Банкеръ Daily

Управление и бизнес

България се нуждае от нов законодателен акт за климатичната си политика

 Пет години минаха  от подписването на Парижкото споразумение за климата (на 12декември), което ще  влезе  в действие от началото на следващата година. По този повод  Антоанета Йотова от гражданското сдружение „Зелени закони“ прави  анализ на случващото се у нас. Според нея  България се нуждае от нов тип законодателен акт за климатичната си политика. Според авторката, въпреки, че световната пандемия от COVID-19 остава доминираща тема, политиката за реакции към  промените  в климата  също продължава да е обект на сериозно внимание. Независимо от този факт обаче , у  нас продължава т.нар. “business as usual” („бизнес както досега“ ), смята Йотова. Тя подчертава, че световната метеорологична организация е публикувала доклади, потвърждаващи, че „през 2020 г. нивата на въглероден диоксид в атмосферата са продължили да се увеличават“. И независимо, че в началото на годината  заради пандемията човешката активност беше намаляла и се отчете спад на емисиите на въглероден диоксид със 17%, според експертите за цялата година той ще е по-малък. В същото време през 2019 г. концентрацията на въглероден диоксид е нараснала от 407.9 на 410.5 части на милион, а за 2020 г. се е увеличила още повече..

В анализът се напомня, че  преди да станат ясни резултатите от проведените на 3 ноември президентски избори в  САЩ, страната напусна  официално  Парижкото споразумение за климата, но избраният за следващ президент Джо Байдън не само се ангажира да я с върне там, но и обяви, че  в бъдещия му кабинет ще има  нова позиция - специален пратеник по въпросите на климата. И за нея беше  предложен бившият държавен се кретар по времето на  втория мандат на президента Барак Обама - Джон Кери. А в навечерието на влизането в действие на Парижкото споразумение освен Европейския съюз като цяло, Китай, Япония и Южна Корея също поеха конкретни ангажименти за постигане на климатична неутралност. Преди месец и президентът на Русия издаде указ за намаляване със 70% на емисиите от парникови газове до 2030  година.

А в Евросъюза  продължават  и  преговорите дали намаляването  на емисиите от парникови газове да е   с 55 или с 60% до 2030 г., а също и по параметрите на многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. и европейския план за възстановяване от кризата поради COVID-19. Непроменена е решимостта за предприемане на необходимите действия за постигане на целта за климатична неутралност до 2050 г. чрез осъществяване на реформи и инвестиции от страните членки.

У нас , обаче формирането на

формирането на политика  за реагиране на промени в климата все още  се неглижира,

сочи анализът на Йотова. И то  въпреки, че данни от наблюденията и резултати от изследвания за състоянието му  у нас  свидетелстват за все повече неблагоприятни  промени тук.   Това е провокирало експертите на „Зелени закони“ да търсят причините за това неглижиране и да обосновават необходимостта от промяна  на подхода  във възможно най-скоро време.  Според техните проучвания  една от причините    е в самия характер на политиката за реагиране на промени в климата - тя  по своята същност е „хоризонтална“, и елементи от нея трябва да се формулират и осъществяват едновременно в различните сектори на икономиката.

Анализът сочи  още, че точно затова законодателството, предназначено  за климатичната политика трябва да урежда специфични секторни и междусекторни отношения така, че увеличаващите се рискове от неблагоприятни промени на климата в България да се управляват по най-добър начин.

От „Зелени закони“ посочват, че Законът за ограничаване на  изменението на климата от 2014 г., с всичките си последващи редакции  до сега, не създава условия за това. Според  експертите на организацията, този Закон урежда предимно правни отношения, произтичащи от задълженията на страната по международната и европейската схеми за търговия с квоти за емисии на парникови газове, но в недостатъчна степен третира необходимостта от и осъществяването на координирани действия за управление на рисковете и практически мерки за адаптиране към случващите се промени в климата.

 От приемането на  този норматив досега

 е допълван и променян главно, за да отразява (транспонира) съответни Директиви на ЕС или промени в такива документи. А във връзка с влизането в действие на Парижкото споразумение от началото на следващата година, България трябваше вече да е формулирала своя специфична национална политика за реакция при  промени в климата, отчитайки конкретните условия в страната, която да е в унисон с настоящия международен и европейски дневен ред, посочва в  анализа си  Йотова. Към днешна дата  това не се е случило.

Но по-лошото от липса на политика и на съответни действия е провеждането на грешна политика и съответните действия. Въпреки, че в предишни анализи на „Зелени закони“ вече са били посочвани и коментирани конкретни примери за това, сега те посочват  нови  и то от последните седмици. Според организацията ,  особено показателно е изявлението на министъра на околната среда и водите Емил Димитров в Народното събрание на 27 ноември, когато той обяви предстояща водна криза в Бургас и в региона поради продължително засушаване и намалени количества вода  в този, а и в други региони на страната. Въпреки че действително има данни за намалени количества валежи, а и за други негативни ефекти, произтичащи от затоплящия се  климат у нас,

факт е  и липсата на координирани действия

за управление на рисковете от тези ефекти – и то именно от страна на МОСВ, категорични са от природозащитната организация .

Вместо това, на среща при министър председателя часове след изявлението си в Парламента министър  Димитров „отмени“ водната криза, а едно от действията за „решаване“ на съществуващите проблеми се оказа освобождаването на зам. министъра на околната среда и водите Атанаска Николова - отговаряща и за климатичната политика, и назначаването на двама нови зам. министри с ресори „води“ и „отпадъци“, недоумяват експертите.

И обобщават, че по този начин у нас от години не само не се решават, а още повече се задълбочават съществуващите проблеми не толкова и само от самите ефекти на климатичните промени, а от неразбиране и неглижиране на необходимостта да се провежда последователна климатична политика. За да не се загуби още ценно време, сега е моментът за разработване на нов тип законодателен акт, отчитащ комплексния и хоризонтален характер на климатичната политика и регламентиращ осъществяването й съобразно специфичните условия в страната  и в момента, и в близко бъдеще, заключават  експертите от „Зелени закони“. Те са на мнение, че няма как това да стане с промени в ЗОИК, с прилагане на подхода „на парче“ - чрез изменения и допълнения в други закони, дори в преходни и заключителни разпоредби на съвсем различни нормативни документи, каквито са обичайните законодателни практики у нас, или пък с „политически“ решения.

Нашето виждане е, че има специфични за България рискове от вече наблюдаваните  климатични   промени - те следва да се определят по  същия начин, както бе направено през 2013-2014 г.: по обща методология, приложена по сектори и стъпвайки на такава актуална оценка за рисковете, според нас Климатичният акт трябва:  да зададе принципи и механизми, общи за всички икономически области, така че да се фокусират усилията за управление на рисковете от неблагоприятни климатични промени в страната. Насоки за това има в Европейския Закон за климата, който „има за цел ... икономиката и обществото на Европа да станат неутрални по отношение на климата до 2050 година. Това означава, че трябва да се постигнат нулеви нетни емисии в ЕС като цяло, основно чрез намаляване на емисиите, инвестиране в екологосъобразни технологии и опазване на околната среда. Със законодателния акт ще се гарантира, че всички политики на ЕС допринасят за постигането на тази цел и че всички сектори на икономиката и обществото участват в нейното изпълнение” , коментират експертите  от организацията.

Според тях, е необходимо не да се транспонира европейският  Закон за климата, а да се  създаде необходимата законодателна основа за реално осъществяване на национална политика за реагиране на промени в климата у нас. Да се  прилага проактивен, системен и цялостен подход, да се наблегне на  превантивните  действия.

Изложените изводи са насочили хората от „Зелени закони“  към намерението да  проведат консултации и дискусии с правни експерти и с експерти от различни икономически области за  възможността и начина да се изработи национален Рамков законодателен акт за реагиране на промени в климата.

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във