Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Българската енергетика влезе в капана на чуждите интереси

Три мащабни държавни проекта в енергетиката белязаха изминаващата 2019 година. Дори и хората, които не следят отблизо сектора, бяха въвлечени във водовъртежа около изграждането на разклонението на "Турски поток" през нашата територия, рестарта на АЕЦ "Белене" и строителството на газовата връзка с Гърция. Зад всеки един от тези  проекти обаче отчетливо прозират интересите не само на София, а и на Москва, Вашингтон и Брюксел, предизвиквайки сериозни въпросителни. 

"Турски поток"

Най-ясно преплитането на чуждестранни интереси се откроява при стремежите за разширяването на газовата инфраструктура у нас. От една страна руският президент Владимир Путин отбеляза неотдавна, че българското правителство бави "умишлено" разклонението на "Турски поток", а от друга отвъд Океана спретнаха санкции срещу компаниите, ангажирани с този проект и "Северен поток 2".

Както е известно, "Турски поток" предвижда доставки на руски газ през Черно море до Турция по две тръби с капацитет почти 16 милиарда кубически метра всяка. Синьото гориво от първата тръба е предназначено за турските потребители, а от втората - за Южна и Югоизточна Европа. Втората тръба за Европа ще минава през България, Сърбия и Унгария, като у нас трябва да е готова през първата половина на следващата година.

Путин отиде и по-далеч, като заплаши, че заради размотаването на българските власти с продължението на "Турски поток" Москва може да потърси алтернативи. Това би ни излязло солено, тъй като държавата вече сключи договор за изграждането на газопровода на стойност 1.102 млрд. евро със саудитския консорциум "Аркад" – ГРРБ. Съответно 474-километровото трасе трябва да бъде завършено за 615 календарни дни от датата на сключването на контракта. В рамките на първите 250 дни пък е необходимо да бъдат изградени приблизително 308 километра от тръбата. Разширението на съществуващата инфраструктура на "Булгартрансгаз" трябва да осигури частичните доставки на природен газ, договорени с руската компания "Газпром", която резервира почти целия капацитет на газопровода, както и с швейцарската МЕТ. 

Отделно, в началото на октомври, "Булгартрансгаз" подписа договор за строителството на две нови компресорни станции на стойност 350.8 млн. евро без ДДС. Изпълнител е консорциумът "Ферощал Балкангаз". В него участват "Главболгарстрой" АД, дъщерното му дружество "Главболгарстрой интернешънъл" АД и германската "Ферощал индустрианлаген ГмбХ", която има едва 10-процентов дял в обединението.

АЕЦ "Белене"

Развитие към средата на 2020-а очакваме и с рестарта на АЕЦ "Белене", чиято първа копка бе направена още при управлението на Тодор Живков. Този проект също може да предизвика сблъсък на интереси между САЩ и Русия. Правителството изглежда фаворизира руската "Росатом", която участва в търга за стратегически инвеститор. При срещата между вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева и руския й колега Сергей Лавров той сподели очакванията си руското дружество да има "добри шансове в надпреварата". Всъщност "Росатом" е смятана за фаворит съвсем не случайно - тя е производителят на ядрените реактори и авторът на технологиите в този проект. 

В дните преди Коледа правителството обяви, че освен с "Росатом" ще преговаря с още четири компании за участието им в проект - Китайската държавна ядрена корпорация (CNCC), Корейската хидроатомна корпорация, "Фраматом" и американската "Дженерал Електрик". Всяка една от компаниите може да влезе в преговори с останалите в кратката листа. Отделно заявленията за придобиване на миноритарен дял ще бъдат предоставени на потенциалните стратегически инвеститори, за да влязат в преговори и да завършат целия модел на проекта.

Очаквания са до края на април – началото на май 2020 г. да бъдат подадени и обвързващите оферти. Поне на този етап централата ще се строи без договори за задължително изкупуване на енергията от българската държава, без преференциални цени на тока, без предоставяне на държавни и на корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията. Това бе заложено като изискване към правителството при "размразяването" на градежа от парламента. Неотдавна обаче - след визитата на Бойко Борисов във Вашингтон и разговорите му с Доналд Тръмп - американски ядрени експерти пристигнаха в България и разгледаха площадката на "Белене". Официалната версия е, че целта на посещението им е да се запознаят с детайли от работата на енергийните предприятия у нас.

Газовите проекти с Гърция 

Американският интерес ясно личи и в реализацията на два газови проекта с Гърция - изграждането на интерконектора и участието на страната ни в терминала за втечнен газ. "За разлика от проекта "Турски поток", който се стреми да превърне България в напълно транзитна страна, газовата връзка с Гърция и терминалът за втечнен газ обещават да направят от България истински енергиен център и регионално средище за търговия с природен газ", изтъкна в началото на месеца посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа.

Очаква се строителството на интерконектора да приключи до края на 2020 година. За целта Народното събрание ратифицира неотдавна гаранционното споразумение с Европейската инвестиционна банка за получаването на 110 млн. евро заем. А иначе, в края на октомври българо-гръцката проектна компания "Ай Си Джи Би" (ICGB) получи 41.46 млн. лв. от Българския енергиен холдинг за увеличение на капитала. 

Тръбата между гръцкия град Комотини и Стара Загора ще е с дължина 182 километра. Тя е проектирана за транспортирането на 3 млрд. куб. м природен газ годишно, като на един по-късен етап капацитетът й може да се увеличи до 5 млрд. куб. м и да се създаде възможност за обратен пренос от България към Гърция. Като начало идеята е по нея да се транспортират 1 млрд. куб. м азербайджански природен газ годишно от находището "Шах Дениз". Но правителството обещава внос и на американски втечнен газ, както и от точки като Катар, Алжир, Израел и Египет. 

Ангажиран с изграждането на съоръжението е гръцката компания J&P AVAX. Доставчик на тръбите също е гръцка фирма - Corinth Pipeworks Industry S.A., която спечели договора на стойност 58.3 млн. евро.

Знаково събитие през годината за страната бе и първата официална доставка на американски втечнен газ. За целта държавният оператор "Булгартрансгаз" сключи договор с холандското дружество "Колмар", което официално заяви амбициите си да участва в българския пазар на природен газ. Стремежът му е да участва в доставките на синьо гориво с около 500 млн. куб. м през следващите 5 години.

Сделката за ЧЕЗ

За втора поредна година чешката енергийна група ЧЕЗ не успява да продаде активите си в България. В края на октомври Комисията за защита на конкуренцията блокира сделката с "Еврохолд". КЗК прецени, че ако "Еврохолд" придобие активите на ЧЕЗ, ще може да злоупотребява с положението си и да удари конкурентите на енергийния пазар, тъй като за да играе на борсата за ток търговецът "ЧЕЗ Трейд", а и "ЧЕЗ Електро" имат нужда от застрахователни гаранции по сделките. А притежаваното от "Еврохолд" застрахователно дружество "Евроинс" държи близо 43% от сегмента на издаваните застраховки по гаранции в България. 

Антимонополистите откриха предпоставки, че сделката за 335 млн. евро може да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група.

Впоследствие "Еврохолд" внесе жалба в Административен съд – София област срещу решението на КЗК, а чешката енергийна група съобщи, че също е предприела административни мерки срещу решението на българския регулатор. Освен това от ЧЕЗ заявиха, че обмислят иск в международен арбитраж срещу България. Засега от централата в Прага казват, че ще запазят активите си у нас, ако българските власти спрат поредния опит за тяхната продажба. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във