Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАЛЕЧЕ СМЕ ОТ БРЮКСЕЛ И В ЕНЕРГИЙНАТА ПОЛИТИКА

Многобройни са проблемите, които трябва да разреши България, за да се впише поне отчасти в новата енергийна политика на Европейския съюз. А и едва ли някой би могъл да изчисли милиардите евро, необходими за реализирането на подобна цел. Впрочем нещата не са съвсем наред не само в новите членки, но и в държавите с най-развита икономика на Стария континент. Различията обаче са толкова големи, че едва ли ще могат да бъдат преодолени, особено когато говорим за основния приоритет на Брюксел - гарантиране на независимостта на енергийните доставки. За новите страни в общността (особено за тези от бившия СИВ) такава независимост се измерва с огромни пари и с последователни външнополитически действия, които да осигурят достъпа им до енергийни суровини, алтернативни на руските. Добре известно е, че в Източна Европа продължават да потребяват главно руски нефт, природен газ и ядрено гориво. У нас тази зависимост е 100-процентова, а изгледите да бъде намалена са нищожни.
Наистина според Втория стратегически енергиен преглед, разпространен от Европейската комисията в средата на ноември, приоритетна цел на Евросъюза е изграждането на южен газов коридор към региона от Близкия изток и Централна Азия, който да му осигурява значителна част от газовите доставки в бъдеще. Основа на този коридор ще е проектът за паневропейския газопровод Набуко, участник в който е и България. Предвижда се още всяка от държавите, през чиято територия ще преминава трасето, да сключи конкретни енергийни договори със страни като Азербайджан и Туркменистан. А точно в това отношение ние сме на опашката само с един осигурен контракт, и то за... едва 1 млрд. куб. м годишно. Въпросното количество бе договорено през пролетта на тази година при посещението на президента Първанов в Азербайджан. През лятото пък министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров подписа в Баку междуправителствен протокол, а националните газови компании започнаха да уточняват отделните клаузи на бъдещия договор.
Преговори с Туркменистан не се водят и дори не е направена заявка за синьо гориво от северната част на Каспийско море. На практика никой в България не проявява интерес към този регион - нито на държавно, нито на експертно ниво. Едно от доказателствата за безхаберието ни е и проведената преди десетина дни в Азербайджан IV енергийна конференция, която мина без наше участие. За сметка на това в Баку пристигнаха президентите на Турция, Грузия, Полша, Украйна и Литва, а присъстваха и представители на Латвия, Молдавия, Естония, Румъния, Туркменистан, Казахстан и САЩ. Основната тема на дискусията бе създаване на Евро-азиатски нефтено-газов коридор.
А иначе осигурените 1 млрд. куб. м газ от Азербайджан са по-малко от една трета от вътрешната консумация в момента - толкова приблизително гълта годишно само столичната топлофикация, а всички останали потребители ще продължават да зависят единствено от руски газ. Почти изцяло зависима от Русия е и вътрешната ни газоразпределителна мрежа, тъй като над 85% от регионалните газови лицензи са на Овергаз, 99.98% от акциите на която са собственост на руския Газпром.
При петрола зависимостта ни също е стопроцентова и няма никакви шансове скоро да бъде намалена. Единствената ни нефтена рафинерия в Бургас е собственост на най-голямата руска частна петролна компания Лукойл, която държи и около 25 на сто от бензиностанциите в страната. Като парадоксален може да бъде посочен фактът, че у нас дизелът, който навсякъде по света е сред най-евтините горива, е най-скъп. Обяснението на Лукойл Нефтофим, че в цената на дизела на вътрешния пазар се калкулират инвестициите за новата рафинираща система в Бургас, е икономически логично, но не стои никак добре в условията на монополен производител на горива. В България този монопол не се регулира, не се планират и варианти за неговото преодоляване. Показателни за пасивността на българските власти са договореностите за нефтопровода Бургас - Александруполис. Ние се задоволяваме само с твърде спорната такса от 1 долар за тон суров петрол, който ще пресича територията ни, докато Гърция - другата страна по проекта, вече си осигури нефт на преференциални цени и планира изграждането на нова рафинерия край егейското пристанище.
Сто процента сме зависими от руското ядрено гориво и при атомната енергетика и ще си останем така още дълги години занапред. Причината е не само в подписания 20-годишен договор с руската ТВЕЛ за АЕЦ Козлодуй, но и в плановете бъдещата ядрена централа в Белене също да се захранва само с руско свежо гориво. От Националната електрическа компания, която е основен инвеститор в проекта, се похвалиха, че с АЕЦ Белене България е влязла в положителните примери на Втория стратегически енергиен преглед на Европейската комисия. В документа се посочва, че изграждащите се в момента реактори в Белене и реакторите в Олкилуото, Финландия, и Фламанвил, Франция, са примери за реактори от трето поколение, като се прави препоръката бъдещите нови ядрени мощности в Евросъюза да са само по проекти, чието ниво на безопасност и сигурност е еднакво с това при трето поколение реактори, отбелязват от НЕК. Но в разпространеното от компанията прессъобщение не се коментира сигурността на доставките на ядрено гориво, което изрично е упоменато в същия този документ. Не става въпрос и за управлението на отработеното гориво и ядрените отпадъци, които също са основни за Еврокомисията. Не се обяснява и как страната ни ще изпълни препоръките в становището на Брюксел от края на миналата година да гарантира алтернативно гориво за бъдещата ядрена централа?
Юлиана Димитрова

--------------
каре 1 + снимка
Румънският национален център за енергетика съвместно с българския Републикански енергиен център и поделението му в Русе разработват проект за енергийни комуникации между 20 български и румънски крайдунавски града. Идеята е да се изгради подводна инфраструктура или да се използват сегашните и бъдещите наземни връзки за пренос на топлоенергия, газ, ИНТЕРНЕТ и други. До средата на януари специалистите трябва да приключат с проучването на най- удобните места за построяване на колекторите.
Подобни проекти вече са реализирани по горното поречие на Дунав. По този начин примерно русенският ТЕЦ ще може да изнася топлоенергия за съседно Гюргево и цената на парното в Русе значително ще се намали, прогнозират експертите.
Финансирането може да се осигури по европейски програми за трансгранично сътрудничество. Интерес към начинанието вече са проявили няколко големи фирми от двете страни на Дунав.

http://www.librousse.bg/Kakvo_novo/Ruse_virt/Dunav_most/DunavMost.jpg
тпс
Под моста на река Дунав между Русе и Гюргево може да бъде прокаран универсален тръбопровод, по които двата града да си разменят газ, топлоенергия, електричество и телефонни комуникации.
-----------------------------
РУСНАЦИТЕ ПЕЧЕЛЯТ ОТ ЛИПСАТА НА ЕДИННИ ПОЗИЦИИ В ОБЩНОСТТА
Алтернативността на Каспийския регион и зависимостта на ЕС от руския природен газ непрекъснато си преувеличават. Това заяви във вторник (25 ноември) на конференция в Санкт Петербург заместник-директорът на Руския институт за стратегически изследвания Игор Прокофиев. Според експерта руският дял от вноса на синьо гориво в Евросъюза достига едва до 40%, докато в структурата на общото потребление в общността той е едва 25 процента. Колкото до възможностите за алтернативни доставки от Каспийския регион, те били твърде ограничени, тъй като държавите там произвеждат едва 5 на сто от световния добив на газ. Друг от проблеми на ЕС е липсата на единни позиции за доставките на гориво. Затова е необходимо да се създаде единен баланс на газовото потребление в Европейския съюз (а и на енергийната консумация като цяло), смята Прокофиев. По думите му само така могат да бъдат балансирани интересите на тези страни от Съюза, които напълно зависят от руските доставки на газ, и тези, които са изцяло независими.
Междувременно във Виена представители на пет континента обсъдиха проблемите на глобализацията на газовия пазар. На срещата, организирана от Международния енергиен форум и Международния газов съюз, присъстваха президентът на ОПЕК Шахиб Хелил, министри на енергетиката и на промишлеността на Алжир, Катар, Австрия, Холандия, високопоставени представители на ресорните ведомства на водещите страни - производителки и износителки на синьо гориво, както и шефове на най-големите енергийни компании в света (Газпром, CNPC, GDF SUEZ, E.ON Ruhrgas, BP, ENI, Qatar Petroleum, Sonatrach, StatoilHydro, Total, Gasunie, OMV и др.)
Според Станислав Циганков, началник на външноикономическия департамент на Газпром, големите проблема на европейския газов пазар са два: отсъствието на стабилни правила на играта и противоречивите сигнали на официален Брюксел към производители на синьо гориво извън Европа за потребностите на ЕС от такова гориво в средносрочна перспектива. Логичният резултат от създадената ситуация е развитие на диалога на държавите - производителки на газ, което ще им даде възможност заедно да отстояват своите позиции по най-важните текущи въпроси и перспективите на газовия пазар. Надяваме се, че в резултат ние ще успеем да изработим алтернативен алгоритъм на отношенията между производители и потребители на енергоресурси, който ще позволи да се стабилизира пазарът и да се постигне реална енергийна безопасност, е заявил представителят на Газпром във Виена.
Ще припомним, че в края на октомври шефът на Газпром Алексей Милер обяви, че Катар, Русия и Иран са се споразумели да си сътрудничат при сключване на договори за износ на газ. Русия заема първо място в света по запаси от синьо гориво, Иран е на второ, а Катар - на трето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във