Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧУЖДЕСТРАННИЯТ КАПИТАЛ ВЛАДЕЕ БЪЛГАРСКОТО ЗАСТРАХОВАНЕ

За колко време един псевдозастрахователен пазар, представляващ смесица от неефективност и изнудване, се превръща в напреднал сектор с огромен потенциал? Горе-долу колкото трябва на 33 дружества с преобладаващо чуждестранен капитал да заменят над сто т.нар. застрахователни компании с печална слава. И по-точно - десетина години. Е, вярно е, че през 1997 г. приходите на застрахователите, които работеха в едната ръка с полица, а в другата с бухалка никак не бяха за подценяване. Все пак сопата, в добавка към добрата дума, може да свърши чудеса. Но и към днешна дата секторът бележи солиден ръст, въпреки че инструментариумът е изпълнен предимно с добра дума и пазарни съблазни. Нещо повече, няма изгледи тази тенденция да се промени в близко време.
Голямата разлика с предходните години е, че секторът се оживи, а качеството на услугите и етиката на застрахователите се повишиха многократно. Експертите виждат една-единствена причина за това - навлизането на чуждестранните групи на нашия пазар. Впрочем дружествата, в които преобладават местните капитали, се броят на пръстите на едната ръка. Лесно е да ги изброим - ЗПАД Армеец, ЗД Евроинс, Българска агенция за експортно застраховане и Общинска застрахователна компания (въпреки че и нейната приватизация се готви от година и не е сигурно в чии ръце ще попадне мажоритарният й пакет акции, когато общинарите все пак решат да я продадат). И те си имат своите преимущества - познават отлично спецификата на местния пазар. Това обаче не променя факта, че
чуждестранният капитал
владее българското застраховане. Какво все пак накара инвеститорите да прекрачат нашите граници? По този въпрос експертите са почти единодушни - огромният му потенциал, възможността за предстоящи печалби. Изпълнителният директор на ЗД Евроинс Кирил Бошов неведнъж е обръщал внимание на това, че по редица показатели засега българското застраховане значително изостава от пазарите не само в Западна Европа, но и в сравнение с другите нови членки на ЕС (без Румъния).
За да не сме голословни, ще споменем само
няколко цифри
илюстриращи застрахователното проникване и плътност у нас и в другите европейски страни. (Първият показател демонстрира какво е съотношението между брутния вътрешен продукт на страната и премийния приход на компаниите. Вторият е средната сума, която всеки гражданин е похарчил през годината за закупуване на застрахователни продукти.) Според предварителните данни от Комисията за финансов надзор за 2007 г. застрахователното проникване у нас е 2.54 процента. За сравнение, във Великобритания то е 16.5%, във Франция - 11%, в Ирландия - 10.4%, а в Словения - 5.8 процента. Само Румъния е по-назад от нас - с 1.7 на сто. И по втория показател България и северната ни съседка са се закотвили на последните две места. През 2007 г. всеки българин е заделял средно по 100.9 щ. долара за застраховки, а всеки румънец - 94.5 щ. долара. В същото време застрахователното проникване в другите членки на ЕС варира от 6.5 хил. щ. долара във Великобритания и 5.6 хил. щ. долара в Ирландия, през 1.1 хил. щ. долара в Словения до 519 щ. долара в Чехия.
В глобален мащаб в общото застраховане ръстът в отделни страни е от порядъка под 2%, а у нас за последната година той надхвърля 18 на сто. Налице са много благоприятни условия за развитие на застрахователния бизнес и затова е обясним интересът на чуждестранните инвеститори към нашите дружества, допълва и Цветанка Крумова, изпълнителен директор на другата българска компания - ЗПАД Армеец.
Експертите напомнят, че
завладяването
на българския пазар е само част от похода на чуждестранните инвеститори. Преди да стъпят у нас, те минаха през почти всички останали страни от Централна и Източна Европа. Причините за обиколките им са аналогични - недостатъчно развит сектор, който има заряд да се разраства многократно. Е, не навсякъде е така. В Босна и Херцеговина например в застрахователния сектор все още преобладават местните акционери. Пазарът обаче там е доста ограничен и не предполага големи възможности за растеж. До неотдавна и Сърбия не бе привлекателна инвестиционна дестинация, но там отблъскваща бе политическата нестабилност. В Русия пък имаше време, когато навлизането на чуждестранни застрахователи бе направо забранено. След това тяхното участие в местни компании бе ограничено до 41%, докато все пак бяха премахнати всички бариери.
Ако трябва да направим паралел с България - освен потенциала за растеж инвеститорите са привлечени и от фактори като политическа стабилност, устойчив икономически растеж, ясна регулаторна рамка, която е напълно хармонизирана с европейските директиви. Разбира се, невинаги е било така.
Компанията ни бе създадена през 1991 година. По това време нямаше никаква нормативна уредба за застраховането, затова се регистрирахме по Указ 56. Пререгистрирахме се, когато бе създаден Търговският закон, а по-късно и Законът за застраховането, спомнят си началото на бизнеса си застрахователи. Припомнят си, че е имало разговори за закупуване на български компании от международни групи още през първата половина на деветдесетте години. Но осъществяването на сделките обаче е отложено заради финансовата криза от 1996 и 1997 година. Още през есента на 1998 г. обаче бе осъществена
първата продажба
Става въпрос за придобиването на водещата по онова време компания - България Холдинг, днес Алианц България Холдинг. Изпълнителният директор на ЗПАД Алианц България Орлин Пенев разказва как през 1998 г. представители на мениджмънта на германския застрахователен гигант Алианц дошли при ръководството на българското дружество с готово предложение за покупка. Офертата е приета с ясното съзнание, че така на неразвития българския пазар ще навлязат ново ноу-хау и професионализъм. Въпреки че България Холдинг е водеща компания, нейните възможности са несравними с това, с което разполагат групите от световна величина. Малката рибка трудно може да оцелее в океан от акули, разсъждава Пенев.
През 1998 г. започва и процедурата по приватизация на апетитното държавно дружество
Булстрад
Наддаването за застрахователя спечели регистрираното в България Ти Би Ай Ейч Груп АД, собственост на израелския холдинг Кардан. Групата получи 31% от ЗПАД Булстрад срещу 7.61 млн. щ. долара в брой. В следващите седем години акционерното й участие постепенно се увеличаваше, за да се стигне до 97% през 2006 година. Австрийците от Винер Щетише обаче придобиха около 60% от Ти Би Ай Ейч, а през 2007 г. и контрол върху ЗПАД Булстрад. У нас от 2002 г. Винер Щетише е собственик още на двете компании с марка Български имоти.
Като стана въпрос за държавни дружества, не можем да пропуснем
Държавен застрахователен институт (ДЗИ)
Процедурата по неговата приватизация започна през 1999 година. Тогава най-сериозният кандидат-купувач пак бе Ти Би Ай Ейч. През 2001 г. обаче дойде времето на парвителството на Симеон Сакскобургготски, което промени правилата. Наддаването бе подновено на 1 ноември 2001-ва, но тогава до финала устоя само Контракт ЕООД, собственост на Емил Кюлев. Дружеството се сдоби с 80% от застрахователния институт срещу скромните 20.5 млн. евро. Шест години по-късно - в началото на 2007 г., белгийците от Кей Би Си броиха на вдовицата на Кюлев 185 млн. евро за 70% от ЗПАД ДЗИ и ЗПАД ДЗИ - общо застраховане. След направено търгово предложение през есента пък Кей Би Си вече е собственик на почти 90% от акциите на бившия държавен застраховател.
Интересна е и историята на бившето застрахователно дружество
Орел
което днес е част от групата Дженерали. Легендата разказва, че през 1991 г. Добромир Гущеров, който бе мажоритарен собственик на компанията, поставил началото на Орел, като взел десетгодишен банков заем от 3 хил. лева. Явно инвестицията му е била успешна, защото през 2006 г. Дженерали Холдинг Виена подписа договор за придобиване на 51% от акционерното участие в Орел-Г Холдинг АД, в който влизаха общозастрахователна, животозастрахователна и здравноосигурителна компания. По-късно делът на застрахователния холдинг бе увеличен до 80%, но така и не изтече информация каква е цената, която е била заплатена.
Чрез свои дъщерни компании и клонове у нас присъстват и имена като Ей Ай Джи, Интерамерикан, ХДИ, Групама и Ай Ен Джи. След серия от придобивания австрийската група Уника закупи мажоритарния пакет акции в компаниите Витоша и ги преименува. Нека обаче се спрем само на още една сделка -
покупката на Виктория
от Ф.А.Т.А. Асикурасион. Сделката, с която италианците придобиха 67% от капитала на българския застраховател, приключи в края на миналата година. Пакетът акции бе оценен на около 10 млн. евро. Всъщност ЗАД Виктория не е сред най-големите компании у нас - пазарният й дял е около 2.3 процента. Специалистите обаче я определят като много балансирана, с добре структуриран портфейл. Неслучайно в борбата за нея участваха и компании като Кей Би Си (KBC), Юреко (Eureko) и Ха Де И (HDI).
Все пак възможността за завладяване на пазарен дял и огромният потенциал на пазара едва ли е задоволителен отговор на въпроса какво доведе всички тези инвеститори на българска територия. Идеята на съществуването на всеки бизнес е в
растеж, обвързан с печалба
Според Кирил Бошов за момента тя все още не може да бъде определена като водещ фактор за присъствието на чуждестранните инвеститори. Ясно е защо - заради ниската покупателна способност и невисоката застрахователна култура на потребителите у нас. А каквото и да си говорим, едва ли техническите резултати от застраховането са толкова блестящи. Всеизвестен факт е, че основната част от портфейлите на повечето компании заемат автомобилните полици, но за много от дружествата в крайна сметка те са и източници на загуби. Неведнъж експертите са обръщали внимание на факта, че реализират печалба по имуществените застраховки, които не са много популярни у нас. Пазарът им расте, но много бавно. Причината - липсата на доверие... което обаче постепенно се завръща благодарение на чуждестранното присъствие. Неслучайно Орлин Пенев твърди, че целта на всеки от чуждестранните инвеститори е стабилен печеливш растеж. В крайна сметка излиза, че по-високият положителен технически резултат (печалбата) все пак е основна цел. Разликата е в това, дали очакванията са в дългосрочен, или в краткосрочен план.

Facebook logo
Бъдете с нас и във