Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАМС ИЗВЕДНЪЖ СЕ СЕТИ, ЧЕ ПИЛЕЕ ПАРИ

Два месеца след фиаското на Олимпиадата в Пекин Държавната агенция за младежта и спорта внезапно откри нещо, което за всички останали е добре известно от години - че парите за спорт у нас се харчат безконтролно, не по предназначение, и са обект на значителни злоупотреби. Във втората седмица на октомври агенцията разпространи един анализ на приключилия олимпийски цикъл, в който тези неща се заявяват ако не директно, то поне достатъчно недвусмислено.
Представянето на българската делегация в Пекин, където 71 спортисти успяха да спечелят 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови медала, е оценено като неубедително - макар че като основна причина за неуспеха е посочено спирането на българските щанги от участие поради допингскандала.
След като са открили главния виновник, аналитиците на ДАМС все пак са си позволили и известна критика към останалите спортни федерации, които имаха свои представители на олимпиадата, без да запишат успехи. Сравнявайки средствата, отпускани за олимпийска подготовка през последните четири години, и постигнатите резултати в Пекин, агенцията отчита, че на федерациите е липсвала ефективната прогностична оценка при заявяването на тези субсидии, като те масово са допуснали чисто формално планиране на тренировъчния процес - тоест
отчитали са дейност, колкото да вземат парите
Докладът посочва, че всяка година има постоянно увеличение на спортистите, получаващи средства за олимпийска подготовка, а в същото време реалният брой на участниците ни на игрите удари близо 50-годишен минимум. Това наблюдение е точно и похвално. Остава само въпросът защо ДАМС не стигна до него още преди четири години, в началото на олимпийския цикъл, или поне миналата година, когато вече до голяма степен се знаеше коя федерация колко атлети ще класира в Пекин. Иначе в сегашния си вариант действията на агенцията - която е похарчила парите и после се е сетила да мисли за какво и как - са все едно пожарникарите да изчакат догарянето на пожара и после да анализират какво го е предизвикало.
Някои прости калкулации върху фондовете за олимпийска подготовка дават шокиращи, меко казано, резултати. Като начало нека упоменем, че цитираните средства са само по програмата за олимпийци - отделно от парите, които федерациите получават за издръжката си, за организиране на състезания и по програмата Спорт за високи постижения.
Федерацията по кану каяк например, на която в отдалечаващото се вече минало се падат някои от най-славните олимпийски постижения на България, е употребила близо 1.88 млн. лева държавна субсидия, за да подготви за Пекин... една-единствена лодка, двойката кану Аднан Алиев - Деян Георгиев. Разбира се, двамата не са виновни, че колегите им не са покрили олимпийските нормативи (пък и на фона на общото българско представяне тяхното попадане сред осемте най-добри е относителен успех). Но ръководството на федерацията подчертано е отговорно, защото е получило и усвоило парите, без да предложи резултат. На практика Алиев и Георгиев са двамата най-скъпи олимпийци на България - подготовката на всеки от тях е струвала на държавата над 973 хил. лева. Разделено на четирите години на олимпийския цикъл,
това прави по 20 283 лева на месец
Естествено, тези пари не са стигнали до гребците - на теория те са отишли и за останалите състезатели с олимпийски амбиции. Къде са отишли на практика, е трудно да се каже.
Впрочем кану-каякът е най-очевадният пример, но далеч не е единственият. Също толкова скъпо са излезли на държавата и олимпийските ни представители в бокса (911 хил. лева на човек), спортната стрелба (807 хил.), гребането (787 хил., оправдани все пак със златото на Румяна Нейкова), гимнастиката (581 хил.). Да не говорим за спортове като джудо и таекуондо, които са си поделили милион и половина, без да пратят дори един спортист в Китай. Не че двамата ни боксьори, за които бе отделена субсидия от почти два милиона, постигнаха по-голям успех от двамата ни колоездачи, за които изобщо нямаше отделени средства...
Ако изплатените олимпийски помощи се разделят на броя на участниците в Пекин, излиза, че всяко място в делегацията ни е струвало на държавата по 489 964 лева. Тоест
българските олимпийци се оказват сред най-обезпечените в света
Само че, кой знае защо, практиката показва друго - дори елитните ни състезатели като атлетката Даниела Йорданова или медалиста от Атина Иво Янакиев се оплакват от непрекъснат недостиг на средства, който ги принуждава да купуват евтини и непроверени хранителни добавки, да ползват овехтяла екипировка и т.н. Къде тогава са отишли близо 35-те милиона лева на ДАМС, похарчени уж тъкмо за тия благини в последния олимпийски цикъл? Тъкмо на този въпрос трябва да отговори агенцията - но не с анализи, а с инспекторски проверки.
Константин Томов

МЕРКИ
Анализът на ДАМС завършва със седем препоръчителни точки, по които трябва да се работи, за да се гарантира по-убедително представяне на следващата олимпиада:
1. Сформиране на структура за цялостно общо ръководство и контрол на олимпийската подготовка, която да има лостове да управлява и компетенция, съвместно с треньорските ръководства на спортните федерации, да носи отговорност;
2. Създаване на обществен съвет, който да координира и подпомага олимпийската подготовка;
3. Възстановяване на научно-приложната дейност в спорта, която да подпомага осъществяването на научно-методичния контрол и оказването на помощ на треньорските ръководства в подготовката на проектоолимипйските състави;
4. Съвместно със спортните федерации да се състави списък на проектоолимпийския отбор с внасяне на изменения и допълнения в критериите на Програмата за олимпийска подготовка;
5. Определяне модела на централизираната подготовка и актуализиране на тренировъчните методики, съобразени с най-новите постижения на науката и технологическия процес;
6. Централизирано и целево осигуряване на всички условия за ефективна подготовка - финансови, материално-техническо, научно и медицинско;
7. Осигуряване щат на полагащия се контингент от кадри - треньори, лекари, научни работници, методисти, масажисти и друг персонал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във