Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Българският бизнес толерира просрочените плащания

Всяка фирма има средно по 20 клиента, които бавят плащанията си, а средният размер на задълженията е около 84 хил. лева. В същото време половината от компаниите не знаят каква е сумата на забавените им плащания. Това показва маркетингово проучване за междуфирмената задлъжнялост, проведено от IPSOS Marketing по поръчка на EOS Матрикс България. Изследването е обхванало над 4000 малки и средни предприятия в страната с годишен оборот от около 4 - 20 млн. лева, от които са селектирани 303 външно-търговски фирми и фирми, търгуващи в България, които отговарят на профила за наличие на затруднения със събиране на вземанията от свои клиенти и партньори.

Българските фирми са изключително толерантни към клиентите си, като чакат средно около 5 до 7 месеца, през които вярват, че ще успеят да съберат забавените плащания. Много малко компании у нас (около 15%), имат специализирани звена, които да се занимават със събиране на вземания и често се обръщат към колекторски фирми след година, когато вече е твърде късно. Според анализа на EOS Матрикс, ако компаниите не успеят да съберат дължимото през първите 9 месеца след падежа на плащането, парите се класифицират като несъбираеми.

Най-основната причина, поради която компаниите забавят плащанията си са финансовите затруднения, следвани от забавени плащания от собствени клиенти и вземанията са от държавни общински институции. В общия европейски план, България е страна, от която трудно се събират задължения.

Най-популярните подходи за събиране на вземания са чрез вътрешни ресурси като телефонни обаждания и изпращане на напомнителни писма. По-рядко компаниите предприемат съдебни действия, тъй като това представлява допълнителен разход за тях. Например, ако една фирма има вземания за 84 000 лв., държавните такси са 2% от сумата (около 1680 лв.), а над 3000 лв. струват услугите на адвокат. Така на фирмата се налага да плати допълнителни около 5000 лева. Тарифата на външните агенции обаче също не е евтина, тъй като те взимат определен процент от събраното вземане, а колкото е по-старо то, толкова е по-скъпо. Според тях обаче, ако фирма се потърси услугите им през първите три месеца на просрочието, парите могат да се съберат на 100%.

Данните на проучването показват ключовата роля на навременното управление на процеса по събиране на вземания - 6% от всички забавени плащания не се връщат никога на фирмите. Сред основните причини, които компаниите изтъкват за невъзможността да съберат вземанията си са: прекратена дейност на клиента, изтекъл давностен срок, а за 30% от случаите компаниите имат съдебно решение в своя полза, но въпреки това не могат да съберат парите си.

Анализът показва, че финансовата култура и дисциплина на компаниите в България се подобрява - 32% от запитаните винаги проверяват кредитоспособността на своите клиенти и партньори. Като основен източник на информация обаче компаниите посочват интернет, а това крие своите рискове. Фирмите-износители, за разлика от компаниите, които търгуват на българския пазар, по-често ползват кредитни отчети или препоръки за проверка на финансовото състояние на партньорите си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във