Банкеръ Daily

Кой лъже - на въже, кой маже... на Малдивите!

Български оръжейник завлича посредници с 2 млн. долара

За подвизите на българския бизнес по света се разказват какви ли не чудновати истории. И то не от вчера или онзи ден, а от преди 25-30 години.

Примерно - решил един нашенец да пуска в обръщение банкноти менте чрез автоматите за разваляне на едри пари. Дебютът си направил в едно западногерманско метро - пъхнал в процепа почти съвършено копие на 500 германски марки и на секундата автоматът избълвал... около 300 презерватива. Другите двеста вече били изкупени и автоматът се "разсвирил", за да го заредят наново. Вместо човек от фирмата обаче дошли две ченгета...

Друг пример. Тръгнал един нашенец да лъже едни гърци, че ще прави бизнес с тях. Яли, пили и чертали схеми, докато накрая решили да въртят алъш вериш с обувки. Разбрали се, че българинът ще плаща 100% от парите и ще получава 100% от обувките. Пет-шест пъти работата станала, но в един момент нашенецът решил да прецака другарчетата си. За целта разиграл трогателна сценка с конкуренти, които му правят сечено с платената помощ на държавните власти, поискал един ТИР и помолил да плати само 30% от стойността му.

Гърците захапали кукичката и щом драгоценният камион минал границата, нашенецът тутакси затворил офиса и престанал да вдига телефоните си. Няколко дни по-късно, когато стоката минала през митниците (формално и само по документи, естествено), а камионът, прибран на сигурно, в никому неизвестен склад, истината лъснала грозна и зловеща:

в ТИР-а имало 15-16 тона леви обувки.

И то от ония долнокачествени ментета, които навремето се харчеха по 10 чифта за долар.

За щастие тези истории са от началото на прехода, по-точно - от 90-те години на миналия век, когато се наливаха основите на съвременния български капитализъм и когато най-важно беше да направиш първия си милион. Няма значение как - важното беше да го направиш и да оживееш, за да го умножиш или просто да го похарчиш.

Тази - последната уговорка - е много важна, защото с укрепването на силовите групировки елементарните измами рязко секнаха. Обяснимо защо - измамниците започнаха да си плащат на полицията и на прокуратурата, а измамените - на "борците" и "каратистите". И понеже т. нар. органи на държавната власт бяха държани от политическия елит в състояние на будна кома, реалното раздаване на възмездие се падна на силовите групировки. С всички произтичащи от това последствия, разбира се.

От време на време нещата продължават да се случват по старому. Някой ти свърши черната работа, а ти си прибереш печалбата и започнеш да се правиш на баровец. Без изобщо да ти хрумне, че може и да ти се случи нещо, примерно - да загубиш делото в съда или да бъдеш изхвърлен от бизнеса.

След влизането на България в Европейския съюз (1 януари 2007 г.), картината рязко се промени. Манталитетът на "двойните" играчи - също. По-умните ветерани тихо и кротко минаха на заден план, част от по-лакомите бяха извадени от бизнеса чрез показни арести и шумни съдебни процеси, а най-лакомите - бяха "уредени" да търкат затворнически нарове зад граница или доброволно избраха луксозното нищоправене.

Главният герой в днешната ни история -

Костадин П. Синапов - е странна птица.

По-скоро - някаква особена кръстоска  (мелез - по старому, хибрид - по новому) между юнаците на прехода, на които морето винаги е до коленете, и днешните "щастливи овчарчета", които - каквото и да направят - винаги минават между шамарите.

От една страна той е наследник (в буквалния смисъл на думата) на Петър Синапов - един от маститите оръжейни търговци от 10 ноември 1989 г. насам. А от друга - влиза в бащиния бизнес много късно - едва през 2016 година. За сметка на това - с толкова летящ старт, че за четири календарни години фирмата му "Хартфорд Интернешънъл Груп" декларира приходи в размер на 69.897 млн. лв., а той инкасира печалба от 10.785 млн. лева.

Незнайно (уж) по какви причини, след петгодишно нормално и печелившо присъствие в този деликатен бизнес, в началото на тази година нашенецът изведнъж решава да обърне палачинката и да започне да прилага познатата рецепта "Ти ми свърши работата веднага, пък аз ще ти платя когато си искам... евентуално!"

Предметът и цената на сделката не са тайна: 31 ракетни установки "Червена стрела" и 1068 ракети с бойни глави на обща стойност 15 млн. щ. долара. В края на 2020 г. стоката е доставена, а парите - изплатени. Тоест - военните в Коломбо и Абу Даби претенции нямат, а останалите участници по трасето... да се оправят, както си знаят.

И те се оправят точно по тази рецепта: Синапов и клиентът му в Персийския залив уреждат сметките помежду си незабавно. Докато другият ключов контрагент на Синапов - посредникът в Коломбо, Шри Ланка - "Атлас Интегра Солюшънс", е на път да изгори с възнаграждението си.

Или поне така се случва до момента - близо осем месеца след изтичането на двата крайни срока, фиксирани в договора и анекса към него, подписани от Костадин П. Синапов ("Хартфорд Интернешънъл Груп") и Чаминда Раджапаксе ("Атлас Интегра Солюшънс"). Резюмираме накратко съдържанието на кореспонденцията между Коломбо и София, защото едва ли има смисъл да изпадаме в сълзливи и гневни подробности.

„Големият“ договор за доставка на ракетите и снарядите е подписан на 14 юни 2020 година.

Няколко месеца по-късно - на 25 октомври 2020 г. Синапов сключва договор с "Атлас Интегра", според който агентът в Шри Ланка трябва да извърши следните дейности: да осигури разрешение на "Хартфорд" за легален износ на "стоката" от Министерството на отбраната на Шри Ланка, да осигури съдействието на всички местни власти (данъчни, митнически и т.н.) и да намери подходящ транспорт до крайния получател.

Всичко това е свършено от персонала на "Атлас Интегра" и на 10 декември 2020 г. корабът с установките и ракетите напуска териториалните води на Шри Ланка. 

Съгласно договореностите между Продавача от София и Агента от Коломбо,

договорената комисионна е фиксирана на 2 млн. щ. долара,

платими по следната схема: 400 000 долара - до 19 януари, 1.6 млн. долара - до 19 февруари 2021 година.

Съвсем естествено, засега Костадин П. Синапов си спестява и двете плащания към партньорите си от Шри Ланка. Не го трогват нито любезните покани да изпълни задълженията си, нито сдържаните заплахи със съдебни дела. Цитираме само финалния "акорд" на последното предупредително писмо, изпратено от Колобмо до София на 23 август 2021 г.:

"... Настояваме за незабавното изпълнение на задълженията на Вашата компания по споменатите договори. Моля, обърнете внимание, че неспазването на това искане ще доведе до официална жалба, подадена от нас компетентните власти в Обединените арабски емирства и както и до защита на нашите интереси по съдебен път. Освен това, неплащането ще доведе до включването на Вашата компания в "черните списъци" на всички държави, на които ние предоставяме услуги..."

Коментарът, както се казва по друг повод, е излишен. Поне засега...

Facebook logo
Бъдете с нас и във