Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Цената на труда в България е силно подценена, твърди КНСБ

През последните месеци минималната работна заплата отново е обект на засилен дебат и критики от страна на някои работодателски организации. Държим да отбележим още в началото, че няма държава в ЕС, която да няма определени по някакъв начин (законов или договорен) минимални нива на заплащане на труда. Като настоява за отмяна на административното определяне на минималната работна заплата, Асоциацията на индустриалния капитал в България, привежда обаче някои, меко казано, „странни доводи”. Това се казва в позиция на КНСБ.

Синдикалистите споделят тревогата за „критичното състояние на човешките ресурси”. Икономическата активност на населението намалява, броят на обезкуражените лица се задържа трайно на високи равнища и България е сред страните, засегнати в най-голяма степен от емиграцията, чийто поток се формира предимно от млади и високообразовани хора. Само че не разбираме, каква връзка имат тези факти с минималната работна заплата и искането за отмяна на нейното административно определяне – висока ли е, ниска ли е, или просто ей така - да я няма.

КНСБ от години предупреждава, че цената на труда в България е силно подценена и това не може да продължава, особено след премахването на ограниченията за достъп до западноевропейските пазари на труда.

Очевидно е обаче, че тревогата на АИКБ идва от „бързо растящите заплати”, вкл. и минималната работна заплата. За пореден път се алармира, че ръстът на заплатите изпреварва ръста на производителността на труда. Само че се забравя, кой плати цената на прехода и когато се правят международни сравнения относно доходи и благосъстояние, най-точни са данните, базирани на паритет на покупателна способност. Позицията ни  по производителност на труда е 45% от средното за ЕС-28 ниво, а по заплати - 35 %. Пак по данни на Евростат за 2015 г., като се държи сметка за различията в ценовите равнища между страните – производителността на труда в „БВП на 1 зает в СПС” на България е 2.9 пъти по-ниска от тази в Белгия, а МРЗ пак в СПС е 3.1 пъти по-ниска. В сравнение с Холандия данните са съответно – 2.5 пъти и 3 пъти.

И като „черешката на тортата” – най-накрая идва зашеметяващото твърдение, че в страните без регламентирана МРЗ (общо 6 в ЕС) доходите на работещите са по-високи и безработицата е по-ниска, в сравнение със страните със законовоустановена МРЗ. Чиста спекулация, показват го данните за 2016 г. на Евростат от таблицата по-долу:

В страни, като Финландия, Италия и Кипър безработицата е по-висока от средната за ЕС, а заплатите в Италия и Кипър могат да впечатлят единствено източноевропейците. И по показателя „БВП на глава от населението” тези страни далеч не са сред водещите. На обратния полюс Германия, Холандия, Белгия имат много ниска безработица, а Люксембург и Ирландия изпреварват значително Дания и Швеция по доход на глава от населението. Още по-показателни са данните в „стандарт на покупателна способност (СПС), където лидери са Люксембург, Ирландия и Холандия. 

В повечето новоприсъединени страни коефициентът на безработица е под средния за ЕС и под този във Финландия, Италия и Кипър. Естествено по съвсем други причини (а не поради наличието на минимална работна заплата) доходите в Източна Европа изостават от тези в старите страни членки на съюза. Но тук може да се даде и един друг пример. Словения е страната с най-висока МРЗ сред новите страни членки (790 евро), най-високо съотношение минимална към средна работна заплата (52.4%), но и сред първенците по доходи в региона и безработица под средната за съюза. 

Всички тези сравнения водят до единствено възможния извод - никаква връзка не може да се прави между наличието на законово установена  МРЗ и благосъстоянието на съответната държава. Има решаваща връзка обаче между наличието и размера на МРЗ и намаляването на бедността, особено за работещите бедни и ниско платените работници които в България са около 650 хил. или 27% от наемния труд

Премахването на МРЗ в България е изключително рисково поради ниския обхват на работниците и служителите с колективни трудови договори – по експертни оценки около 30%. Не случайно дори страна като Германия беше принудена да въведе МРЗ, въпреки много добре развитата си система на колективно договаряне. В някои оголени от профсъюзно присъствие браншове години наред преди това беше отчитан катастрофален спад на почасовите възнаграждания. Затова и не кой друг, а МВФ призна в свой специален анализ, че въвеждането на МРЗ в Германия, противно на очакванията, е имало благоприятен ефект както върху доходите, така и върху заетостта. 

"Уважаеми дами и господа от АИКБ, народът го е казал „не търсете под вола теле”, погледнете реално на нещата, които се случват. Иначе ние сме готови за конструктивен диалог и рационални решения", се казва в заключение в позицията на КНСБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във