Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Да забършеш 5 млн. лв. от летището

Поредната съмнителна процедура за раздаване на пари под масата и опити за сключване на договор с предварително избрана фирма излезе наяве. Става дума за комплексното почистване на сградите и прилежащите обекти и площи на Летище София през следващите четири години, за което държавното дружество бе предвидило внушителните пет милиона лева. Че столичният аеропорт е голям, спор няма, но със сигурност не е чак толкова огромен, че почистването му да струва повече, отколкото на всички сгради на изпълнителната власт, взети заедно. Хигиената му излиза поне 1.25 млн. лв. на година, а лъскането на министерствата - само един милион. Но това са бели кахъри. По-важното е, че парите са щели да бъдат раздадени в пълно противоречие на закона.


Обществената поръчка за комплексно почистване на летището бе обявена в началото на ноември 2012-а и още тогава предизвика съмнения, че условията са писани за конкретен играч, който да спечели с изключително раздути цени. Високо вдигнатата летва почти предопредели изхода на търга. От кандидатите се искаше да докажат


минимум 15 млн. лв. оборот

nbsp;


през последните три години. Освен това приходите не можеше да са от каквато и да е дейност, а точно от услуги по почистване. Такива фирми на нашия пазар обаче се броят на пръстите на едната ръка, а заедно с останалите изисквания възможностите за съревнование съвсем бяха орязани.


Колко ограничаващи са условията, показва сравняването им с тези на централизираната поръчка за почистване на всички министерства и подчинените им агенции, т.е. на десетки сгради с огромна площ и хиляди служители. В нея посоченият минимален оборот бе едва 400 хил. лв., което впрочем пак е много за повечето дружества в бранша.


Ето защо не е учудващо, че в надпреварата се включват едва три фирми - варненската Вики Комфорт на Лъчезар Петров, обединението Аеропорт Клийн (Сканклийн, Василка София и Скавас контрол) и италианската С.П.Д.ЕООД, която у нас се представлява от Вигано Джермано. Съответно до крайното класиране оценителната комисия допуска само последните две, отстранявайки Вики Комфорт заради липсващи сертификати за качество на някои препарати. Очаквано Лъчезар Петров подава жалба до Комисията за защита на конкуренцията и тогава лъсва цялата порочна схема.


Производството на антимонополния орган е установило, че допуснатите до договаряне претенденти - С.П.Д. ЕООД и Обединение Аеропорт Клийн,въобще не отговарят на условията и са класирани в


пълно противоречие с нормативните актове

nbsp;


Италианското дружество например не е доказало, че реално ще разполага с необходимите му машини за изпълнение на поръчката. Комисията за провеждане на процедурата е констатирала пропуска и е изискала допълнителни документи за собственост или наем на изброеното техническо оборудване, съгласно изискванията на възложителя. Но вместо да представи валидно сключени договори, удостоверяващи безспорно правото да разполага с техника за срока на поръчката, кандидатът е показал писмо от наемодателя по изтеклите контракти, в което се казва, че те са били продължени чрез т. нар. мълчаливо съгласие. Това писмо обаче не е двустранно споразумение и не доказва съгласие от страна на С.П.Д.с текста, записан в него, който отгоре на всичко противоречи на самите договори за наем, където изрично е отбелязано, че след изтичането им те се прекратяват безусловно.


Оценителната комисия не е следвало да разглежда представеното писмо, тъй като това не е документ, който тя е изискала, а именно договор, т.е. става въпрос за непоискан документ, и като го е взела предвид, е допуснала нарушение при провеждането на поръчката. При правилно прилагане на закона и документацията е следвало комисията да констатира, че не са представени изисканите документи и участникът да не бъде допуснат до договарянето, обясняват антимонополистите.


По отношение на обединението Аеропорт Клийнпри проучването на Комисията за защита на конкуренцията е установено, че то не е представило изискваните сертификати за качество и лист за безопасност, от които да е видно, че предлаганите почистващи препарати са за професионална употреба. Независимо че тези книжа са били поискани допълнително, от Аеропорт Клийн са предоставили единствено писмо от производител, в което се твърди, че всички продукти, закупени от Сканклийн(участник в обединението), са от професионалната гама.


С представянето на посоченото писмо не е изпълнено изискването на документацията доказването да се извърши с определен вид документи. Представеното писмо не фигурира в изчерпателното изброяване на документите, с които става това. Изрично следва да се посочи и че писмо, изходящо от производителя, няма характер на еквивалентен документ на сертификати за качество или листове за безопасност, е заключението на антимонополния орган.


В последна сметка решението за класиране на участниците е отменено, а преписката е върната на възложителя за издаване на решение за прекратяване на процедурата поради това, че няма кандидат, който да отговаря на изискванията на обществената поръчка. И след като такова решение не е издадено, може да се предположи, че постановлението на Комисията за защита на конкуренцията е било обжалвано пред Върховния административен съд.


В случая има и една друга изключително интересна подробност. При почистването на столичния аеропрот


и преди е миришело на некоректни договорки

nbsp;


През май 2007-а дружеството Джиза БГ подписа петгодишен договор за над 7.2 млн. лв. за поддържане на хигиената в новия Терминал 2. То бе единствен участник в конкурса, тъй като претендентите бяха длъжни да докажат оборот от поне 30 млн. евро за последните три години. Само по себе си това предполага, че договор въобще не е трябвало да се сключва, защото реална конкуренция не е имало, но този законов прийом явно е бил пренебрегнат.


Около въпросния контракт се вдигна доста шум в началото на 2010-а след възложена проверка от тогавашния министър на транспорта Александър Цветков. Инспекцията установи, че с поръчката за почистването на терминала разходите за тези дейности са били завишени близо 20 пъти. Тогава изпълнителният директор на летището Пламен Станчев се оправда, че Джиза БГ ползва много по-качествена техника и консумативи и има повече персонал в сравнение с предишните фирми по чистотата. Така или иначе, след скандала министър Цветков изпрати данните от одита на прокуратурата, само че резултат от това така и не видяхме и компанията продължи да работи на


двадесетократно завишените цени

nbsp;


Друго важно уточнение е, че според Търговския регистър 51% от капитала на Джиза БГ са собственост на същата тази италианска С. П. Д, която участва и в сегашния конкурс. Сред акционерите са още Консорциум Джиза - Италия (6%), и ММ Сървисиз ЕООД (45%). Последното дружество е изцяло притежание на Феникс ММ, чийто собственик пък е Стоянка Мрънкова. Въпросната дама участва в управлението на още 17 компании с различен предмет на дейност.


Явно Джиза БГ е предпочитана от свързаните с авиацията институции, тъй като е спечелила и два конкурса на държавното предприятие Ръководство въздушно движение за близо 800 хил. лева. Фирмата е почиствала и офисите на Софийска вода срещу 195 хил. лв., спечелила е и търга за почистване на сградите и прилежащите им площи на АЕЦ Козлодуй, за което е получила цели 756 хил. лв. без ДДС. Тя има и други големи договори - със Специализираната болница за активно лечение по онкология за близо 200 хил. лв., с Националната компания Железопътна инфраструктура за 104 хил. лв. и с Министерството на образованието и науката за 127 хил. лева. През последните две години Джиза БГ и още четири дружества работиха по рамковото споразумение за почистване на сградите на изпълнителната власт. И въпреки конкуренцията взе повече от половината поръчки. Българо-италианските чистачи са прибрали над 130 хил. лв. от два контракта с Министерството на образованието, младежта и науката, 95 хил. лв. от други два договора със спортното ведомство, 211 561 лв. от финансовото министерство и 270 хил. лв. от това на земеделието и храните.


Никак не е за пренебрегване и един друг факт около хигиената на столичното летище. Ръководството му е обявило в края на февруари тази година отделен търг за доставка на санитарни материали, почистващи препарати и чували за смет, при все че тези артикули би трябвало да са част от голямата процедура за комплексно почистване с бюджет от 5 млн. лева. Каква е логиката да се плаща два пъти за едно и също, не става ясно. През миналата седмица обаче - на 4 юни, бе сключен договорът с победителя в тази надпревара - споменатата вече Сканклийн, участник в обединението Аеропорт Клийн. Контрактът е за 15 месеца и е на стойност 235 240 лв. без ДДС.


Същото дружество, което до 2011-а се подвизаваше с името Скантек, е имало и още един договор с Летище София - едногодишен, с начална дата 16 март 2011-а, и отново за доставка на хигиенни и почистващи препарати. Договореният бюджет е бил 311 532 лв., но в средата на март 2012-а са отчетени разходи за 466 695 лева. С други думи, аеропортът е платил на частната фирма, чийто собственик е Георги Календеров, още 155 хил. лв., или 50% повече от предвиденото. При това без договорът да е бил изменян или допълван.


Шумните скандали очевидно не са нарушили практиката от столичното летище да се забърсват с лека ръка стотици хиляди левове. Сегашният конкурс, спрян от антимонополните органи, е достатъчно доказателство как става номерът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във