Банкеръ Daily

Управление и бизнес

"Булгартрансгаз" срамежливо поглежда към водорода

Водородът е новото звездно гориво, което разпалва плановете и мечтите за решаване на проблеми в енергетиката, транспорта и опазването на околната среда. В контекста на Пътната карта за водород в Европа и в съответствие със стратегическите цели и приоритети в областта на енергетиката и климата на България, „Булгартрансгаз” ЕАД предвижда изграждане на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в България.

 

Предвидените за това инвестиции са в размер на 42.95 млн. лева. Това четем в проекта за новия 10-годишен план за развитие на инфраструктурата за пренос и съхранение на природен газ на "Булгартрансгаз". Документът е разработен за периода 2021-2030 г. и очертава визията за развитие на дружеството в качеството му на независим преносен оператор и оператор на подземно газохранилище.

Според този план приоритетни ще са дейностите за модернизация, рехабилитация и разширение на съществуващата газопреносна инфраструктура и прилежащите й съоръжения, развитието на междусистемната свързаност, увеличаването на капацитета за съхранение и

изграждането на нова инфраструктура

за пренос на водород и нисковъглеродни горива. Очаква се тяхното изпълнение да превърне България в регионален газоразпределителен център (газов хъб), да ускори  газификацията в страната да направи декарбонизация на енергетиката и икономиката необратим процес.

Акцентите в проекта са инвестициите, насочени към изграждане на инфраструктура за пренос природен газ, водород и други нисковъглеродни газообразни горива в два традиционни "въглищарски" района - Източно-маришкия басейн и Бобов дол. С този проект се създавала възможност за постепенното преустановяване използването на въглища и поетапна

замяна на горивната база във въглищни региони

с алтернативни екологосъобразни енергоносители. До изграждането на достатъчно производствени мощности за водород, съществуващата газопроводна инфраструктура щяла да се използва за пренос на нисковъглеродни газообразни горива и техните смеси.

Новата инфраструктура с обща дължина около 175 км ще бъде част от газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“. Планира се тя да  бъде достъпна за всички потребители, включително въглищните топлоелектрически централи.

Подпроект № 1 предвижда проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура (обща дължина около 125 км) за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива с цел захранване на потребителите в Източномаришкия въглищен басейн, начело с „ТЕЦ Марица Изток - 2“, „Контур Глобал Марица Изток 3“ и „Ей и Ес - 3С Марица Изток 1“. С инфраструктурата, изградена по Подпроект № 2 ще бъдат захранени потребителите в региона на Бобов дол (включително „ТЕЦ Бобов дол“). Общата дължина на газопроводите ще е около 50 километра. 

Делът на природния газ в енергийния баланс на страната продължава да е по-нисък в сравнение със средните стойности за страните от Евросъюза. У нас няма открити значими находища на природен газ, а потреблението се осигурява предимно чрез внос. Въпреки това, от новия 10-годишен проектоплан става ясно, че в "Булгаргаз" ЕАД очакват през следващите две-три петилетки

делът на местния добив да се повиши,

а зависимостта на държавата от вносното синьо гориво да намалее. Как ще стане тази промяна не е ясно, защото и през миналата година отколешната тенденция бе запазена: местен добив - 1%, внос от Русия - 76.1 процента. Останалите 22.9% от доставките са от  алтернативни източници. През 2020 г. делът на газовите "алтернативници" в общото потребление леко е мръднал нагоре - около 24 на сто. Колкото до местния добив, до пълното изчервнане на съществуващите находища той ще си остане все такъв - нищо и никакъв.

В проекта се говори (за кой ли път) и за Газов хъб „Балкан”, от който продължаваме да очакваме, че ще повиши значително количествата на транзитирания през България природен газ. Ключови за това са

междусистемните връзки (интерконекторите) със Сърбия и Гърция.

Строителството на първия обаче още не е започнало, макар парите - общо 153 млн. лв., вече да е ясно от кого ще бъдат осигурени. Вторият интерконектор така е зациклил, че ще е цяло чудо, ако заработи догодина. А на хоризонта се задава и трета междусъседска газова връзка (засега на фаза идеен проект) със Северна Македония (IP Киреево/Зайчар).

В период до 2024 г. "Булгартрансгаз" ЕАД планира поетапно

разширение на капацитета на ПГХ „Чирен“,

но инвестиционно решение все още не е взето. В 10-годишния план са посочени 603.07 млн. лв., които "Булгартрансгаз" евентуално ще отпусне за изпълнение на проекта през периода 2022-2024 г., но все още не е ясно откъде точно ще дойдат средствата - от банковите сметки на ЕАД-то, от държавната хазна или от еврофондовете.

Очаква се с осигуряването на допълнителен обем за съхранение да се насърчи търговията с природен газ, да се повиши пазарната конкуренция и газовият пазар да стане по-ликвиден. Разширението на ПГХ "Чирен" е в синергия и с проекта за LNG-терминал край Александруполис, което ще даде възможност на търговците и потребителите в региона да се възползват от конкурентните предимства, осигурявани от пазара на втечнен природен газ.

Планове и идеи има много, но колко ще струват и кога ще могат да се реализират, не е ясно. А около природния газ нещата винаги са малко по-сложни. Е,  нищо не ни пречи да си мечтаем, но всички знаем, че решенията се вземат другаде. Да не се окаже накрая, че до границата на България ще имаме много алтернативни доставки и количества, които обаче нито ще можем да използваме у нас, нито да пренесем/продадем на никого.

Facebook logo
Бъдете с нас и във