Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЦЕНИТЕ СА РЕАЛНИ ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО

Д-р Генев, как ще коментирате наложилото се мнение, че по цените на клиничните пътеки може да се съди чие лоби е по-силно в здравната каса?
- Общата сума, която група клинични пътеки изразходват годишно, се определя от броя на лекуваните пациенти. При най-скъпите пътеки (кардиохирургичните) болните са много малко. Средствата, които те изразходват, всъщност са по-малко от тези на другите, евтините, но и по-масови пътеки. Цената не може да е показател за икономически интереси, защото броят на лекуваните пациенти няма как да бъде увеличен.
Не означава ли обаче стремежът на всяка болница да сключи договор за повече пътеки, че на практика те са недофинансирани?
- Цените на клиничните пътеки не осигуряват комфорт на мениджърите на болниците. Цената се определя от касата и е трудно да се каже дали е ниска или висока, защото няма с какво да я сравним. Тя включва консумативи, медикаменти, лекарски труд - всичко. Досега не е предложен друг вариант за остойностяване на клинични пътеки.
Цените, залегнали в рамковия договор с Лекарския съюз, са на касата, но те са по-ниски от стойностите, които болницата определя като реални. А и когато неосигурен пациент влезе за лечение в болница от него се иска да заплати значително по-висока цена.
- Нормално е - болниците са търговски дружества и могат да искат всякакви цени. Аз например мога да кажа, че едно раждане струва 2000 лева. В различните клиники цената на труда е различна. Както и цената на консумативите и медикаментите, които се закупуват по Закона за обществените поръчки. Големите болници имат значителни разходи и там цените ще са по-високи. Когато касата като обществен фонд заплаща определена цена, болничното заведение трябва да съобрази дейността и разходите си с отпуснатите суми. Така че в общия случай цената не е ниска. Ако лечебното заведение иска да предлага услуга извън потока от пациенти, осигурени от здравната каса, може да определя други цени. Но досега почти няма болница, която да не е сключила договор с касата. И по света здравните заведения разчитат на масовия поток от пациенти, при който дейността се заплаща от един или повече обществени фондове. Всички други приходи са допълнителни. При това никой обществен здравноосигурителен фонд не заплаща услугите по цени, каквито се искат на кешовия пазар. Впрочем ние не се бием в гърдите и не твърдим, че даваме високи цени или че парите стигат. Подобно нещо може да се каже, само ако има база за сравнение.
Съществува ли разлика в начина на лечение на определено заболяване, заплащано миналата година от здравното министерство, и сега, когато парите се дават от здравноосигурителната каса?
- Не бих казал. Ние сме договорирали условията, при които ще се лекува пациентът по определена пътека.
След като при пътеките всичко е регламентирано писмено и подробно, това не предполага ли, че изискванията са завишени.
- Категорично. Изискванията на министерството не са били разписани конкретно за всяко заболяване, за разлика от пътеките. На практика касата не заплаща клиничната пътека, а лечението на пациент, при което са изпълнени условията и изискванията на съответната пътека.
Ще могат ли по-малките болници, които не отговарят на изискванията по пътеките, да сключат договори с касата?
- Предвидили сме всички възможности за сключване на договори, включително и с по-периферни лечебни заведения. Може да дадем срок за привеждане на апаратура в изправност, но ще следим дали необходимата техника е налице и работи. Ще постъпваме гъвкаво, за да не лишаваме хората от достъп до болнично лечение.
Добри намерения, но болницата в Царево например е с договор само за една клинична пътека. Това не я ли обрича на загуба, да не кажем - на фалит?
- Пазарът на здравни услуги е квазипазар. Но от създаването на касата наблюдаваме, че някои негови характеристики го доближават до пазара на други, немедицински услуги. Пазар празно не търпи. Ако има търсене, ако самият пазар диктува някаква необходимост - да речем конкретен специалист, той ще отиде в Царево и ще работи и живее там. Изискванията на масовите клинични пътеки са така прецизирани, че да могат да се изпълняват и от по-малки болници. И то не заради самите болници, а за да не лишаваме населението от здравни услуги.
Лекарите се притесняват, че заплатите им ще намалеят при новото заплащане на дейностите от здравната каса.
- И при структурирането на пътеките, и при планирането на бюджета сме спазвали принципа приходите на лечебните заведения да не бъдат по-малки от миналогодишните.
Само че на около 20 пътеки цените бяха намалени от 1 януари. Какво наложи тази промяна?
- Причините са поне две. По някои от пътеките имаше страшни злоупотреби. При други определените цени са били неоправдано високи. След като касата пое финансирането на цялата болнична помощ, настъпи преструктуриране. Диагнози от някои стари пътеки бяха преместени в новите, защото там им е мястото. Докато през миналата година, под натиска на съсловието, в една пътека бяха натъпкани много диагнози.
Смятате ли, че през тази година няма да се допуснат същите нарушения и злоупотреби, които през 2005-а доведоха до преразход на касата за болнична помощ?
- Вече сме създали много по-сериозни възможности за контрол по пътеките. Още на входа индикациите за хоспитализация са измерими. Разбира се, медицината не е математика и винаги може да се правят нарушения. Въпросът е това да не става за сметка на пациентите и да не се допуска преразход на средства. Защото в края на краищата всички болници по всички клинични пътеки получават пари от едно място - бюджета за болнична помощ, обществения ресурс, поверен на здравната каса. При превишаване на определените суми се получава ефектът на бумеранга. След известно време ще паднат цените именно на тези пътеки, при които е отчетен преразход. Не е невъзможно, но вече е доста по-трудно от една евтина пътека да се вкара пациент в по-скъпа.
На път сме да разработим медицински параметри за определяне на тежестта на състоянието на пациента при хоспитализация и да обвържем този нюанс със заплащането. Сега състоянието също се отчита, но функционалността - примерно дали пациентът се движи или не. Целта ни е да намерим прецизни измерители на здравословния проблем. И тогава няма да се плаща еднакво само заради диагнозата.
Между другото заплащането трябва да е съобразено и с изхода от болничното лечение.
Значи с обхващането на всички заболявания процесът на създаването на клинични пътеки не приключва?
- Със сигурност. Предстои съществуващите пътеки да се подобряват или да се изготвят нови. С което впрочем ще се доближаваме все повече до истинските стойности на лечебните дейности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във