Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРСКИТЕ ЧИНОВНИЦИ СА НЕОПРАВДАНО САМОДОВОЛНИ

Г-н Ганев, колко жалби на граждани са постъпили, откакто фактически започна да действа институцията на омбудсмана? На каква част от тях е отговорено?
- От юни 2005 г. до март тази година в институцията са постъпили общо 1102 жалби по всички възможни комуникационни пътища - електронна и нормална поща, устни жалби, по телефона и т.н. От тях 33% са решени окончателно и в срок. За повечето от останалите сигнали все още текат проверки, а в 5 на сто от случаите се чакат други юридически и фактически обстоятелства. Най-много са жалбите за посегателство върху собственост - невърнати земи или гори, зле съставени земемерни планове. Има общини, като например Сандански, където оплакванията от несправедливо върнати терени са неимоверно много. Там в момента текат проверки и ще се опитаме да възстановим справедливостта, въпреки че част от терените са продадени на трети лица. Получаваме много жалби и от социален характер - изплатени неправомерно пенсии, неизплатени заплати, случаи, когато не са спазени нормативни актове, свързани със социалното подпомагане. Напоследък имаме все повече жалби за неизпълнени съдебни решения от общински или други длъжностни лица. Това е нетърпимо и скоро ще излезем с предложения по този проблем.
Защо се забави толкова стартът на работата ви, след като Законът за омбудсмана влезе в сила още през 2004 година?
- Законът влезе в сила на 1 януари 2004 г., но бях избран за омбудсман през април 2005-а, а правилникът за организацията на институцията беше приет в последния работен ден на 39-ото Народно събрание. Тягостен факт беше и това, че държавата месеци наред не можа да ни даде нормална сграда. Преди да ни бъде предоставена част от сградата на Раковски 155, нашите офиси се намираха в две стаи в Народното събрание. Това беше в противоречие с независимостта на институцията.
Какво е мястото на омбудсмана в държавата? Той се избира от парламента и се отчита пред него.
- Омбудсманът е част от държавната система, но не и от нейната йерархия, защото господстващ при него е принципът на неговата независимост. Аз не съм подчинен на правителството, а щом веднъж бъда избран от парламента, не съм вече и в неговата орбита. Затова омбудсманът не е при или на Народното събрание, защото е независима институция. Тази независимост е базата, на която се гради доверието на обществото. Омбудсманът не се вслушва нито в указания, нито в инструкции на длъжностни лица или в партийни шепоти. Всички негови действия са публични. Жалбите и оплакванията на гражданите могат да се проследят в ИНТЕРНЕТ. Така хората могат по всяко време да проверяват на какъв етап се намира тяхната жалба и дали се спазват сроковете. На практика самите граждани контролират дейността на омбудсмана.
Как ви се струва - ясно ли е на обществото каква е точно ролята на народния защитник?
- Чрез омбудсмана гражданите извършват контрол върху държавата и местните органи на властта. Самият народен защитник пък урежда спорове между гражданите и администрацията извънсъдебно. Възниква въпросът каква е властта на една контролираща институция, която не разполага с права. Когато има административен акт, който нарушава права, аз не мога да го отменя. Омбудсманът обаче има по-голяма власт - моралната. Чрез своето влияние той може да внуши на лошия администратор да поправи грешката си. Ако управникът не го направи, той ще попадне в доклада на омбудсмана и ако държавата функционира както трябва, този човек не би имал нито административно, нито политическо бъдеще.
Със законодателните промени вече имате право да сезирате и Конституционния съд.
- Така Народното събрание даде доказателство за своята зрялост. Когато един закон посяга върху правата на гражданите, съвсем естествено е общественият защитник да защити тези права. Защото върховенството на закона заедно с върховенството на правата на човека гарантират демократичния правов характер на държавата. Омбудсманът е мостът на доверието между гражданите и едно управление, ако това управление зачита правата на гражданите.
Може ли да се твърди същото и за управлението в България?
- Наивно е омбудсманът да се произнася за или против едно управление. Той обаче бие камбаната във всички случаи, в които има прояви на лоша администрация. Това малко ли е? В духа на демокрацията е оценката за дадено управление да се дава от избирателя с бюлетина в ръка.
При какви случаи омбудсманът може да се самосезира?
- Ако има обществено явление, което особено тежко нарушава правата на гражданите. Такъв беше например случаят с боклука в София - кризата с него още не е отминала. Становището на институцията ни беше, че Столична община, кметът и Министерството на околната среда и водите трябва да вземат редица мерки. След намесата ни тези органи следваха направените от нас препоръки. По този проблем сме сезирали и прокуратурата, тъй като според нас има проява на административно пренебрежение към правата на гражданите и затова трябва да има последици за бившия кмет на столицата и за други длъжностни лица.
По какви други въпроси се каните още да се самосезирате?
- Предстои да се самосезирам за унищожаването на зелените площи, което поражда изключително недоволство сред гражданите. Този проблем не е обсъждан достатъчно широко, както се изисква по закон. Друг проблем са и топлофикационните услуги - най-вече заради недоволството от фирмите за топлинно счетоводство и от събираните такси за мощност. Ще се самосезирам и по проблема с все по-трудното осиновяване на деца. Правата им са над всичко и изоставените деца трябва да имат възможността да израснат в добра среда.
Бе обявено, че ще се намесите в случая със смъртта на Ангел Димитров - Чората при ареста му. Какво установихте там?
- Омбудсманът е вън от съдебната система и не се намесва в правосъдието. В правомощията на прокуратурата е, когато тя стигне до констатацията за извършено престъпление, да го свърже с конкретно лице и да внесе обвинителен акт. В случая с Ангел Димитров-Чората констатирах с дълбоко вътрешно убеждение, че полицейските органи са превишили недопустимо правото си да използват сила при задържането, като са нарушили Закона за МВР и международните стандарти. Но омбудсманът е дотук. От този момент нататък прокуратурата трябва да каже как точно полицейските органи са превишили правата си.
Жалби при вас могат да подават и фирмите. В миналия си брой в.БАНКЕРЪ информира за две от тях. Как се справяте с тези оплаквания, които са от по-особено естество?
- Убеден съм, че предприемаческият дух и фирмите са единственият спасителен път за преодоляване на икономическите трудности в страната. Затова ние много се стараем да не позволяваме на местната и на централната власт да изграждат излишни бюрократични пречки пред малките и средните предприятия. Сега фирмите се намират в един сандвич, притиснати, от една страна, от грубата и нелоялна конкуренция, а от друга - от една неоправдано самодоволна администрация. Крайно време е у нас да се установи един благоприятен бизнес климат. Затова наскоро при омбудсмана беше създаден обществен консултативен съвет, в който участват национално представените работодателски организации. Разбира се, персоналният състав на омбудсмана не се състои от поливалентни специалисти и затова при решаването на определени спорове използваме външни експерти. Съставът на администрацията ни е малък, но аз мисля, че той и не трябва да се разширява прекалено много. Институцията функционира пълноценно, откакто има сграда и приемна, тоест от началото на тази година.
Каква ще бъде първата работа на този обществен съвет?
- Според Закона за ограничаване на административната регулация и административния контрол върху стопанската дейност централната и местната власт трябваше до средата на 2004 г. да предприемат действия за промени във всички подзаконови нормативни актове, които противоречат на гореспоменатия закон. Направено ли е това? Аз предприех проверка и до края на юли 2006 г. общественият съвет ще се събере и по доклад на Българската стопанска камара ще прецени доколко реално са ограничени случаите на излишно административно регулиране на бизнеса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във