Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРСКИЯТ БИЗНЕС ПРЕДПОЧЕТЕ ДА СПИ СПОКОЙНО

Петър Кънев е завършил в Московския полиграфически институт, специалност Технология на полиграфическото производство. Собственик е на ДЕМАКС АД - група от печатници на ценните книжа, периодиката, рекламни продукти, книги и др. Бил е вицепрезидент на Волейболен клуб на ЦСКА и вицепрезидент на Българската федерация по волейбол. От 2005-а заема поста заместник-председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и е член на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. Кънев е любител и на алтернативните спортове - от 25 години е професионален леководолаз. Страстта му е подводната археология. Женен е и има две деца. Шеговито обобщава, че всеки брак след 50-ата година може да се определи като щастлив.

Г-н Кънев, въведеният от тази година плосък данък сякаш бе от полза само за хазната, особено като бе премахнат необлагаемият минимум. Гражданите не получиха очакваните облаги. Поне изсветлиха ли се чрез този данък доходите на населението, както се разчиташе?
- Резултатите до момента показват, че въвеждането на плоския данък беше добра стъпка и определено има изсветляване на икономиката. Данните сочат, че има увеличение на приходите от данъците върху доходите на население с 21 процента. Както и да го обясняваме, при 6-процентен ръст на икономиката, дори да говорим за 20 или 30% сив сектор, който формира още 2-3% скрит ръст, повишаването на данъчните постъпления е доста по-голямо от това на брутния вътрешен продукт.
А вярно ли е, че в БСП се обсъжда премахване на единната 10-процентна ставка за облагане на доходите на физическите лица?
- Това е буря в чаша вода. И отговорът е чисто политически. Никога в БСП не е стоял въпросът в близко бъдеще (10-15 години) да се премахва плоският данък. Вярно е, че този налог го няма в нито една развита европейска страна. Навсякъде там облагането е прогресивно. Но пък почти всички държави в преход въведоха единен (плосък) данък. Това е едно добро, но наистина временно решение за развиваща се икономика. Не би трябвало следващите няколко правителства да пипат десятъка. Изобщо обсъждането в момента да бъде или да не бъде този налог е само заради предстоящите избори.
Да, но все пак има ощетени от десетпроцентната ставка. Това са хората с месечни доходи между 200 и 430 лв. месечно, които според статистиката са около 1 милион. Тези, които получават основните си възнаграждения по граждански договори и по договори за авторски права, също сега плащат повече данъци.
- Всичко това са числа, нахвърляни накуп. Държавата трябваше да компенсира над 600 хил. души, засегнати от десятъка, които са на служба в бюджетния сектор или в търговски дружества с държавно участие. Това вече е направено.
В държавния сектор добре, но заетите в частния кой ще ги компенсира? Това зависи единствено от добрата воля на работодателя...
- В момента има такава невероятна криза за качествени работници, че е абсурдно да искаш да задържиш някой на работа и да не му вдигнеш заплатата. В днешно време в България проблем с намирането на работа има само мързеливият.
А какво щеше да стане, ако бяхте запазили необлагаемия минимум? Има ли вероятност той да се върне? Хората опозицията твърдят, че разходите от подобна стъпка могат да се компенсират със средства от излишъка?
- Не мога да отговоря точно. Въпрос на сметки е. Не мисля, че към днешна дата е възможно да се върне необлагаемият минимум. Освен това трябва да спрем да плачем за бюджетния излишък. Много бързо забравихме какво беше преди десет години - само преди две правителства нямахме пари за заплати на учителите, а възнагражденията за армията и полицията идваха с месец закъснение именно защото имаше бюджетен дефицит. Ние, българите, имаме невероятното качество да забравяме бързо, да не четем стари вестници и да не ходим на гробищата!
Упорито се говори, че разпределянето на осигурителната тежест между служител работодател и държава ще бъде променено в съотношение 6:10:12, (сега 8:10:12). Догадки ли са това, или наистина дойде време за намаляване на осигурителните вноски, които гражданите плащат?
- Няма догадки, аз лично съм за. Това го предложи Емилия Масларова по време на срещата на тройната коалиция в Банско. Действително при въвеждането на предложението, направено на срещата в Катарино за съотношение 8:10:12 при плащането на осигуровките, държавата официално влезе като осигурител. След като направихме разчетите, се получи, че на работодателите им се намалява с 2% тежестта, но на работниците с по-малко от процент. Затова преценихме, че това не е коректно и е логично за работниците ставката да стане 6, а не 8 процента. Хасан Адемов, който е депутат от ДПС и е председател на парламентарната Комисия по труда и социалната политика, също подкрепи идеята. Не знам каква ще е позицията на НДСВ, но не виждам логика точно хората, които твърдят, че са либерална партия и винаги подкрепят сваляне на данъци, да са против. Това всъщност е едно намаляване на осигурителната тежест с още 4 процента. Нека не забравяме, че по време на управлението на това правителство се направи много в областта за намаляването на данъците. Важно е този факт да се оцени положително.
Най-доброто доказателство са резултатите от свалянето на корпоративния данък от 15 на 10 процента. Вече втора година имаме над 50% непрекъснат ръст на постъпленията от корпоративен данък. Всъщност налозите, заради които най-вече се крият доходи, са основно два. Единият е данъкът върху печалбата, а другият е върху доходите на гражданите. Трудно можеш да накараш просто ей така 2 млн. работници и стотици хиляди работодатели да си плащат данъците. Трябва да се въведат някакви нормални условия, които да ги стимулират. Вече излиза по-евтино да си платиш 10% корпоративен данък, вместо да регистрираш офшорка в Кипър, да плащаш данъци там, да отделяш средства за заверка на одити и да хвърляш няколко хиляди долара годишно за издръжката на същата тази офшорка. Българските бизнесмени предпочетоха да спят спокойно и да си плащат данъците тук.
За миналата година имаме над 40% ръст на фирмите, които са излезли на печалба, да не говорим, че приходите от корпоративен данък за 2007 г. са се увеличили с 1 млрд. лева. Ясно е, че не може за една година изведнъж да излезеш на печалба. В момента в средите на работодателите няма претенции към фирмените данъци.
Все пак можем ли да очакваме например намаление на ставката по ДДС? Доколкото помня, това беше записано в предизборната програма на БСП. Защо сега се отмятате?
- Да, записано е, но при наличието на определени условия. Освен това става дума за въвеждането на диференцирани ставки, не говорим за рязко намаление на ДДС. Всъщност не вярвам да има намаление на ДДС до края на мандата на това правителство. В крайна сметка този налог е гръбнакът на фискалната ни система! Тройната коалиция е единодушна, че диференцирани ставки не трябва да има.
Защо? В много други страни те съществуват.
- Няма да можем да ги администрираме. Проблемът е доста сериозен. Отваряме една вратичка, през която не знаем кой ще влезе. Ако намалим ДДС на учебниците, какво правим с книгите, вестниците, списанията. Не може всички да попаднат в тази група. А ще опрем до по-нисък данък добавена стойност за детските храни, за детските дрехи и т. н. Така ще стигнем и до хората с увреждания. После ще скочат например млекарите. Говореше се и за намаляване на ДДС на дизела с 2 процента. Това обаче изобщо не решава проблемите. В случая става дума за сваляне на цената на горивото с не повече от 5 стотинки. Категоричен съм, че ако се намалят ставките по ДДС за хранителните стоки, за лекарствата и за всичко друго, разликата ще остане в производителите и търговците. Вече имаме един горчив опит с премахването на акциза на кафето, тъй като в Европа кафето не се облага с акциз. Цената му обаче не падна, признават го дори производителите.
Ако приемем искането на опозицията за намаление на косвения налог с 2% на всички продукти, това ще струва на хазната около 800 млн. лв. годишно. Въпросът е тези 800 млн. лв. къде ще отидат. Със сигурност няма да е при потребителите, а и цените няма да паднат. Никъде в Европа не намаляват ДДС. Да, имат диференцирани ставки, но това са данъчни системи с традиции и с добро администриране. Трябва да преценим, ако изобщо се понижава ДДС, защо ще го прави. Сигурен съм, че ще дойде време, когато и ние ще имаме намалени ставки за отделни групи стоки и услуги, но това ще е проблем на следващите правителства.
Говори ли се вече за някакви промени в другите данъчни закони?
- За да има промени в данъчните закони, трябва да има промени в макрорамката на бюджета за следващата година. Представената макрорамка от министъра на финансите Пламен Орешарски не предвижда резки промени в държавния бюджет за 2009-а, което означава, че не предвижда и данъчни промени. Българският бизнес има много по-сериозни проблеми от данъците. Последния доклад от Брюксел е достатъчно изчерпателен по тази тема. Това са правораздаването и правосъдието. Хората искат справедливост, искат наказания!
Друг наболял въпрос е този за изразходването на средствата от бюджетния излишък. Например има съмнения, че инвестирането им в инфраструктура е най-непрозрачният начин за изразходването им и че парите ще потънат незнайно къде. Не е ли по-добре да отидат в Сребърен фонд?
- Не е по-добре! Ако аз имам 100 лв., ще ги инвестирам в производство и ще се развивам, вместо да ги вложа в Сребърен фонд. И не разбирам защо се смята, че всичко, което отива за инфраструктура, е свързано с корупция. По тази логика в Западна Европа не трябва никъде да има аутобани.
Да, но се твърди, че тези пари отиват в едни и същи фирми, приближени до властта. Освен това непрекъснато се говори за нарушени процедури при възлагането на обществените поръчки.
- Съмнения може да има всякакви. Истината е, че миналата година средствата от излишъка бяха изразходвани в последния момент. Сега няма да има подобно нещо и ситуацията ще е по-различна. Във вторник, 26 август, имахме среща с Пламен Орешарски по тази тема. Той предлага над 1 млрд. лв. от превишението на приходите над разходите да се инвестира основно в два пакета - за инфраструктура и за социална политика. Не можем постоянно да крием някакви пари в Сребърен фонд, особено при положението, че по план там ще отиде част от положителното бюджетно салдо.
Трябва да се инвестира в пътища, ужасно сме закъснели в това отношение! Ние сме единствената държава в Европа, която няма завършена автомагистрала. Със сигурност ще акцентираме върху прозрачност на процедурите. Сега подготвяме промени в Закона за обществените поръчки. Да, наистина в Сребърния фонд трябва да влизат пари, но няма по-глупаво нещо от това да замразиш милиарди на нисък лихвен процент. Идват избори, затова се шуми толкова много около този фонд.
Високата инфлация и увеличаването на лихвите по депозитите водят до по-ниско потребление. Това от своя страна няма ли да забави ръста на икономиката и как правителството смята да се пребори с този проблем?
- Това е тема, която от доста време се дискутира, особено с оглед на високите цени на горивата. Знаете какво се случва в Европа - стачкуват испанските фермери, френските рибари и т. н. Смятам, че и през следващите години България ще се движи с инфлация, не по-ниска от 5%, но не мисля, че това е най-лошото. Имаме два варианта. Единият е силна държавна протекция, или замразяване на икономиката (заплати, осигуровки, пенсии и всичко останало). Поставяме българската икономика във фризера и след пет години оставаме без население. Когато стоиш със средна работна заплата от 250 евро, а в Румъния - 400 евро, в Гърция - 800 евро, и нещата там вървят нагоре по спиралата доходи-цени, повече от ясно е, че след четири-пет години ще имаме 3 млн. население, като повече от половината ще бъдат доста мургави.
Не мога да коментирам дали и доколко ще се забави ръстът на икономиката. Колкото пъти кажем, че тя започва да се забавя предвид големите кризи в Америка, която повлия негативно на финансовия сектор в Европа или заради нещо друго, става точно обратното и българската икономика се развива по-добре от очакваното. И всеки, който идва като някакъв ясновидец от Лондон, за да каже в каква невероятна криза сме и как от утре се срутва цялата банкова и финансова система, не звучи сериозно. Смятам, че следващите години ще бъдат добри за икономиката на страната, стига да имаме финансова и политическа стабилност. Икономиката не обича резки движения, всяко такова ще ни изхвърли от играта. Политическият дисбаланс пък ще изгони инвеститорите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във