Банкеръ Daily

Управление и бизнес

България ще преживее зимата, но на каква цена?

По отношение на цените, септември се очаква да бъде зловещо критичен месец за "Булгаргаз". Причините за това са няколко. На първо място - газовата връзка с Гърция ще проработи едва в началото на октомври. Докато това стане факт, държавното дружество трябва да води преговори с десетки компании от Балканския регион, Близкия Изток, Европа, Африка и Северна Америка. Както и с частни газови фирми у нас. И няма как да е иначе, след като държавният ни газов оператор не е осигурил достатъчно синьо гориво, за да покрие заявките през чукащия вече на вратата ни есенно-зимен сезон.

Ако „Булгаргаз“ не успее да достави необходимите количества природен газ до предприятията, с които има подписани договори, подлежи на сериозни санкции. За подобно развитие на нещата засега никой не говори, но това нищо не означава. В смисъл такъв, че проблемът става все по-актуален и все по-тежък. Очевидно защо - финансовото състояние на държавния монополист и без това си е тежко, а стигне ли се до санкции и неустойки по неизпълнени договори, като нищо единственият ни обществен доставчик на природен газ може да изпадне в ликвидна криза, а по-късно и в несъстоятелност.

Ако се абстрахираме от обективните причини, познати като пандемия, война, глобална криза и инфлация, за страховете ни има още една неподлежаща на никакви съмнения причина от субективен характер: недалновидната политика на "Булгаргаз", заради която ЕАД-то

не е подписало нито един нов дългосрочен договор

за доставка на природен газ. Причина, заради която досегашното ръководство на дружеството бе уволнено от служебния министър на енергетиката Росен Христов.

Новите шефове, начело с Деница Златева, имат тежката задача не само да намерят спешно огромни количества газ за предстоящия есенно-зимен сезон, но и да ги докарат до България. Условията обаче са абсурдни - трудни (даже почти невъзможни) преговори с „Газпром“ и липса на свободни слотове по комшийските LNG терминали за втечнен природен газ. "Това, което ние ще направим като дружество, е да участваме на годишния търг през октомври за слотове за 2023, за да може да осигурим възможността за разтоварване и за регазификация, след което ще поканим и фирми доставчици на природен газ да изберем и да сключим договор до края на 2023", заяви Златева наскоро пред БНТ.

Тя припомни, че за 2024 г. ще бъде взето решение на Министерски съвет за увеличаване на капацитета на строящия се LNG терминал в Александруполис от 500 млн. на 1 млрд. куб. метра. Тоест - около... 10 танкера. 

Светлина в тунела обаче има и най-близката "блика" откъм газопровода Комотини - Стара Загора, чиито капацитет ще ни осигури около една от годишното потребление на в държавата. Останалите две трети са въпрос на преговори, основно от страна на „Булгаргаз“.  


Казусът „Газпром“

В българското общество се води полемика дали трябва да се преговаря с несигурна компания като кремълската бухалка „Газпром“. Колкото и да е неприятно за всички прозападно ориентирани българи, ситуацията е „право куме в очи“ и това трябваше отдавна да е ясно.

Според експертите и бизнеса, преговорите с руския гигант за възстановяне на доставките - трябва да бъдат възобновени. Това е и най-реалистичният вариант за обезпечаване на газовите доставки през зимата. А дали ще бъдат обезпечени напълно, зависи от волята на руснаците. Все пак винаги компанията може да реши „планово“ да спре някоя тръба за ремонт, в средата на януари например. България вече е преживявала газова криза в средата на зимата, така че... мениджмънтът на „Булгаргаз“, БЕХ и Министерство на енергетиката имаха четири месеца да се подготви за газовия катаклизъм. Тези месеци бяха прахосани в спорове колко дължи "Топлофикация София" на държавния оператор и поне до момента не е ясно защо нито една упраляваща политическа сила не е в състояние да вкара общинския прахосник в правия път.

„Газпром“ в момента също не проявява особен интерес да ни доставя газ, а Европа няма да подкрепи страната ни в този преговорен процес. Особено в момент, в който Русия нанася още удари върху критична енергийна инфраструктура на Украйна. Но, щом сме натикани в ъгъла и нямаме други опции, явно ще трябва да пращаме правителствена делегация и до Москва. Нищо че вероятността за успех е повече от съмнителна...


Актуалният договор изтича в края на тази година, и кабинетът Петков категорично отказа да говори за продължаването му. Това усложнява още повече тежкия преговорен процес, който „Булгаргаз“ може да очаква. Именно в този процес ще стане ясно дали наистина проблем с превалутирането от евро в рубли е причината „Газпром“ да спре газа за България в края на април. Според няколко различни експерти това бе само официален довод, който не се изпълнява при договорите с други страни.

Пример за брилянтно изпълнение на договорите, в условията на енергийна криза и война в Украйна, са Австрия и Унгария, който в момента нямат оплаквания. Франция и Германия обаче те първа усещат руския газов ботуш, след като „Газпром“ ще спре доставките за Париж от този месец. Добрата новина там е, че страната не е изцяло зависима от тези доставки. В Германия пък ще се ускори драмата около Северен поток 1, в съчетание с технически проблеми, аргументирани от руска страна.  

От думите на Златева стана ясно, че служебното правителство все още очаква отговор от “Газпром” по искането за подновяване на спрените доставки и получаване на количествата разсрочено.  И в момента „Булгаргаз“ продължава всеки ден да иска количествата, които "Газпром" ни дължи. Най-вероятно обаче ще се стигне до международен арбитраж, който да прецени как е изпълняван договора досега и кой кога е стъпил накриво за първи път.

Дали и на малкия потребител България ще му се отвори парашута, засега не е ясно. Факт обаче е, че преди години Москва доброволно намали с 45% цената на синьото гориво за страната ни. И тогавашното правителство на Бойко Борисов, разбира се. В момента успешни разговори с Кремъл има Анкара, докато Атина се стяга за „врътване на кранчето“, независимо от факта, че изпълнява условията и плаща руския природен газ с рубли.

Остава и един друг вариант, който отново е политически силно обвързан. И той е за доставки на втечнен природен газ след политическа намеса. Именно чрез ангажименти на САЩ и Турция, през получихме синьо гориво чрез турски регазификационен терминал и мрежата на „Боташ“. Това стана само заради добрата воля на Вашингтон и Анкара, защото ние все още нямаме газови споразумения и с комшиите, и с Големия бял брат отвъд Атлантика.

Така страната ни изпада отново в интересна зависимост. От едната страна са прищевките на „Газпром“, от другата страна са благословиите на Анкара и Вашингтон, а от третата - борбата за увеличаване на доставките от Азербайджан и суаповите сделки с Гърция... продължава. Въпрос на време е България да прозре, че азербайджанското гориво не е точно от Баку и Шах Дениз, но поне цените му все още са от преди едно десетилетие.

"Водим преговори с редица компании. Идеята е да осигурим 130-150% от необходимото количество газ. Преговоряме с “Шел”, “Тотал Енерджи”, “Шанийр”, турски компании и с Азарбайджан", каза през седмицата и енергийният министър Росен Христов. Именно от успехът на тези преговори ще стане ясно и на каква основа ще стъпи евентуалното редовно правителство, "назначено" от 48-ото Народно събрание. За съжаление обаче дори в състава му да влязат само ангели, проблемът с високите газови цени и висящите на косъм доставки през зимата никой няма как да бъде решен. Просто такава магическа пръчка не съществува...


Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във