Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Български храни са застрашени от заличаване

Управляващите са проспали регистрацията им. Грозят ни глоби от Брюксел

S 250 52ee8005 832c 476a b01e 1280c995b4d0

Управниците ни са проспали преди  десет години  възможността да защитят  като традиционен продукт българското кисело мляко. Но  това не е всичко - под заплаха са  и други традиционни наши продукти  като българското  сирене и кашкавала. Сега моментът е граничен - броени дни ни остават като  възможност "да се събудим",  да наваксаме пропуснатото и да направим тези регистрации. В противен случай ни очакват  санкции от администрацията в  Брюксел. За това предупреди българският  евродепутат   Момчил Неков.

След присъединяването на България към Европейския съюз  всички български хранителни продукти с географски означения е можело да бъдат защитавани единствено съобразно европейското законодателство и схеми.  Страната ни обаче  повече от десетилетие е поддържала паралелен регистър по т.нар. Лисабонска спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация, което обаче подлежи на санкции от Европа.

Така че всички тези продукти  сега  трябва да бъдат защитени съобразно утвърдените от ЕС  схеми за качество. Това все още не е направено. Поддържането на споменатия  паралелен регистър  е нарушение на европейското законодателство, заради което в  Брюксел вече са  открили  наказателна процедура срещу България.

В момента страната ни е изправена пред избора или  да падне защитата на българските марки продукти, вписани в този регистър, или България ще  плаща глоби. В такива случаи обикновено става дума за  първоначална  глоба от около 100 хил. евро,  но  след това санкциите продължават да се трупат със стъпка от 15 до  40 хил. евро на ден.

Описаният  казус  беше причината  евродепутатът  Неков да се срещне по спешност  с министъра на икономиката Емил Караниколов и с министъра на земеделието Румен Порожанов. Той е  запознал  министрите с питанията, които вече е отправил към Европейската комисия, а именно каква е формулата, по която се изчисляват глобите, какъв ще е евентуалният им размер и  заведена  ли е такава процедура срещу други държави членки, които също поддържат свои продукти в регистъра  по Лисабонската спогодба и не са ги защитили  като географски означения.

Неков  е дал  пример с Гърция, която  е защитила над 100 продукта по европейската схема, включително и гръцкото сирене "Фета". За разлика от тях,  България  е защитила  само  два   продукта - българското розово масло и горнооряховския  суджук.

При това положение при определени обстоятелства  гърците могат да защитят гръцкото кисело мляко и българите попадат в шах -  няма да могат  да ползват  наименованието "българско кисело мляко."

Защо нашенските управници са пропуснали да си свършат работата  над едно  десетилетие, не е ясно. Още повече че Европейската схема за качество има безспорно предимство - тя  защитава  продуктите  не само на национално, но и на европейско ниво  и на практика  тя дава гаранцията за качество.

Но пропускът не е само по вина на държавата. Много отдавна  е трябвало сдружения, обединяващи  поне по трима  производители,  да подадат  заявления  за такава регистрация  в земеделското министерство,  които  да бъдат препратени в Европейската комисия. Но не се е случило. Причината, според Неков,  е, че е липсвала  национална стратегия и производителите не са се сдружили.

В същото време в Народното събрание от близо година отлежава  проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения. Той  е изготвен от Патентно ведомство на Република  България с цел  да бъде приведен  действащият закон в съответствие с изискванията на европейското законодателство и по-конкретно  - с разпоредбите на Регламент  № 1151 от 2012-а на Европейския парламент и на Съвета, уреждащи  спазването на  схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Той  задължително трябва да бъде приет  с  оглед на прилагането на европейското законодателство. И този  проект е бил изготвен, след като  Европейската комисия още преди година ни е подсетила, че според регламента е трябвало да направим такива  законодателни поправки.

Едва преди месец  обаче са били събрани становищата по проектонорматива. Много от тях са доста критични по отношение на някои от предвидените текстове. Според някои от изказалите се експерти  съществува абсолютно разминаване  между дадените предложения. Например адвокат Георги Добрев в своя коментар към проекта казва, че  в мотивите и оценката за въздействие на закона е признато, че след присъединяването на България към Европейския съюз, считано от 1 януари 2007-а, единствената възможност страната ни да получи закрила на земеделските продукти и храни е чрез регистрация на защитеното наименование за произход или защитено географско указание по реда на регламент (№ 1151 от 2012-а), който осигурява закрила на територията на всички държави членки на Евросъюза. Той смята, че Патентното ведомство не е имало компетентност да регистрира географските  указания на земеделски продукти и храни, тъй като този регламент и действалите преди него ( №2081/92 и 510/ 2006) не са позволявали на никой орган на страна членка след 1992-ра да регистрира наименования за произход и географски указания.

Според коментара на юриста в проекта на закона трябва да бъдат изчистени  и прецизирани доста текстове, за да не се стигне до противоречие с европейското законодателство и да не се изземва компетентността на Европейската комисия, което според него би било нарушение на всички правни норми.

Това и още 25 становища от различни експерти, асоциации и граждански сдружения са изразили своите забележки към проектонорматива, като са посочили много и сериозни пропуски в него. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във