Банкеръ Daily

Как ще ги стигнем?

България vs. Румъния - след сблъсъка с цивилизацията

За 10 години членство в ЕС двете държави са по-добре във всяко отношение, но гражданите не го усещат

S 250 140ea6fa c838 424a a000 4a5b4b7e24b4
S 250 c810605c dd87 4b74 a3cb 0a15538aa5c2
S 250 514b89cb 0a33 4879 9630 a142ff1f3738
S 250 1e468e68 4375 498e 870f 1cf6a08109f3

Някак незабелязана за обществото, политиците и медиите остана десетата годишнина от членството ни в Европейския съюз. Забравихме ли я, или просто свикнахме и такива неща вече не ни вълнуват? А може би нямаше и за какво толкова да празнуваме. На фона на засилващия се евроскептицизъм и поизбледнелите и изкривени спомени за миналото мнозина сигурно ще кажат, че сега живеем по-зле отпреди. Но така ли е наистина, или само мрънкаме? 

Всъщност и Румъния отбеляза своето първо десетилетие като част от голямото европейско семейство без тържества или някакви равносметки. Около коледните и новогодишните празници от двете страни на Дунава хората се вълнуваха от друго - например минималната работна заплата в северната ни съседка скочила от 275 евро до 319 евро, планирано било и увеличение на заплатите в бюджетния сектор средно с 10%, а данъкът добавена стойност паднал от 20 на 19 на сто. Щели да се премахват още суперакцизът върху горивата (7 евроцента на литър) и таксата върху специалните строежи (1% от счетоводната им стойност). Румънските власти са доволни, а ние като глупаци само цъкаме с език. През годините уж винаги сме били рамо до рамо, а според някои и по-напред от Румъния - и при социализма, и при прехода... само че днес румънците са ни изпреварили. 

Кога и как се е случило това разминаване, показва официалната статистика. За последните 10 години брутният вътрешен продукт бележи увеличение и в двете държави. У нас с 66.4% до 45.3 млрд. евро, а в Румъния - с 62.5% до почти 160 млрд. евро. Картинката обаче се променя, ако се слезе на нивото на отделния човек. В България при влизането в общността през 2007-а БВП на глава от населението се е равнявал на 41% от средния за Евросъюза, докато през миналата година е бил 47 на сто. В Румъния този показател тръгва от 43% преди десетилетие и стига 57% за 2015-а, откогато са последните достъпни данни на Евростат. С други думи, румънците са надминали средния европейски стандарт на живот, докато ние още сме под това ниво. 

Пак погледнато отгоре, ние се справяме по-добре с хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване, тъй като през 2007-а в тази категория са влизали 60% от българите, докато за 2015-а са само 41.3 на сто. В Румъния тези стойности спадат от 47 до 37.4 процента. Но ако се върнем към минималната работна заплата, равносметката не е в наша полза. На 1 януари 2013-а и у нас, и при съседите това възнаграждение е било едно и също - около 158 евро. След което през последните три години и особено през 2016-а в Букурещ бяха взети няколко последователни решения за рязко увеличаване на най-ниската заплата. Само за последните 12 месеца ръстът е 87 евро, което представлява цели 37.5% отгоре. За сравнение - у нас нарастването на минималната работна заплата за този период е едва около 9.5 на сто (40 лева). 

За да сме максимално коректни, трябва да отбележим, че минималният доход у нас се облага с 21.61% (по данни на Евростат за 2015-а), а в Румъния налозите са в размер на 22.89 процента. Само че, в синхрон с по-бързото развитие на Румъния, данъчната тежест там намалява, след като в периода 2007-2012-а е била между 24 и 26 на сто.

Сравненията при средната нетна годишна работна заплата също показват как румънците набират скорост. Докато през 2013-а разликата във възнаграждението е била 248 евро в тяхна полза (3898 срещу 4146 евро), то през 2015-а дистанцията е стигнала 785 евро - у нас годишният доход е бил 4333 евро, а оттатък Дунав са взимали по 5119 евро. През 2016-а ножицата се отвори още повече. Вярно, при нас тогава имаше лека дефлация, но пък румънската инфлация не бе повече от 2-3% и няма как да смятаме, че компенсира увеличението на доходите. 

Интересно е и че през 2008-а коефициентът на безработица и в двете страни беше нисък - около 5.5 на сто. След настъпването на кризата обаче двойно повече българи загубиха работата си. Това внушително разминаване продължи цели шест години и чак през 2016-а стойностите се сближиха - при съседите ни безработицата е 6%, а при нас - 8 процента. 

Като говорим за пари, няма как да пропуснем и европейските фондове. Като население румънците са три пъти повече от нас, но получиха 19.7 млрд. евро за програмния период от 2007 до 2013-а, докато бюджетът за България бе около 7 млрд. евро. Сега, през новия програмен период, разликата се увеличава - за Букурещ ще има 23 млрд. евро, докато за София - 7.6 милиарда, което предполага, че румънците ще имат възможност за още по-бурно развитие. Разбира се, при всички положения не количеството на парите е най-важното, а тяхното правилно инвестиране. Както знаем, у нас корупцията е със стряскащи размери и наказани няма. В същото време тези, с които все се сравняваме, започнаха да изправят пред съда редица знакови фигури от управлението, което не остава незабелязано и от Брюксел.

В крайна сметка доволни ли са българите и румънците от членството си в ЕС? Ако се доверим на данните от проучване от "Евробарометър", то и двете нации са станали по-щастливи. Само 36% от българите са посочили през 2007-а, че са доволни от живота си, спрямо 53% от румънците. През есента на 2016-а вече 51% от българите са отговорили положително, докато доволните румънци са се увеличили до 58 на сто. По този повод румънският политически анализатор Раду Магдин казва пред "Евронюз", че мисленето ни е такова - все се оплакваме и ни харесва да вярваме, че нашите държави са най-лошите на света, а това не е вярно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във