, за 87 хиляди долара годишно. През 2006-а служебната му кола струвала далеч по-скромните 9900 долара.
Освен че не да плащат собствените си данъци, очевидно висшите мениджъри са неспособни и да планират финансите си. Това обяснява защо председателят на директорския борд на Тайм Уорнър (Time Warner) Дик Парсънс, който през 2007 г. е заработил 18.6 млн. долара, е получил също и 100 000 долара под формата на финансови услуги, платени от компанията. В подобно положение е и Крафт фудс (Kraft Foods), която похарчила 52 хил. долара за лични финансови консултации на директора на международното поделение (спечелил 3 млн. долара). В групата е и оръжейният производител Ай Ти Ти корпорейшън (ITT Corporation), който по същата причина осигурил 37 000 долара на шефа си Стивън Лоренджър. Иначе годишното възнаграждение на въпросния директор било 13.7 млн. долара.
Разкритията за корпоративните облаги дразнят все по-силно инвеститорите. По тази причина много консултантски агенции съветват клиентите си да снижат до минимум подобни плащания, доколкото е възможно. Някои компании започват да се вслушват в призивите за икономии. Част от тях - като Дженеръл милс (General Mills), вече се отказаха от използването на корпоративния самолет за лични нужди. Енергийният доставчик Прогрес енърджи (Progress Energy) обяви, че вече не плаща на деветимата си главни мениджъри сметките в нощни клубове, пътуванията с фирмения самолет за тях и съпругите им, билетите за различни събития, които не са свързани с бизнеса, и т.н. А веригата от магазини за облекла Чарминг шопс (Charming Shoppes), която се бори с финансови проблеми, обяви, че слага край на десетгодишната практика да плаща наема на апартамента на директорката си Дорит Берн. В миналото остава и бонусът от 1 млн. долара, който досега й се полагал за поста.

Facebook logo
Бъдете с нас и във