Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧЕТВЪРТИЯТ ФОНД ТРЯБВА ДА ВЛЕЗЕ БАЛАНСИРАНО В ОСИГУРЯВАНЕТО

Г-н Христосков, как ще коментирате предстоящото учредяване на корпоративните пенсионни фондове у нас? Ще създадат ли те дискомфорт за съществуващите пенсионноосигурителни дружества?
- Мисля, че може да се намери баланс при изграждането на професионалните схеми, така че те да не създават конфликти със съществуващата пенсионна индустрия, а да се интегрират в нея.
Българската осигурителна система е изградена като една много логически обвързана матрица. Едно от предимствата й е, че трите стълба на пенсионното осигуряване са взаимно свързани. Между публичния сектор и частните пенсионни дружества има много добро партньорство. Така че включването на допълнителни форми на пенсионно осигуряване, каквито са професионалните пенсионни схеми, трябва да стане много внимателно. То трябва да се включи във философията на цялата пенсионна система.

Как може тази нова форма на осигуряване на работниците и служителите да се вплете в пенсионната система балансирано?
- В България вече е изградена корпоративна структура на управление на пенсионните фондове. Пенсионносигурителните дружества са нова индустрия, която се развива много бързо през последните години. Логично е професионалните пенсионни схеми да бъдат обособени в самостоятелни фондове. Но като отделни юридически лица, те трябва да се управляват от сегашните дружества. Те са лицензирани с единствен предмет на дейност допълнително пенсионно осигуряване. Имат нужния капацитет, информационна система и обучени кадри. От друга страна, държавата има много добър интегриран надзор. Това дава възможност да се изградят и фондове с професионални схеми.
Каква е тяхната специфика? Какво ги отличава от останалите пенсионни дружества?
- Работодателят може да въздейства много повече върху крайните продукти, т.е. онова, което работникът ще получи като пенсия. Това може да са еднократни обезщетения, обезщетения в случай на смърт, пожизнени пенсии. Много важни са също условията за преносимост на правата - при преминаването от една работа на друга, изчаквателният период и др. Всички те се определят в колективния трудов договор или в споразумение между работодателя и служителите. Работодателят може да влияе и върху начина на управление на пенсионните активи в тези схеми. Това въздействие върху инвестиционната политика носи и своите отговорности. Известно е, че при пенсионните схеми с дефинирани вноски инвестиционният риск поема осигурения. Работодателят пък трябва да поеме и отговорността при ниска или негативна доходност. Той трябва да има резерви.
Възможно е част от ресурсите да се инвестират и в книжа на самите корпорации осигурители. Тук обаче трябва да се прояви завишено внимание и да се ограничава размерът на средствата, които ще се инвестират обратно в осигурителя.
За разлика от сегашните доброволни пенсионни фондове, които предоставят универсални продукти, професионалните схеми са твърде различни. В тях на практика може да бъде описано всичко, което е обект на колективния трудов договор. Този четвърти фонд, който бъде управляван от пенсионноосигурителните дружества, трябва да отговаря и на ограничително условие за броя на работниците, които могат да се осигуряват по една професионална схема. В директивата на ЕС, уреждаща тази схема, ограничението е повече от 100 души. Това означава, че големите търговски дружества с персонал над 100 души нямат да имат проблем да организират осигуряването на работниците си в професионална схема. Това могат да направят и малките фирми, като обединят усилията си в общ фонд. Важно е да няма прекомерно раздробяване - огромен брой схеми, които ще се управляват.
Което значи, че опасност за съществуващите пенсионноосигурителни дружества няма?
- Опасност няма. Професионалните схеми трябва да се изградят, за да се транспонират европейските директиви в българското законодателство. Те са свързани със свободното движение на хората и услугите. Затова професионалните пенсионни схеми са отворени не само за български работодатели, но и за чуждестранни. По същия начин и български работодатели могат да осигуряват своите работници в други страни на ЕС.
Така че ако тези професионални фондове бъдат изградени като част от общата рамка на пенсионното осигуряване в България, няма да има никакви конфликти на интереси. Изкуствено напрежение би се създало, ако в закона се допусне възможност работодателските вноски в сегашните доброволни пенсионни фондове да се трансферират към новите професионални схеми, които същите работодатели изграждат за своите работници. Това ще доведе до ненужно движение на пари.
Откакто съществува доброволното пенсионно осигуряване, един работник може да е бил осигуряван от няколко работодатели на различни работни места. Какво се прави при този казус?
- Тогава ще възникне въпросът защо именно последният работодател ще се възползва от възможността той да внесе всички пари в професионалната схема, която учредява. А също и въпросът чий е приносът за начислената доходност. Затова, според мен, доброволните фондове трябва да си останат във вида, в който съществуват. И да продължат да работят за онези работодатели, които не желаят специфична пенсионна схема, а искат универсална. Затова по-коректно е професионалните фондове да започнат на чисто, така конфликтите ще се избегнат.
Като говорим за българския пенсионен модел, той претърпя доста трансформации през последните години. Как гледате на едно поредно намаляване на осигурителната вноска за фонд Пенсии - нещо, което неотдавна препоръча Световната банка?
- Категорично съм против последващо намаляване на осигурителните вноски. Причината е, че осигурителните отношения в България ще се изкривят. След като една трета от средствата за изплащане на пенсии вече са субсидия от държавния бюджет, а не постъпления от вноски, този модел вече ще прилича не на модела Бисмарк, а на модела Беверидж. При него пенсиите са универсални, почти еднакви за всички и се финансират от данъци. Не е нормално да увеличаваме дела на данъците и да намаляваме дела на вноските. Защото вноските са целеви начисления върху работната заплата, т.е. има социализиране на част от нея, за да се ползват права при възникване на определен риск. Докато данъците имат съвсем друго естество - при положение че 1/3 от пенсиите се финансират с данъци, това означава, че пенсионерите сами си плащат пенсиите. При това положение се губи връзката между осигурителен принос и размер на пенсиите.
Как ще коментирате ефектите от намаляването на осигурителната вноска с 6 пункта през 2006 година?
- Всъщност тази година, за да се компенсира дефицитът във фонд Пенсии, ние изпреварващо покачихме акцизите в България. А идеята за намаляване на данък добавена стойност от 20 на 18% не се осъществи, защото на хазната са й необходими ресурси. Това означава, че сме започнали да финансираме пенсионната система с данъци от цялото население, в това число и от пенсионерите.
За мен границата вече е прекрачена и осигурителната вноска, не бива да се намалява повече. Освен това още са видими ефектите от намалението. Работодателите имат твърде много други проблеми, свързани с поскъпването на горивата, с инвазията на чуждестранни стоки в България и т.н. При всички случаи спестените средства от намалените осигурителни вноски няма да отидат за заплати и за разкриване на нови работни места, а ще бъдат похарчени, за да се компенсират неблагополучията на бизнеса. Много малко са работодателите в България, които изпълниха въпросната макроикономическа операция - да увеличат заплатите или да назначат нови работници.
Може би усилията на правителството трябва да се насочат към борба със сивия сектор на икономиката, който не плаща осигуровки въобще. Според Емил Хърсев около 50 процента от цялата икономика в страната е в сивия сектор?
- Определено размерът му е по-малък. И това се посочва в много различни оценки за страната. Може би малко под 30 % от обществения продукт се генерира в т.нар. сива икономика. Но всъщност става дума за огромни безотчетни финансови ресурси, свързани с наемането без трудов договор, плащането на ръка, назначаването на минимални месечни заплати, укриването на реалните. Иначе сивият пазар на труда нямаше да съществува, а индустриалните отношения щяха да бъдат съвсем прозрачни. Но в сивата икономика няма толкова големи резерви, които да доведат до допълнителни ресурси в общественото осигуряване. Още повече че с т.нар. минимални осигурителни прагове и с регистрацията на трудовите договори беше изтеглен вече голям ресурс към официалната икономика.
Затова да говорим, че с намаляването на вноските ще се извади на светло сивата икономика, е проява на прекален оптимизъм.
С други думи - потенциалът за повишаване на пенсиите на българите е във фондовете за допълнително задължително осигуряване, които в обозримото бъдеще трябва да изплащат втора пенсия на своите членове?
- Така е. Ако искаме да намалим ролята на държавата в икономиката и в социалната защита, трябва да насърчим и самите работници, и работодателите да правят пенсионни спестявания. Това предполага и ползването на данъчни облекчения. Тази политика обаче дава резултати след дълъг период от време. Затова не трябва да се забравят и сегашните пенсионери. Нормалният начин е пенсиите да се плащат с парите на сега работещото поколение. Всички други форми на финансиране на осигурителната система ще имат само краткотраен ефект. Използването на резервен фонд, известен у нас като сребърен фонд, пък ще отнеме около 10-15 години. През този период ще се акумулират средства от концесии, от приватизация, от излишъци в бюджета. Едва след това сребърният фонд може да се използва в политиката за намаляването на осигурителните вноски или за предотвратяване на негативните демографски тенденции.
Дали обществото е наясно, че социалният чадър в България е прекалено широко отворен - почти всеки българин получава държавна пенсия - което също е фактор, парите за старини да са оскъдни?
- Като изключим опитите за измами с инвалидните пенсии, всички хора в третата възраст са заслужили своите доходи. Системата се крепи на обществения договор между поколенията - всяко следващо работещо поколение ще издържа предишното поколение. Ако се откажем от този принцип, ще се промени характерът на самото общество. Става дума за акумулирани права на гражданите, които не могат да бъдат зачеркнати. Може да има известни корекции обаче. Примерно реформата от 2000 г. коригира този обществен договор, като отрезви неизпълнимите обещания от тоталитарния период.
Според някои икономисти реалният курс на лева е три за едно евро. Ако се стигне до такъв курс, ще има ли това отражение върху пенсиите?
- Подобен сценарий няма да се случи в България. Финансовата стабилност е гарантирана, а валутният съвет е пътеката, която ще ни отведе в еврозоната. Там правилата са съвършено други. Така че не очаквам такива финансови сътресения. Естествено в банковия сектор, в небанковите финансови институции, в част от застраховането са възможни известни сътресения. Те обаче са естествени и могат да бъдат избегнати с консолидации. Това вече се случва при банките, но вероятно предстои и за застраховането. Повечето сегашни застрахователни дружества ще бъдат погълнати от големите компании, но това е нормално.
Иначе в областта на пенсионната индустрия има създадени административни и законови ограничения, които не допуснаха прекаленото сегментиране на сектора. Така че там не очаквам сътресения. Що се отнася до търговията с ценни книжа на зараждащия се български капиталов пазар, то е нормално да има известни сътресения. Всички тези неща обаче не влияят на финансовата стабилност на държавата на макрониво. Така че прогнозата ми е оптимистична.
А какви са възможните сценарии за икономиката на страната? Отново оптимистични?
- Тук оценката ми е по-скоро песимистична. Българската икономика много трудно ще посрещне предизвикателствата на глобализацията, на конкуренцията на световните пазари. По-голямата част от нашите предприемачи не са готови да се борят със слабостите си - технологични, свързани с мениджмънта, маркетинга и т.н. Така че държавата трябва да подпомага икономиката в тази посока. Засега предприемачите в България търсят решение на всички тези проблеми, притискайки труда. Получава се парадокс - банките са препълнени с ресурси, а бизнесът се кредитира напълно безплатно, като не изплаща реални заплати, обезщетения или пък не инвестира в условията на труд и квалификацията на работниците. Впоследствие политиката на трупане на дивиденти за сметка на труда се връща като бумеранг към самия бизнес, защото няма мотивация и качествено възпроизводство на работната сила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във