Банкеръ Daily

Управление и бизнес

България загуби позициите си като енергиен фактор на Балканите

България вече не е фактор в енергетиката. Не е незаобиколим фактор! В енергийно отношение вече изцяло може да бъдем заобиколени. И тази истина трябва да я произнесем на глас най-накрая. Ако, разбира се, някой наистина мисли за енергийна политика и иска да води такава, вместо да прави подаръци на комшиите. 

 

Следващите български правителства трябва да вземат смислени решения за това какво ще се случи с българския енергиен сектор. Акцентът в него от години е поставен не точно върху енергетиката. Държавните предприятия например, изпълняват и социални функции, като не съкращават персонал.

За да не сме голословни нека си послужим с два примера. 

-  Няма никаква логика например в АЕЦ „Козлодуй“ да работят над 3000 души, обслужващи само два действащи блока. 

- Нелогично е все още да продължава подкрепата по мярката 60/40 за Мини „Марица Изток“, особено при тези високи цени на електроенергията на регионалните пазари.

И да - именно на регионалните пазари вече почти изцяло сме заобиколим енергиен фактор. 

Гърция все по-малко се нуждае от огромните количества електроенергия от нашите въглищни електроцентрали през лятото. Обяснението е просто. В южната ни съседка почти не може да се срещне къща, върху която да няма поставен соларен панел.

Турция също вече не получава природен газ от нас, а има директни доставки от Русия - чрез морския газопровод „Турски поток“. В добавка Анкара строи модерна атомна централа и ударно развива зелени мощности - солари, ВЕЦ и вятърни централи.

Поредният удар в нашата експортна енергетика дойде преди месец-два, когато Северна Македония първо се отказа от участие в АЕЦ „Белене“, а след това се обърна към Гърция за енергийна помощ. И то с благословията на САЩ, които от много време подкрепят най-различни и разнопосочни проекти за доставка на LNG-гориво за региона.

Северна Македония просто се възползва от ситуацията. Наскоро страната подписа три меморандума с гръцки компании.

Първият е за доставката на природен газ от бъдещия терминал край Александруполис, с което Скопие ще реши един от хроничните си проблеми - замърсяването на въздуха. България също планира да получава синьо гориво от този терминал като доставките ще се извършват чрез IGB – интерконеторът, свързващ Комотини и Стара Загора.

Вторият меморандум е за акционерно участие както в LNG-терминала, така и в строящата се край Александруполис нова газова централа. Северна Македония възнамерява да придобие 10% дял в терминала за втечнен природен газ край гръцкия град, който се оценява на 370 милиона евро. Инвестицията на практика ще бъде и директен удар срещу АЕЦ „Белене“, защото Северна Македония подписа дългосрочен договор за доставка на електроенергия от все още бъдещата газова централа.

Споразуменията "надолу по трасето" бяха подписани от северомакедонската компания Национални енергийни ресурси (NER) и енергийната Електрани. А от гръцка страна подписи положиха дружествата Gastrade и Damko Energy.

Сделките бяха обявени в присъствието на премиера на Северна Македония Зоран Заев, който каза, че целта на правителството е да приложи зеления сценарий като най-приемлив за развитието на страната.

"Предоставянето на природен газ на компаниите и домакинствата ще доведе до намаляване на разходите им, редуциране на замърсяването и подобряване на опазването на околната среда и разбира се до по-добри условия на живот за жителите на Северна Македония", заяви Заев.

Страната ще резервира и определен капацитет за доставки на синьо гориво за 15 години напред. Офшорният терминал за съхранение и регазификация на LNG в близост до Александруполис ще има капацитет от 5.5 милиарда кубически метра годишно. Скопие също така има планове да преобразува държавната ТЕЦ на въглища в Битоля в газова централа. Същото ще се случи и с ТЕЦ „Неготино“. Вече се водят преговори с американската General Electric по проект за изграждане на електроцентралата в Битоля.

Третият меморандум е за участие на Северна Македония в газовата централа на Егейско море. Страната ще закупи 25 на сто от акциите в Alexandroupolis Electricity Production -  специално създаденото за проекта предприятие, което трябва да финансира, изгражда, притежава и експлоатира централата. Дружбата ще бъде скрепена и с дългосрочен договор за доставка на електроенергия.

Северна Македония планира да участва с 25-процентен дял в изграждането на 800 МВт газова централа край Александруполис. Инвестицията в новата когенерираща мощност се оценява на 380 милиона евро. Скопие възнамерява да придобие 10% дял в терминала за втечнен природен газ край гръцкия град. Инвестицията в терминала се оценява на 370 милиона евро. Планът е регазификационния терминал и електроцентралата да бъдат готови до 2023 г., заяви премиерът Заев.

Досега България не е проявила интерес да инвестира в бъдещата газова централа край Александруполис. Но винаги е възможно след външни, отвъдокеански стимули някой наш управник да реши, че е хубаво да вложи пари в този гръцки проект.

Все по-ясно се вижда, че България вече е заобиколим фактор на Балканите. Единственото, което ни остава в момента е транзита на природен газ по Балкански поток - от турската граница до сръбския град Зайчар. Този проект поне е дългосрочен и ще донесе устойчиви приходи на държавата за години напред. Всички останали приказки за износа на ток и енергиен лидер на Балканите обаче остават в историята. А за намалелите приходи за държавата вина може да се търси в калпавите управленски решения, които не позволяват дори един проект да бъде изпълнен като хората, без скандали, забавяния и разправии.

 


Бонусите от българската държава

В националния възстановителен план на България, правителството на ГЕРБ е заложило най-големият бонус от парите от ЕС да е за пет енергийни компании - държавната "Булгартрансгаз", която стана любимка на Борисов заради строителството на "Турски поток". Тя ще получи близо 3 млрд. лева, докато в предишния вариант на плана се предвиждаше към нея да бъдат насочени 333 млн. лв. за нови газопроводи за смесен пренос на природен газ и водород. 

Повече пари са предвидени и за четири ТЕЦ-а - "Марица-изток 2", "Бобов дол" и американските "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово" -  434.3 млн. лв. или със 101 млн. отгоре.


 

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във