Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Българските архитекти не искат Кауфланд в Халите

Намерението на търговската верига „Кауфланд“  да превърне една от най-емблематичните сгради на София - Централните софийски хали  в поредния си супермаркет влуди архитектите в България. Напрежението всъщност се подгрява още от лятото, когато за първи път станаха известни намеренията на собственика на немската компания - Дитер Шварц, първо да преобрази търговския обект според собствените си виждания, след което и да го придобие от сегашния му притежател - израелска компания „Ащром“.

 

Точно този план за развитие на Халите се оказа далеч от вкуса на Съюза на българските архитекти. С отворено писмо, адресирано до служебния министър на културата Велислав Минеков, до министъра на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова и до кмета на София Йорданка Фандъкова, те настояват Столична община да купи сградата на Централните хали и да не позволява в нея да се настани магазин на известната търговска верига. В подписаният от едни от най-известните членове на Съюза на архитектите в България апел към управниците на държавата, те посочват няколко възможности, в които Централните хали да бъдат преустроени, след като сградата бъде придобита от общината.

 "Считаме, че държавата и общината трябва да потърсят възможности да върнат на Халите тяхното изначално значение на градско, обществено средище, в сърцето на столицата, осъществявала в миналото чрез архитектурния замисъл и специфична роля в живота на града. Ние считаме и сме убедени, че съществуват възможности за функционирането на Халите, чрез които тази уникална сграда да се възроди именно като важна, общодостъпна, средищна и емблематична сграда на София, основна културна забележителност в сърцето й", това посочват архитектите в отвореното си писмо.

Резилът със собствеността на историческата сграда,

строена в периода 1909 - 1911 г. по проект на арх. Наум Торбов, беше сътворен от бившия столичен кмет Стефан Софиянски. В началото на 1998 г. Столичният общински съвет провежда конкурс за избор на партньор в реконструкцията и експлоатацията на Централните хали. 

Надпреварата е спечелена от фирма „Ащром“, регистрирана в Кипърския град Лимасол,  а общинарите възлагат на кмета Стефан Софиянски да финализира сделката. Фирма „Фопис консулт“ извършва оценка на общинския имот и на 15 април 1998 г. съобщава резултатите: сградата на Халите е оценена на 2.442 млн. щ. долара, а прилежащият й терен - 930 000 щ. долара. Столичният общински съвет не се бави много и одобрява документите по учредяването на смесеното дружество Централни хали АД. А на 14 януари 1999 г. Стефан Софиянски и счетоводителката му Антоанета Македонска подписват нотариално заверена декларация, в която се казва, че Столичната община е съгласна да апортира обекта в дружеството Централни хали АД

В нея те заявяват следното: "Известно ни е, че съгласно разпоредбата на чл.73 от Търговския закон Централни хали АД придобива правото на собственост върху паричната вноска от момента на възникване на дружеството. Оценката на имота е 9 375 000 неденоминирани лева".

На 25 март 1999 година е издаден нотариалният акт, а СГС издава съдебно удостоверение, че част от вноската на Столичната община е непарична и представлява правото на собственост върху недвижим имот.

Както „Банкеръ“ съобщи още по онова време,

занижаването на стойността на Халите

изплува на бял свят след близо три и половина години. На 5 юли 2001г. Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол приключва поредната ревизия на Столичната община. А в доклада си ревизорите записват, че сградата е апортирана в Централни хали АД не по пазарната й оценка - 9.809 млн. неденоминирани лв., а по балансовата й стойност в размер на 9.375 млн. неденоминирани лева. Според държавното обвинение от тази врътка Столичната община е ощетена с разликата между пазарната и балансовата стойност на Централните хали.

Софиянски дълго време беше подсъдим, но както обикновено се случва в подобни случаи, през 2006 г. той излезе от храма на Темида със снежнобяло свидетелство за съдимост. И понеже у нас паметта за подобен вид „трансакции“ не е твърде трайна, си струва да припомним част от тази история. Не за друго, а за да провокираме размисъл по темата - защо у нас ценностите в последните няколко десетилетия се превърнаха в евтина стока.

Докато съдът изясняваше кой крив кой прав, израелския съдружник на общината си оплете кошницата докрай.  Това стана след като съдът отсвири прокуратурата с мотива, че все пак общината притежава дял в това дружество. През 2010 г. Централните хали, които дотогава поне на книга бяха с двама собственици - „Ащром“ (със 75%) и Столична община (с 25%), се изправиха пред поредната промяна. Кметството ръководено от Софиянски реши да прекрати акционерното си участие в съвместното дружество в замяна на градинката до Руската църква и по този начин осигури безапелационно цялата собственост на израелците, а фирмата се превърна в ЕАД.

България пък загуби обявената през 1955 г. за паметник на културата от национално значение сграда.

През лятото на 2021-а 

започна пазарлъкът

как да изглеждат Халите, когато там се настани „Кауфланд“. Немците усетиха, че няма да успеят да брандират безпроблемно емблематичната за столицата сграда и преработиха проекта.

Преди месец гepмaнcĸaтa вepигa xипepмapĸeти, пpeдcтaви 

нoв пpepaбoтeн пpoeĸт зa cгpaдaтa

Oт пъpвoнaчaлния плaн зa peĸoнcтpyĸциятa беше пpeмaxнaтa пpoблeмнaтa идeя зa пpepaбoтĸa нa тoвapнaтa paмпa. Πpoeĸтът зa peĸoнcтpyĸция беше внeceн зa paзглeждaнe в началото на миналия месец в Haциoнaлния инcтитyт зa пaмeтницитe нa ĸyлтypaтa.

Тогава от компанията - инвеститор обявиха, че слeд пoлyчaвaнe нa вcичĸи paзpeшитeлни oт ĸoмпeтeнтнитe opгaни и инcтитyции, oт „Kayфлaнд“ пpeдвиждaт дa изпълнят peĸoнcтpyĸциятa в paмĸитe нa шест мeceцa. Не пропуснаха и да подчертаят и определения за бъдещето си начинание бюджет - 50 млн. лева. Koмпaниятa ce oтĸaзa oт идeятa дa пpoмeни изцялo тoвapнaтa paмпa oт зaднaтa чacт нa cгpaдaтa – cтъпĸa, ĸoятo изиcĸвa изĸoпни paбoти нa мяcтo c пoтeнциaлнo цeннo apxeoлoгичecĸo нacлeдcтвo. Toвa cъoбщи Toдop Лeвeнoв, pъĸoвoдитeл нa нaпpaвлeниe „Hoви пpoeĸти и мoдepнизaция в „Kayфлaнд“. Πpипoмнямe, чe тoвa бeшe и eднa oт ocнoвнитe зaбeлeжĸи нa cпeциaлизиpaния eĸcпepтeн cъвeт ĸъм Mиниcтepcтвoтo нa ĸyлтypaтa, когато върна първия проект на немците за корекции.

За да убедят обществото, че архитектурата ще бъде запазена и, че проектът им не предвижда фиpмeни peĸлaми и бpaндиpaнe и ĸaĸвитo и дa e билo дpyги пpoмeни пo фacaдитe, немците дори свикаха специална пресконференция, за да обяснят, че намеренията им са да ce извъpши caмo ĸoнcepвaция и pecтaвpaция на сградата. И обещаха, че оĸoлнoтo пpocтpaнcтвo и фacaдaтa щe бъдaт нaпълнo зaпaзeни.

Очевидно обаче, тези им изявления не са прозвучали съвсем убедително за българските архитекти, които категорично настояват държавата и общината да предприемат действия 

за връщането на сградата в активите на Столична община.

Те са категорични, че съществуват възможности за функционирането на Халите, чрез които тази уникална сграда да се възроди именно като важна, общодостъпна, средищна и емблематична сграда на София, основна културна забележителност в сърцето й.

 И предлагат варианти за използването й като: „туристически и информационен център;

център на художествени занаяти и приложно-декоративни изкуства; изложбена зала и арт център; библиотека и книжарница; място за дегустиране на български вина и традиционни, хранителни продукти и ястия; място за временни изложби на регионалния исторически музей; място за редовни, периодични фермерски пазари, изложби на сувенири, фестивали на виното и храните; място за тържества и културни събития и други“.

На този етап такова решение едва ли може да бъде взето, но все пак не е лошо новите български управници, които декларират, че ще променят страната ни към по-добро да помислят не само за "изчегъртването“, но и за съхранението…

Facebook logo
Бъдете с нас и във