Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧАСТНИ БОЛНИЦИ И ДОПЛАЩАНЕ НИ ГЛАСЯТ В ЗДРАВНАТА СТРАТЕГИЯ

Различни варианти на доплащане на медицинските услуги, приватизация и отдаване на концесия на болници или обособени части от тях, предвижда Националната здравна стратегия за периода 2007-2012 година. Промените в първичната помощ и в преговорите за Националния рамков договор са част от мерките, описани в документа, който най-сетне бе публикуван в уебсайта на здравното ведомство с покана за мнения и предложения по него преди представянето му на правителството.
За оптимизиране на здравната мрежа например в стратегията се предлага усъвършенстване на спешната помощ, развитие на лечебните заведения за долекуване и продължително лечение, разработване на национален план за преструктуриране на болниците и изготвяне на регионални здравни карти. Раздържавяването ще започне след приемане на необходимото законодателство и създаване на публично-частни фирми на управление. Медицинските специалисти ще ползват преференции в процеса на приватизация. Част от болничните дейности ще бъдат пренасочени към извънболничната здравна система. Ще се изготви и по-ясен регламент за функциите и отговорностите на отделните нива в здравеопазването и взаимодействието между тях. Предвижда се също така въвеждането на по-ефективно разпределение на финансовите средства и оптимизиране на болничните разходи за лекарства.
Намеренията са Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да се утвърди като единствен източник за заплащане. Успоредно с това болниците ще имат право да обявяват по-високи цени от заплащаните от касата, ако предлагат допълващи или специфични услуги. Цените ще бъдат публично обявени и няма да се променят в продължение на година. Здравното министерство обаче ще си запази правото да налага пределни цени в някои лечебни заведения.
Доплащането на екстри над услугите, покрити от касата, ще може да става чрез доброволни здравноосигурителни фондове, от застраховател, работодател или браншови съюз, от министерство или общини, от неправителствени организации или от самия пациент - в брой.
Националният рамков договор пък ще се сключва за три години и ще има ежегодна актуализация. Механизмите за контрол над лекарите ще бъдат изведени извън рамковото споразумение, както препоръча и Сметната палата в последния си одитен доклад.
Стратегията предвижда и оптимизиране на работата на личните лекари. Те ще бъдат стимулирани да регистрират групови практики (в момента 95 на сто от общопрактикуващите работят на индивидуален принцип). Ще се увеличи и делът на заплащане за извършена дейност за сметка на формално записаните пациенти. Освен това се предвижда въвеждането на горна граница на пациентските листи, която най-вероятно ще бъде между 1500 и 2500 души.
Сред посочените нови мерки са въвеждането на единен позитивно-реимбурсен списък и приемането на нов Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, съгласуван с европейската нормативна уредба в тази област. От 2007-а до 2012 г. се очаква средствата за здравеопазване да се увеличат от 5.5 до 8 процента от БВП. Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска също ще нарасне постепенно, но без да се увеличава данъчноосигурителната тежест за населението. Или поне така е записано в стратегията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във