Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Д-Р ИК.Н. ЕМИЛ ХЪРСЕВ ПРЕД В. БАНКЕРЪ: БЮДЖЕТЪТ НА БСП Е ХИЩЕН

Емил Хърсев е роден в Димитровград. Завършва немска гимназия, а след това специалността Финанси и кредит в софийския УНСС. Кандидат е на икономическите науки. От 1990 до 1993 г. е изпълнителен директор в БНБ, а после и неин подуправител. Сега е шеф на авторитетната консултантска фирма Хърсев и Со. Семеен, с две деца

Г-н Хърсев, каква е вашата оценка за бюджет 2006 като официален документ, отразяващ намеренията на правителството във фискалната област догодина?
- Най-общо казано, бюджетът за догодина не е нищо особено. Той е стандартен и не излиза от рамките на очерталата се вече историческа традиция на политиката във финансовата област - без революции, без някакви мощни промени.
Не ви ли притеснява фактът, че бюджетът беше приет и внесен в парламента от правителството, въпреки че то няма управленска програма, а вече се доближаваме до сакралните 100 дни?
- Никак даже не ме притеснява това. Изтеклият успешен мандат на предишното правителство показа, че колкото по-малко се управлява една икономика като българската от едни политици като българските, толкова по-добре. За съжаление у нас всяко управление по-късно води до спорове и по-сериозни проблеми.
Каква политика въплъщава бюджетът - лява, дясна, либерална, експертна... . Или пък е смесица от всички изброени?
- Бюджетът за 2006 г. е неутрален и хищен. Той иззема по-голяма част от брутния вътрешен продукт (БВП), отколкото държавата наистина има нужда. Всъщност такова е положението от 1997 г. насам - една голяма част от БВП се преразпределя за паразитни разходи, за изхранване на огромната администрация, която между другото се увеличава, въпреки анонсираните 10-процентни съкращения на чиновническия щат. Само че в нито една държава досега не е доказана ползата от толкова големи държавни разходи. Според мен едно свиване на бюджетното преразпределение в рамките на нормалните 33-35% би било най-доброто решение. Вместо това в момента, бюджетът отново се е прицелил към прогнозираните 40%, които вероятно ще скочат впоследствие до 41-42 процента.
И предишният кабинет се кълнеше, че ще намали публичните разходи до 35%, но това така и не стана?
- Да, имаше подобни приказки. Но реалните действия всъщност надуваха разходите, които хазната правеше.
Доста разочаровани са експертите, опозицията, бизнесът и гражданите от данъчните промени, подготвяни за 2006 година. Логично се очакваше с БСП, като титуляр във властта, да се води по-социалноориентирана политика?
- Не съм имал подобни очаквания. Всъщност не очаквам от никой, който дойде на власт, да прояви разум и това да намери отражение в бюджета. Просто фискализмът у нас е дълбоко вкоренен. Всяка партия, която дойде на власт, очевидно се стреми да запази статуквото, каквото и да е говорила преди това. Предишните управляващи направиха някои позитивни промени в данъчната среда заради предстоящите избори, но и защото получиха подкрепата на бизнеса. Радостно за България е намалението на корпоративните данъци например. Такова нещо в рамките на следващата фискална година явно няма да има.
Все пак не трябва ли да признаем, че догодина се предвижда намаляване на осигурителната тежест с 6 процента?
- Държа да подчертая - реално намаление на осигурителната тежест няма да има. Наистина осигурителните вноски падат, но, от друга страна, ще има увеличение на базовите заплати, т.нар. осигурителен доход. Следователно осигурителните вноски няма да намалеят. Защото едното се умножава по другото - когато умножим по-ниската вноска по по-високата базова заплата, ще получим пак същото число. Тъй че бюджетът пак ще си прибира същите пари.
Какви са макроцелите, които според вас преследва бюджет 2006?
- Идеята за фискална стабилност явно продължава да доминира. Основният приоритет отново си остава самият фиск, т.е. максимум ресурс в ръцете на държавата и максимум свобода на кабинета да го управлява. Но подобен род исторически бюджети могат да се правят безкрайно дълго. Икономиката просто се адаптира към определената политика и работи според нея.
Сфери като здравеопазване, образование и отбрана получиха малко повече пари от хазната. Този факт обаче не бе оценен особено позитивно от наблюдателите. Смятате ли, че ресурсите за тези сектори са достатъчни, така че да се извършат съответните реформи?
-Така е, има известно повишение на бюджетните разходи за тези сфери. Но досега те бяха твърде ниски и беше очевидно, че през последните години завършваха на дефицит. Затова в края на годината всеки път се налагаше да се търсят допълнителни средства, за да се компенсира този дефицит, но в рамките на общия дефицит, реализиран в приходната част на бюджета. Така ще стане и тази година, а и догодина. Причината е, че планираното увеличение в бюджет 2006 г. е по-малко, отколкото е фактическият дефицит, който можем да изчислим за 2005 година. Излиза, че отново се залагат по-ниски разходи, отколкото тези, които фактически ще бъдат извършени. Това пък не говори за нищо друго освен за едно предварително планирано подобно развитие на нещата и през 2007 година.
Има ли някакви индикации в бюджета, които подсказват на публиката, че правителството се е загрижило за конкурентоспособността на българската икономика?
- Може да се е загрижило и да изпълнява някакви извъникономически програми за повишаване на тази конкурентоспособност. Защото в самия бюджет няма икономически мерки от рода на програми, финансирани от кабинета, които обективно преследват тези цели. Един бърз начин за повишаване на конкурентоспособността на икономиката е например да се намали ДДС или корпоративният данък. Само че в бюджета такова нещо няма.
Не трябваше ли именно бюджетното статукво да се разчупи, особено с оглед на приближаващата дата на членството на страната ни в Европейския съюз (ЕС) и на ниските доходи на населението?
- Мислех си, че има такъв шанс. Но явно българският избирател не мисли така. Той предпочете програми, които му обещават. Просто ниската икономическа култура в страната, както и ниската политическа култура на избирателите не могат да ни изведат от въпросното статукво.
Вече има критики, че отделянето на нарочно перо за покриване на щетите от наводненията ще създаде условия за източване на пари от хазната. Аргументите са, че ресорните министерства биха могли и сега да поемат възстановяването на пътищата, съответно на инфраструктурата и т.н.?
- Да, но така или иначе риск от наводнения има. А щом съществува риск, трябва да има потенциален разход или поне провизия за предпазване от него. Доказано е, че в България падат дъждове и е възможно сградите да се наводнят, да пострада инфраструктурата и т.н. Следователно е редно, и предпазливите финансисти постъпват точно така, да се задели резерв, да се платят застраховки или поне да се отделят провизии за такива форсмажорни случаи. Тъй че явно едва сега нашенските финансисти са осъзнали този аспект на проблемите.
Имаше ли алтернатива сегашният подход при съставянето на бюджета?
- Разбира се, и това е повече от ясно. Алтернативата е да се намали корпоративният данък на 10%, личните данъци да паднат до възможния минимум, както и да се пробва с намаляване на данъка върху добавената стойност (ДДС) до 19%, а при успех - и на 18 процента. В момента на интегрирането ни към ЕС ДДС би трябвало да стигне до прогнозните 15% единен данък. Такава е обявената цел на Европейската общност. Докато ние имаме единен данък, само че той е доста по-висок - 20 процента. Да, има държави, в които ДДС е с по-високи стойности, но пък те провеждат други регулиращи мерки - като нулеви ставки, паркинг ставки и др.
Тъй че ние много бързо се интегрираме към Европа, когато това води до изземане на доход от населението и фирмите. Но забравяме, че когато реално ще се интегрираме към нея, ДДС-то трябва да е 15 процента.
А нещата всъщност са прости - след като вдигаме изпреварващо акцизите, можем изпреварващо да намалим и ставката на ДДС. Само че българското финансово ведомство разбира интеграцията доста едностранно. Всъщност там изобщо и не мислят за това, а са заети основно със задачата да си пълнят бюджета, т.е. това, което правителството харчи.
С 14 на сто са повече са бюджетните приходи, заложени за 2006 година. Готвят се мащабни реформи в данъчната администрация - Националната агенция по приходите (НАП) явно ще стартира на 1 януари. Как оценявате тези реформи на кабинета?
- Нито една администрация не ме впечатлява. Това, че ще се закрие Главна данъчна дирекция, за да се открие НАП, не е нещо революционно. Няма нещо, което новата агенция ще може да направи, пък старата да не е могла. Всичко това е само пренасяне на кресла от една сграда в друга. И, разбира се, подмяна на обитателите на тези кресла с нови, по-наши хора. Все неща, които се случват на Балканите.
Но и те, както и предишните, са били назначени с подобна презумпция, така че не съм склонен да мисля, че членовете или симпатизантите на една партия са по-добри или по-лоши от членовете или симпатизантите на всяка друга. И едните, и другите са партизани.
Да не се получи, че една държава, която се управлява от три партии с различни идеи и интереси, всъщност не се управлява от никого?
- Това би било хубаво, но за съжаление, тя ще бъде управлявана. При това по същата логика - на идеята, че държавата противостои на икономиката като цяло.
При положение че над 80 на сто от брутната добавена стойност в икономиката вече се произвежда от частния сектор, не следва ли държавата да намали своята намеса в стопанството?
- Фактът, че частният сектор произвежда огромната част от добавената стойност в икономиката, въобще не означава, че той разполага с нея. Над 70% от БВП видимо се преразпределя и контролира от държавата. Извън онези 41-42%, които се преразпределят чрез бюджета, държавата контролира и друга част от БВП чрез държавните монополи, чрез търговските дружества, държавните фондове и многонационалните програми. Излиза, че ние все още имаме огромна държавна намеса и една, общо взето, подчинена на администрацията й икономика.
В тази ситуация бизнесът се отнася предпазливо към държавността и особено много внимава да не попадне под ударите й.
Повечето икономисти твърдят, че Булгартабак ще стане непродаваем заради ускореното повишаване на акцизните ставки. Дори г-н Ахмед Доган обяви публично края на бизнеса с тютюна. Така ли е според вас?
- Всяко нещо е продаваемо, но зависи на каква цена. Така, че доколкото има машини, сгради, имоти, дали на скрап или като недвижимост - продажба може да има. Но дали при определено ценово ниво има търсене на такива производствени мощности, за съжаление не мога да преценя.
Неотдавна публично прогнозирахте, че в обозримото бъдеще един долар ще стане равен на едно евро. Възможно ли е това да се случи и при какви обстоятелства?
- Това не е прогноза, а мечта, която от години витае в света на финансистите. Доста колеги защитават тезата, че би било много хубаво, ако основните валути са закачени една за друга, така че да няма голяма разлика при преминаването от долар към евро например. Смята се, че това ще стимулира световната търговия. Напълно споделям тези виждания, но не е ясно как ще се случи това. Освен ако случайно американското правителство и държавите от ЕС не направят нещо за уеднаквяването на курсовете на валутите. Но, помним, че имаше такива моменти през 2002, когато курсът-мечта долар=евро беше постигнат. Предстои обаче да видим кога това отново ще се случи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във