Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА Е ГОТОВА ЗА НЕГАТИВНИ ЕФЕКТИ ОТ КРИЗАТА

Г-н Ансола, доколко това, което в момента се случва на световните финансови пазари, е опасно за България? Ще се усети ли негативното влияние на кризата у нас, като се има предвид, че по-голямата част от местните банки са собственост на западноевропейски финансови групи?
- Ситуацията в момента не показва, че непременно ще се появят някакви проблеми в България. Мисля, че трябва да изходим от това, как виждахме нещата преди шест месеца и как ги виждаме в момента. Сега можем да определим положението като по-сложно в сравнение с това отпреди половин година. Вече сме малко по-малко оптимистично настроени по отношение на сценария, при който кризата се разпростира от САЩ към Западна Европа и след това се отразява на новите страни членки на ЕС. Случващото се на световните финансови пазари е сериозен сигнал, че всички трябва да имат готовност да реагират, в случай че възникнат проблеми както на институционално ниво, така и на ниво правителство и Централна банка.
Какви действия трябва да предприемат българските власти, за да се ограничи влиянието на кризата у нас?
- Централната банка е тази, която основно отговаря за стабилността на финансовия сектор. БНБ трябва да е сигурна, че механизмите за управление на риска на банките са съобразени със сегашните, по-несигурни условия, както и да е готова да ги подкрепи, ако се сблъскат с ликвидни проблеми например. Това в никакъв случай не означава, че нещо лошо се задава. В момента всичко изглежда добре, но предпазливостта изисква всички институции да преразгледат политиката си и да са готови да се борят, ако възникнат проблеми.
Що се отнася до фискалната политика, е нужно да се поддържа строгата рамка, както до момента. Но не мисля, че е необходимо тя да се затяга още повече.
Според прогнозите на МВФ забавянето на темпа в ръста на икономиката в България няма да е толкова драматично, колкото в някои други страни от региона - например в Прибалтика. На какво се дължи тази разлика?
- Мисля, че ситуацията в балтийските страни, или поне в Латвия, е доста по-различна от тази в България. Когато имаш една икономика, която расте с около 12% годишно, това означава, че тя прегрява. Точно това се случваше в Латвия доста дълго време. Темп на развитие над 10% годишно не е устойчиво състояние и неизбежно след него следва рязко забавяне.
Затова политиката, която препоръчваме на България, цели подобно нещо да не се случи. Важно е да не се допускат такива дисбаланси да съществуват твърде дълго. Смятам, че водената политика ще позволи забавянето да се случи постепенно, а не да има рязък спад. Възможен е и сценарий, при който развитието на България минава по пътя на Балтийските страни. Точно това ние се опитваме да избегнем и мисля, че ще успеем.
Може ли мерките на МВФ да имат алтернатива? Достатъчно гъвкави ли са те и съобразени ли са предписанията на фонда с конкретните макроикономически условия в отделните страни?
- Разбира се. МВФ прави своите препоръки в съответствие с конкретните условия в страната. Ако погледнете какви са препоръките ни към някои от европейските страни, които поддържат стабилни фискални позиции, ще видите, че те са насочени към облекчаване на фискалната политика. Недейте да забравяте обаче, че политиките, които водят отделните правителствата, са плод на техни собствени решения. Те не са политики на МВФ. Ние само даваме мнение. Мисля обаче, че в ситуация като тази в България водената политика е правилната.
След последното посещение на мисията на МВФ у нас в началото на април вие споделихте, че България трябва да се цели в бюджетен излишък, близък до този от миналата година. Защо е необходимо това?
- Поради причината, която споменах току-що. Ако излишъкът е по-малък, това е експанзионистична фискална политика в момент, когато икономиката прегрява или е много близко до върха на възможностите си. В такава ситуация ние препоръчваме поне да се поддържа бюджетен излишък, близък до този от миналата година, а не да се стимулира допълнително частния сектор.
Като заговорихме за правителството, как оценявате промените в кабинета?
- Мислих по тази тема, но не смятам, че мога да споделя много за това. Промените са в такива сфери, които са извън моите познания и компетенции. Мога да видя логиката на тези смени, но не бих казал, че мога да ги коментирам.
Основната опасност за стабилността на българската икономика е огромният дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Как може да бъде намален неговият размер?
- По време на семинара на МВФ и БНБ в четвъртък (24 април) се зароди спор между присъстващите за това, как да се постигне по-устойчиво равнище на дефицита по текущата сметка. Не трябва да забравяме, че в България влизат сериозен обем преки чуждестранни инвестиции, които тепърва ще започнат да носят доходност. Това означава, че износът ще започне да нараства по-бързо от вноса. В същото време се прогнозира, че потребителският бум ще намалее, ще отслабне кредитната експанзия, а спестяванията на населението ще започнат да растат. Когато този цикъл се задейства, се очаква дефицитът по текущата сметка да намалее до много по-устойчиви нива. Това обаче няма да се случи утре, а в следващите шест-осем години, защото става дума за дълъг процес.
Голяма част от преките чуждестранни инвестиции у нас обаче са в сектора на недвижимите имоти. Това не е ли лошо?
- Не точно. Все още са значителни инвестициите в производствения сектор, голяма част от капиталите отива и в сферата на услугите. Това прави икономиката ви по-конкурентна. Вярно е, че много от вложенията са в недвижими имоти. Хората просто искат да инвестират в жилища в България. Не мисля, че това е проблем. Но смятам, че когато искаш да се развиваш в конкурентна среда и се очаква в страната да се реализира висок растеж, това е комфортно място за инвеститорите.
Смятате ли, че въпреки прогнозите за по-слаб растеж България все още се радва на доверието на чуждестранните инвеститори?
- Така мисля. Ако погледнете данните за преките чуждестранни инвестиции, ще видите, че няма никакви сигнали за липса на доверие към страната ви.
Прогнозите на фонда са средногодишната инфлация за 2008-а у нас да е 7.5 процента. Възможно ли е това да се случи, след като от началото на годината поскъпването вече е 3.4 на сто?
- Тези числа трябва да се преоценяват всеки път, когато има някаква нова информация. Инфлацията в България много зависи от движението в цените на енергията, на храните и т. н. Очакваме в края на лятото да има значително поевтиняване на храните, което ще има понижаващ ефект и върху инфлацията. Но ще видим какво ще се случи. Това може и да е грешна прогноза.
Защо разликата между инфлацията в страните от еврозоната и тази у нас е толкова голяма?
- За това има няколко причини. Първата е процесът на доближаване на икономиката на България до тези на страните в еврозоната, което неизбежно води след себе си и до изравняване на цените. Това обаче е един от дългосрочните елементи. Вторият е цикличността. В сравнение с повечето страни от еврозоната икономиката на България работи над капацитета си, т.е. има опасения, че тя прегрява. Третият елемент, обясняващ високата инфлация, е свързан с това, че в страните от еврозоната хранителните стоки заемат много малка част от потребителската кошница. В България се отделя по-голяма част от дохода за закупуване на храна и затова повишаването на цената й има по-голямо влияние върху инфлацията.
Някои финансисти твърдят, че през последните петнадесет години нито една прогноза на МВФ за България не се е сбъднала. Как бихте коментирали подобни твърдения?
- Понякога прогнозите ни са по-оптимистични, понякога по-песимистични от реалното. Но не смятам, че сме абсолютно погрешни в очакванията си. Бих казал, че е трудно да си в бизнеса с прогнозите. Ако например се прави прогноза през февруари за нещо, което се очаква да случи през декември, резултатите ще са много различни от това, ако анализираш нещо, което ще се появи следващата година. Ние обаче не поставяме в центъра конкретно очакване, а по-скоро разглеждаме няколко вероятни сценария. Ако един от тях се реализира, политиката ще бъде една, ако се случи друг - действията ще бъдат съвсем различни. Искрено вярвам, че воденето на политика, основана на прогнози за даден момент, означава, че имаш голям проблем. Много е трудно да прогнозираш съвсем точно. Аз лично не бих го направил.
Доколко, според вас, демографската криза ще окаже негативно влияние върху икономиката на страната?
- Това е проблем, чието влияние ще се усети в дългосрочен план. България е сред страните с най-лоша демографска структура. Очаква се населението да намалява през следващите десет-петнадесет години и това не се свързва само с емигрантските процеси. Това неизбежно ще доведе до по-бавен растеж в икономиката на България в сравнение с другите страни. Всички европейски страни ще се сблъскат с подобно демографско затруднение, но вашата ще е по-засегната. Моето мнение обаче е, че трябва да се справите с емигрантския проблем, които поне временно ще компенсира лошата демографска структура.
Кои трябва да са приоритетните сфери за по-нататъшни структурни реформи?
- Ако трябва да посоча най-важната сфера, където са нужни реформи, това ще е бизнес климатът в страната. Нужно е да продължите да създавате среда, която да привлича чуждестранните, а и местните инвеститори, и по този начин да се поддържа икономическият растеж. Другите реформи, които се извършват - тези в образованието, здравеопазването и т.н., също са важни. Впрочем когато мислиш да правиш реформи, трябва да обърнеш внимание на две неща. Първо, как да се увеличи производителността и, второ, как да се осигурят специалистите, необходими за провеждането на съответните реформи - т.е. да се реши въпросът с човешкия капитал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във