Банкеръ Daily

Управление и бизнес

България се изкачва до 58-о място в световния износ

Българският износ през 2020 г. e 31.9 млрд. щ.д. Това е по-малко от износа през 2019 – 33,4, и през 2018 – 33,7 млрд. щ.д., показва анализ на Българската стопанска камара, базиран на данни за 233 държави от общата организация на СТО и ООН International Trade Centre (ITC). 

 

Въпреки това България се изкачва на 58-о място сред всички износители в света (през 2019 г. страната ни е заемала 60-о, а през 2018 и 64-о място), непосредствено след Нигерия и Литва и преди Оман и Колумбия.

В Европейския съюз пък заемаме 21-о място и се връщаме с една позиция назад от тази през 2019, когато България е била на 20-о място, преди Хърватия, Естония, Латвия, Люксембург, Кипър и Малта. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Литва – 33 млрд. щ.д., Словения – 37 млрд. щ.д., Финландия – 66 млрд. щ.д., Словакия – 86 млрд. щ.д., Дания – 107 млрд. щ.д., Ирландия – 184 млрд. щ.д.

На база огледални данни, България е изнесла стоки за отбраната поне за 615 милиона щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея, т.е. реалният износ е по-голям. От камарата припомнят, че за 2019 г. износът на специална продукция се оценява на 560 мил. щ.д., за 2018 г. – 780, а за 2017 г. – 1.2 млрд. щ.д. От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, т.е. НСИ третира тази информация като конфиденциална.

Спадът на износа ни в щатски долари за 2020 г. спрямо 2019 г. е 4.4%, а кумулативно за последните 5 години има ръст от 20%. Световният внос е намалял със 7% за последната година, а кумулативният ръст за последните 5 години е 3%. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари.

Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати, енергоносители (горива и електроенергия). Тези 4 групи стоки формират 1/3 от износа ни.

Кумулативно българският износ през миналата година е с 20% по-голям от този през 2016 г., което представлява 4% средногодишен ръст. Изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%. Ръстът на цените допринася за това износът на мед и медни продукти да се изкачи до втора позиция. Износът на машини и апарати също се представя добре и бележи средногодишен ръст от 8%, докато световният внос расте с 3%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.

Традиционно, износът на енергоносители заемат водещи позиции – за 2020 г. четвърто място. Основно поради Ковид кризата, спадът в износа на горива е 2 пъти.

Износът на зърно заема пета позиция, като водещите продукти в тази група са пшеница и царевица.

С над 1 милиард щ.д. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, фармация, пластмасови изделия, руди и концентрати, от които 2/3 са концентрати на благородни метали. Следват мебели и изделия за обзавеждане, маслодайни семена, конфекция, плетени облекла, изделия от желязо и стомана.

По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.

С какво сме най-успешни?

България държи 19,9% от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа. Временно консервираните череши имат 16,4% дял, месинг на плочи и ленти 14.9%, спирачни маркучи 14.1%, хидравлични турбини и регулатори – 14%. Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост.

Общо водещите 10 стоки формират 21,8% от износа. След тях се нареждат: биодизел, кабелни снопове за автомобилостроенето, слънчогледово олио, велосипеди със спомагателен двигател, медни руди и концентрати, прекъсвателна електроапаратура, стъклен амбалаж, електроенергия, тръбопроводи от каучук, пръти и профили от стомана.

Най-големи потребители на българска катодна мед са Китай – почти 2/3 от износа, и Турция с 1/3. 60% от анодната мед заминава за Белгия, останалата – за Германия. Медикаментите се изнасят за много държави, но най-много за Русия и Германия (около 12,5% всяка), и за Румъния – 9,5%. 90% от концентратите на благородни метали са за немски купувач, 10% - за Канада. Прави впечатление, че средната експортна цена на тон за Германия е 427 хил. щ.д., а за Канада – 27 хил. щ.д. Водещи пазари за пшеницата ни са Испания, Гърция, Румъния, Филипини, Либия и др. Най-високи експортни цени постигаме в Либия и Гърция, най-ниски – в Румъния.

"Преструктурирането на българския износ се „случва“ прекалено бавно. Все още износът на суровини и материали за последваща обработка заема такъв дял, че не допринася за излизането ни от категорията „най-бедната държава в ЕС“. Като че ли България загуби от инерцията на предприсъединителния период и първите години след присъединяването и са необходими нови инструменти за промяна. Те трябва да са насочени към опериращите в България иновативни предприятия с голям растеж и предлагащи стоки и услуги с висока и много висока добавена стойност. Ролята на чуждестранните инвестиции е важна, особено за заетост, придобиване на нови знания и умения, но не бива да се очаква, че само те могат да преструктурират икономиката ни в желаната посока. Необходимо е допълнително сегментиране на мерките за насърчаване на инвестиции", констатират от Българската стопанска камара. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във