Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРИЯ СЕ МРЪЩИ НА 11.1 МЛРД. ЕВРО

Кой не иска да бъде милиардер? Този риторичен въпрос не е буквален превод на така популярната по света и у нас игра Стани богат. С него просто най-добре може да бъде описано, меко казано, странното поведение на управляващата коалиция по отношение на подготовката за усвояването на 11.1 млрд. евро. Толкова е планираната сума в бюджета на Европейския съюз за периода 2007-2013 г., която би трябвало да се влее в икономиката ни под формата на различни плащания от единните фондове. Когато към споменатите милиарди от Брюксел се прибави и задължителното в случая национално съфинансиране в размер на около 15 на сто, става ясно защо кабинетът на тройната коалиция се провъзгласи за правителство на европейската интеграция.

Изненадващо е обаче, че колкото повече наближава мигът, в който страната ни ще има достъп до бленуваните фондове на общността, толкова повече властимащите у нас се окайват заради очакващото ги бреме по усвояването на европарите. Така обичайната за други години лятна скука бе разсеяна от все по-често повтаряните напоследък самопризнания както на премиера Станишев, така и на неговия ковчежник Пламен Орешарски, че една немалка част от милиардите на общността могат и да си останат на хартия.
Камбаната на безпокойството пръв удари
министър-председателят. В началото на август с разтревожен глас Сергей Станишев алармира от парламентарната трибуна, че на този етап администрацията ни не е способна да се справи с усвояването на помощта от Европа. Загрижеността на премиера зарази и финансист номер едно, който участва в поредица от семинари в столицата и страната на тема...Структурните фондове - възможности и предизвикателства. Степента на досегашното усвояване на средствата по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД в никакъв случай не е задоволителна, констатира неколкократно министър Пламен Орешарски по време на организираните от подопечното му ведомство дискусии.
Случайно или не, управляващите откриха, че сме зле с усвояването на европарите, едва след доклада на Сметната палата и на ЕС, публикуван миналия месец. Малко след това гръмна и скандалът с върнатия - със сериозни забележки от Еврокомисията - междинен проект на кабинета за Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 година. Не че и друг път не е имало подобни намеци както в мониторинговите доклади, така и при визитите на различни еврокомисари у нас, но те бяха заглушавани от витиевати фрази от сорта на Всичко е под контрол.
Впрочем изводът, че не всичко е наред около усвояването на помощта, се налага дори и при бегъл поглед на статистиката за изпълнението на меморандумите между страната ни и Еврокомисията по трите предприсъединителни инструмента. Най-добре като че ли стоят нещата по програма ФАР, където усвояването в периода 2003-2005-а е между 60 и 75 на сто от отпуснатите средства.
Според Пламен Орешарски през последните няколко години напълно са секнали и корупционните практики при управлението на програмата. Това обаче не е точно така. Само през тази година избухнаха
два скандала с пари по ФАР
С тях в момента се занимава комисията Антимафия към Народното събрание. Първият случай бе свързан с изграждането на специализиран център за развитие към Министерството на образованието за около 500 хил. евро и постъпилата информация за нередности при избора на фирма изпълнител. Председателят на антикорупционната комисия Бойко Великов съобщи за БАНКЕРЪ, че след проверка на оглавяваната от него структура съмненията за корупция по проекта са се потвърдили. След бързата намеса на вицепремиера и министър на образованието Даниел Вълчев процедурата по избор на изпълнители е спряна в края на юли тази година.
Другият съмнителен проект (на стойност над 1 млн. евро), който в момента се проверява от Антимафия, е за подобряване на социалната интеграция на ромското малцинство. Странно защо ведомството, отговорно за неговото изпълнение, е Министерството на бедствията и авариите на Емел Етем. Любопитното е, че проектът, по който се води разследване, бе включен в подготвената неотдавна от финансовото ни министерство 30-странична брошура за успешните начинания по ФАР у нас.
След тези два случая от комисията на Бойко Великов са поискали писмен отговор от всички министерства, които управляват проекти по ФАР за наличието или дори само за съмнения за корупционни практики. По думите на самия председател министрите са погледнали доста формално на въпросното запитване и са изпратили отговори в стил: Ние сме чисти, проверете другите.
От отпуснатите 856.339 млн. евро на България по програма ИСПА за инфраструктурни проекти след 2000 г. реално са изплатени едва 53 на сто от средствата. А знакови проекти като строителството на нов терминал на летище София, вторият мост на река Дунав, електрификацията на жп линията Пловдив-Свиленград и др. все още не са приключили.
За проблемите по САПАРД пък каквото и да се каже ще бъде малко, след като безхаберието на чиновниците ни и наличието на съмнителни практики доведе през 2004 г. до замразяване на финансирането от Брюксел. В предишния си брой 32 от 12 август БАНКЕРЪ информира за нови странни действия на служители на земеделското ведомство при разглеждането и одобряването на проекти по агрофонда. Отделно от това ГДБОП (бившата НСБОП) и прокуратурата продължават да нищят обявените от тях тази пролет далавери по САПАРД за над 9 млн. лева.
Добрата новина е,
че България ще има шанс да се поправи
и след 2007-а, тъй като усвояването на средствата по ФАР и ИСПА ще продължи до 2010 година. Разбира се, това ще се случи, ако до декември Еврокомисията склони да даде благословията си на София за въвеждане на т. нар. система за разширена децентрализация (ЕДИС). Тя ще позволи на администрацията ни да организира самостоятелно (а не както досега съвместно с делегацията на Еврокомисията у нас) търговете по двете програми. Както в.БАНКЕРЪ вече писа, това може да се случи само ако страната ни получи акредитация за ЕДИС. А това ще зависи от констатациите на пристигащите на 26 август у нас експерти на Дирекция Регионална политика към Комисията в Брюксел. Не е за мислене какво ще се случи, ако проверяващите преценят, че чиновниците ни не са подготвени за въвеждането на новата система. Тогава процедурите по ФАР и ИСПА просто ще бъдат замразени. А като се има предвид сложната система на изплащане на средствата по Структурните фондове (едва след като Еврокомисията признае, че вече направените първоначално разходи от бюджета са били целесъобразни), през 2007-а страната ни реално може да разчита единствено на все още неусвоените пари от предприсъединителните програми.
Може би в проблемите около тях се крие и причината, правителството да бъде песимистично настроено и да си поставя, меко казано, скромни цели за усвояването на средствата от Структурните фондове (Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд) и от Кохезионния фонд през първите три години от членството ни. в общността. Ако се съди по обявените от управляващите малки суми като национално съфинансиране по тези проекти (300.9 млн. лв. през 2007 г., 555.2 млн. лв. през 2008-а и 1.093 млрд. лв. през 2009-а), става ясно, че кабинетът не вярва, че можем да изхарчим пълноценно повече от 20% от помощта през първите 36 месеца от членството. Министър Орешарски дори е още по-скромен, като твърди, че дори и постигането на 10% усвояване на средствата през първата година на членството ще бъде истински успех.
Малка утеха за страната ни е, че със сходни темпове се справят и присъединилите се към ЕС през май 2004 г. нови членки от Централна и Източна Европа. От друга страна, от следващата година
Евросъюзът променя правилата за усвояване на средствата
от фондовете. Така например занапред ще действа правилото n+3, което на практика означава, че съответната страна има срок от три години да приключи успешно даден проект, вместо две, както бе досега. Очаква се тази мярка да остави в ръцете на новите членки повече средства от фондовете, вместо те да бъдат принудени да ги връщат в общия бюджет след изтичането на времевия лимит.
По-големият проблем като че ли е нетолкова в процентите, колкото в това, че на подготвяния от финансовото министерство проект на Национална стратегическа референтна рамка действително му липсва визия, както твърди Еврокомисията. И тук не става въпрос за чисто техническото съгласуване на документа с регламентите на Брюксел. Рамката, към която ще бъдат приложени и шест оперативни програми (Регионално развитие, Конкурентоспособност, Човешки ресурси, Административен капацитет , Транспорт и Околна среда), сякаш не дава отговор на дилемата какъв ще бъде
българският модел
за усвояване на еврофондовете.
Документът разпределя предвидените за страната ни до 2013 г. 6.029 млрд. евро (без парите за земеделие) на принципа всички да бъдат доволни. Така за икономическо сближаване са планирани 2.855 млрд. евро от Европейския фонд за регионално развитие и 1.010 млрд. евро от Европейския и социален фонд. Секторите екология и транспорт могат да разчитат на 2.010 млрд. евро през следващите седем години. При добро управление на средствата пък за европейско териториално сътрудничество (т.е. за общи проекти със съседите) ще бъдат похарчени 156 млн. евро.
По думите на министър Орешарски само времето ще покаже дали този подход (т.е. да се финансират максимално широк кръг дейности) или алтернативният (да се даде приоритет на две-три сфери) е бил печелившият за България. Все пак не трябва да се забравя и фактът, че при подготовката на стратегиите страната ни е обвързана с препоръките на ЕС да се инвестират повече средства за постигане на целите на Лисабонската стратегия, т.е. за повишаване на конкурентоспособността, както и за изпълнението на критериите от Гьотеборг - за чиста околна среда.
Според Боряна Пенчева, ръководител на дирекцията за усвояване на средствата от ЕС към бюджетното ведомство, окончателният вариант на шестте оперативни програми ще бъде готов най-късно до ранната есен на тази година. Това ще позволи Европейската комисия да се произнесе по тях в срок и изпълнението им да започне от началото на 2007 година. Крайното одобрение на Националната стратегическа референтна рамка пък ще стане факт най-рано през май следващата година.
Междувременно обаче трябва да бъдат решени и
дълго отлагани проблеми
като подобряването на финансовия контрол, подготовката на достатъчно на брой конкурентни проекти, повишаване на готовността на общините за работа с еврофондовете и осигуряване на прилично заплащане на работещите с фондовете специалисти. За управляващите обаче на този етап е по-важно кой точно ще влезе в управата на изграждащата се Разплащателна агенция (през нея ще минават субсидиите за фермерите ни). Тежка политическа битка се очаква и около въпроса колко точно да бъдат регионите за планиране, така че съответната партия да има по-голямо влияние при разпределението на евросредствата.
И, ако не дай Боже се сбъднат прогнозите, че ще се разминем с голяма част от помощта за 2007-а, то управляващите могат да се сърдят само на себе си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във