Банкеръ Daily

Икономистът Георги Минчев пред в. „БАНКЕРЪ“:

Българо-руските отношения влизат в дълбокия фризер


Гeopги Mинчeв e икономист, пpeдceдaтeл нa УC нa Бългapo-pycĸaтa тъpгoвcĸo-пpoмишлeнa пaлaтa (БPTΠΠ) от 2017 година. Той е бивш председател на Haциoнaлнoтo cдpyжeниe нa бългapcĸитe cпeдитopи (2006-2012 г.) и настоящ председател на неговия Кoнтpoлен cъвeт.


 

Г-н Минчев, вече беше обявено, че 46-ият президент на САЩ е Джо Байдън. Накъде ще тръгне светът, ако той все пак положи клетва и влезе в Белия дом на 20 януари догодина?

Нека започнем малко по отдалече. Най-общо казано, политиката на Доналд Тръмп може да се формулира по  следния начин: „Нищо лично - само бизнес“. И както е при всеки бизнес, вратата за някакви тактически по-къси или по-дълги споразумения с конкурента остава отворена.

За него американската икономика е първостепенна задача, а печалбата – основна цел. Поради това доставките на втечнен природен газ (LNG) за Югоизточна Европа например се осъществяват основно от американски компании. Нищо, че много често става дума за руски газ, който е относително по-евтин и не е зафрахтован (т.е. не е договорен за дълъг период напред - бел. ред.). За сравнение - катарският газ, например, е зафрахтован и обемите за свободния пазар са малки.

Концепцията на Демократическата партия е принципно друга. Нейната основна цел е да реанимира политиката от началото на 90-те години на ХХ век, когато американската икономика е част от световната, но САЩ е глобален финансов и военен хегемон.

Или, ако трябва да обобщя ситуацията, за Тръмп и републиканците ЕС и НАТО бяха инструменти с намаляваща стойност, докато за Байдън и демократите НАТО е основен инструмент за осигуряване на глобалния ред такъв, какъвто го знаем.

Как ще се отрази смяната на властта във Вашингтон върху големите ни енергийни проекти, свързани с Русия? 

Принципната позиция на САЩ спрямо българо-руските отношения - в това число в сферата на енергетиката и транспорта - не се е променяла от десетилетия, независимо от това кой е стопанин на Белия дом. Тя винаги е била, е и ще си остане устойчиво негативна.

Причината е повече от ясна – развитието на българо-руските отношения задължително се разглежда като заплаха за американските и евроатлантическите интереси в региона. Разликата е в това как се степенуват щатските приоритети в концепциите на републиканците и на демократите. Тази разлика обаче е тактическа, а не стратегическа.

При Тръмп главен враг беше Китай, а Русия - съперник, който трябваше да бъде привлечен или неутрализиран. А за Демократическата партия главен враг беше и си остава Русия, докато на Китай се гледа като на основен конкурент.

Тактическото пренареждане на приоритетите изисква концентриране на силите за борба с Русия, за да се създадат условия, при които отношенията с Китай да бъдат балансирани. Поради това Байдън ще нажежи до крайна степен антируската политика, в това число и на българска територия.

Това означава ли, че натискът на Вашингтон за прекратяване на енергийните проекти с руско участие ще се увеличи?

Категорично да. Другото, което може да се очаква е, че тази част от българския политически елит, която исторически е тясно свързана с глобалния финансов елит, и по-конкретно - с Демократическата партия, ще бъде подкрепяна от САЩ в усилията си да дойде на власт и да промени радикално външнополитическия курс на България.

Тоест - силно отрицателният ни външнотърговски баланс с Русия - от порядъка на 3.3 - 4 млрд. долара, ще намалее?

Със сигурност не можем да паднем под някакъв минимален обем на вноса, доколкото все още не съществуват други източници на суровинно-енергийни ресурси, с които да заменим руските.

Да, но вече има пътна карта за преминаването на АЕЦ „Козлодуй“ на щатско ядрено гориво. През следващите години постепенно ще заменим руския газ с азерски, щатски или друг. Засега няма алтернатива само за голяма част от петрола, доколкото „ЛУКОЙЛ“ е собственик на бургаската рафинерия и държи немалка част от пазара. Смятате ли, че има шанс за довършването на „Балкански поток“?

Българската отсечка от „Балкански поток“ може да бъде завършена до влизането на Джо Байдън в Белия дом. Какви количества природен газ обаче ще се транзитират по нея и откъде ще идва той, е съвсем друг въпрос. Знаете, че имаме подписано споразумение с Азербайджан за 1 млрд. куб. метра, знаете и за новооткритите залежи на Турция в Черно море, знаете и за апетитите на Реджеп Тайип Ердоган да прекрои енергийната карта на Средиземноморието. Всичко това обаче иска време. Така че, ако говорим само за 2021 г., нищо радикално няма да се случи. Но, ако погледнем три-четири години напред, нещата с газовите доставки на Балканите могат много да се променят.

Какви са перспективите пред проекта за АЕЦ „Белене“?

Конкретно за проекта „Белене“ е редно да припомним, че той бе спрян след едно изненадващо посещение на Хилари Клинтън у нас, както и на трима сенатори, двама от които бяха републиканци. Така че в обозримото бъдеще, този проект ще продължи да съществува само на хартия.

По отношение на транспортните връзки с Русия – има ли шанс да бъде възстановена фериботната ро-ро линия Бургас – Новоросийск?

При съществуващия товарооборот между двете държави – едва ли.

Вече повече от 7 месеца няма директни полети между България и Русия. Има ли някакви шансове за промяна в тази посока, пък било то и само заради новогодишните празници?

Това зависи основно от пандемичната обстановка, въпреки че сме свидетели как историята с коронавируса се използва за изграждането на нов тип желязна завеса. На ревизия вече е подложен основният принцип на глобалния либерален ред - свободното движение на хора, като тази тенденция ще бъде устойчива и през следващите години. По-скоро ограниченията пред свободното движение на хора ще бъдат институционализирани, отколкото да се върне свободата отпреди пандемията. Бариерите ще бъдат както политически и административни, така и чисто икономически - просто задграничните пътуванията отново ще станат лукс, а не всекидневие.

Това няма ли да доведе до подобряване на глобалната екология?

Би трябвало. Но има и друго нещо – разрушаването на глобалната верига на доставки, което вече е обективен факт, няма как да бъде отиграно в обратна посока. Процесът започна още след 2008 г., но сега, по време на пандемията, стана очевиден. Тенденцията вече е към регионализация на производствения цикъл с цел намаляване разходите за транспорт. Тази форма на глобално разделение на труда, при която средното разстояние за доставки от Китай е над 3000 км. само в едната посока, за едни става икономически неоправдана, а за други - политически неприемлива. На тяхно място вече се формират нови локални вериги на доставки. Бъдещето е във все по-еднопосочното капсулиране на националните икономики и на регионалните икономически клъстери.

В заключение?

Не ни чака нищо радостно в обозримо бъдеще. Тенденцията е очевидна – кризата ще не само ще продължи, но и ще се задълбочава. Със сигурност Джо Байдън и неговият екип ще положат всички усилия за реализацията на проекта „Триморие“, който ще играе ролята на санитарен кордон спрямо Русия. Така че българо-руските икономически отношения влизат в дълбокия фризер. В резултат, през следващата година, когато вече се очертаят параметрите на действителната картина в световен мащаб, нашите политици, отчитайки новите реалности, ще трябва бързо да се адаптират и да се коригират. Можем да очакваме, че обявяването на Русия за главен враг, ще доведе до ескалация на напрежението и до регионални конфликти. И като нищо прогнозата на някои политически наблюдатели, че България ще се превърне във фронтова държава за известно време, може да се сбъдне. Няма оптимизъм – има нарастваща тревожност.

Разговора води: Белчо Цанев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във