Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЦЕНТРАЛНИЯТ ДЕПОЗИТАР ОЩЕ ЖИВЕЕ В МИНАЛИЯ ВЕК

Каквото е Българската народна банка за парите, това е Централният депозитар по отношение на ценните книжа, каза преди време пред репортер на в. БАНКЕРЪ бившият изпълнителен директор на БФБ-София Георги Драйчев. Определението е точно и очертава колко важно е депозитарната институция да функционира добре и да отговаря на нарастващите нужди на капиталовия пазар. Още повече че тя няма дубльор у нас.
А предизвикателствата, които капиталовия пазар поставя пред Централен депозитар, не са малко. Въвеждането на къси продажби, на маржин покупките и на интрадей търговията на българския фондов пазар са първият за тази година, проблем, който трябва да разреши остарялата технология. Нека припомним, че тя е разработена още през 1998 г. и трудно може да обслужи адекватно търговията на фондовия ни пазар десет години по-късно.
Късите продажби и маржин покупките са уредени нормативно още през 2004 г., но до този момент не се практикуваха на БФБ-София поради факта, че ценните книжа на нито едно дружество не отговаряха на заложените в нормативите изисквания, за да станат обект на този вид сделки. В края на миналата година бяха направени изменения и допълнения в Наредба 16, която ги урежда именно с цел от тях да могат да се възползват и българските борсови участници. Основните промени са свързани с облекчаване на критериите за книжата (свободно търгуем обем, оборот, брой акции, брой сесии), които могат да станат обект на къси продажби и маржин покупки. Измененията все още не са приети, тъй като освен наличието на книжа, които могат да се търгуват на късо, е необходимо да е осигурено и техническото обслужване на този вид сделки, което е работа на Централния депозитар. Трябва да бъде разработена система за обезпечаване на тези сделки в случай на невъзможност за доставка на акции (т. нар. гаранционни схеми). Централен депозитар АД е взел участие в обсъждането на наредбата. Според неговия изпълнителен директор Любомир Христов след приемането й ще има преходен период от един месец, който ще е достатъчен депозитарната институция да се подготви за този вид сделки. БФБ-София също трябва да направи необходимите промени, за да стане възможно реализирането и гарантирането на късите продажби.
Централен депозитар трябва да се подготви и за въвеждането на интрадей търговията (сделки с финансови инструменти, които не са налице в съответната клиентска сметка към момента на сключване на сделката). Този вид търговия се практикува в целия свят, но на българския фондов пазар, поне в момента, е забранен. Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници подготвя предложение за нормативни промени, които да позволят такива сделки. Според експерти това предполага БФБ-София, както и Централен депозитар да създадат специални процедури за осъществяването на този вид търговия. Според Любомир Христов депозитарът и сега може да обслужва интрадей търговията, стига по сметките на страните да има наличност на пари и наличност на ценни книжа в деня, в който се осъществява сетълментът. Не е ясно обаче какво ще стане, когато продавачът не може да достави в рамките на деня акциите, които е продал, без да притежава? Именно затова депозитарът трябва да изгради гаранционен механизъм, който да се задейства в подобни случаи.
Депозитарната институция не може да обслужи адекватно и възможностите, които бяха дадени на публични компании след приемането на страната ни в Европейския съюз. Те получиха зелена светлина да се регистрират и да се търгуват едновременно на две борси в страни членки на ЕС (т. нар. двойно листване). Такова желание изрази например фармацевтичната компания Софарма. Тя имаше намерение книжата й да се продават едновременно и на Варшавската фондова борса, но това досега не е станало. Председателят на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов сподели неотдавна в интервю за в. БАНКЕРЪ, че двойното листване на Софарма се бави заради Централен депозитар, който трябва да реши как да коренспондира с депозитарната институция в другата страна.
Друг съществен проблем, с който се сблъскват участниците на пазара, е недостатъчната информация, която им предоставя той. Според тях, данните за чуждестранните инвестиции на фондовата борса, за акционерите на дадено дружество и други от този вид са доста оскъдни. Играчите смятат, че това е нелогично, тъй като става въпрос само за статистика. Ако до някаква степен база за сравнение може да ни бъде румънският депозитар - той дава много повече информация от българския. Да не говорим, че в това състезание и сръбският депозитар също тича пред средната българска институция. В Централния депозитар в Сърбия могат да се видят десетте най-големи акционери на всички компании (независимо дали държат под, или над 5% от капитала на въпросната компания). Справките, които предлага българската депозитарна институция, обхващат само данни от регистъра на особените залози, информация за валидни депозитарни разписки и за акционерите в дадено дружество, държащи над 5 % от капитала. БФБ-София вече е направила постъпки пред Централен депозитар да получава всекидневно информация освен за свободно търгуемите акции (free-float),така и за дела на чуждестранните лица в капитала на всяко дружество.
Стимул за усъвършенстване на работата на Централен депозитар АД би била създаване на негов конкурент или неговата приватизация. Според борсовите участници, пазарът сам трябва да намери отговор на въпроса дали трябва да има друг депозитар, или не. Част от тях обаче твърдо застават зад идеята, че монополът на депозитарната институция трябва да отпадне. Те са на мнение, че именно това е начинът за справяне със сегашните предизвикателства, а не административната намеса, която би била временно решение. Не трябва да се подценява и свободата, която дава единният паспорт. Той предполага свободно предлагане на услуги в рамките на Европейския съюз. В Закона за финансовите инструменти, който е в сила от 1 ноември миналата година, регулираният пазар може да сключва споразумения с централен съконтрагент или с клирингова къща и система за сетълмент в друга държава членка.
Другата възможност е приватизацията на Централен депозитар. До този момент представителите на Министерството на финансите и БНБ (основните акционери на депозитара) не са обсъждали с изпълнителния директор на дружеството евентуалното му раздържавяване. Агенцията за приватизация обаче има готовност да продаде тези дялове, като се съобрази изцяло с изискванията, целите и ограниченията, които са дали собствениците им - финансовото министерство и БНБ.
Досега в публичното пространство са обсъждани два варианта за приватизацията на Централен депозитар. Единият от тях предполага държавните акции да бъдат предложени на сегашните членове на дружеството, както и на търговски банки и инвестиционни посредници. Като се има предвид, че те са основните ползватели на услугите на депозитарната институция, логично е да се очаква като нейни собственици те да работят за нейното усъвършенстване и за прилагане на нови технологии. Този вариант на раздържавяването обаче ще затрудни значително бъдещата интеграция на дружеството с други клирингови и депозитарни системи. Алтернативата е по-скоро в привличането на стратегически инвеститор, който да гарантира запазването на българския интерес.

Каре:
Централен депозитар АД е основан през 1996 година. Той е единствената институция, която поддържа национална регистрационна система за безналични ценни книжа и води сметки на техните емитенти и притежатели, извършва клиринга и сетълмента на сделки с тях, води паричните сметки и извършва плащания по тези сделки.
Блокиращата квота от неговия капитал е в ръцете на Българска народна банка и Министерството на финансите. Останалите акции са разпределени между търговски банки и инвестиционни посредници. Дружеството се управлява от петчленен съвет на директорите. В момента негов изпълнителен директор е Любомир Христов. Той беше избран на тази длъжност на 27 април миналата година. Преди това Христов е бил представител на България в Световната банка, главен икономист и член на управителния съвет на БНБ.

каре:
Един от най-големите гафове на Централен депозитар АД бе на 23 март миналата година, когато се получи срив в системата и се стигна до отлагане на сетълмента и прекъсване в неговата работа. Тогава Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) излезе с мнение, че възникналата ситуация е резултат от системно натрупване на управленски грешки, а не е изолиран инцидент. Това доведе до промени в Съвета на директорите на депозитарната институция. Местата си запазиха единствено представителите на Министерството на финансите - Гергана Беремска, и на Българска народна банка - Николина Мичева, директор на управление Фискални услуги. Всички останали членове - изпълнителният директор на ОББ Стилян Вътев, председателят на съвета на директорите на БФБ-София Виктор Папазов, Мариела Ненова от БНБ и изпълнителният директор Юлиян Динков, бяха сменени. На тяхно място влязоха Калинка Кирова - член на управителния съвет на БУЛБАНК, изпълнителният директор Корпоративно финансиране на Банка ДСК Николай Борисов и Любомир Христов. Преди избора инвестиционните посредници настояваха да бъде включен и техен представител, но това така и не се случи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във