Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРИЯ ОТСЪСТВА ОТ ЕНЕРГИЙНАТА КАРТА НА Г8

Подмяната на обичайните външнополитически отношения с политиката на тръбопроводите усили търканията в навечерието на срещата на Г-8 в Петербург, писа през седмицата американският вестник Вашингтон Поуст и разказа за не съвсем обичайните визити на Матю Брайза, член на бюрото за Европа и Азия на Държавния департамент на САЩ. Честите му посещения в Турция, Грузия и Азербайджан от 2005-а насам са били последвани през тази година от визити в Брюксел, Рим и Берлин. При всичките тези пътувания, твърди изданието, единствената задача на държавния чиновник е била да убеди правителствата и големите енергийни компании на тези държави да строят газопроводи, заобикалящи Русия.

Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров да спре словесните престрелки с кмета Бойко Борисов и да се съсредоточи в преговорите с Газпром. За това призова през миналия уикенд заместник-председателят на НДСВ и бивш финансов министър Милен Велчев. Той допълни, че НДСВ е коалиционен партньор в сегашното правителство, но няма капка информация от Министерството на икономиката и енергетиката как вървят преговорите с руската газова компания. Всичко, което знаем, го знаем от медиите. А това, което знаем, не внушава голяма доза комфорт. Смятам, че има опасност големи сектори от българската икономика да се окажат неконкурентоспособни на прага на влизането ни в ЕС, подчерта Велчев.
От нееднократните изявления на Румен Овчаров е известно само, че преговорите с Газпром вървят трудно, че транзитният договор ще бъде променен и че освен по-ниската такса с новия страната ще поеме ангажименти до 2030 година. Но тогава енергийната карта на света, на Европа и на Балканите ще е напълно различна от сегашната. Известно е също, че според нашите управници единствената алтернатива на руския Газпром е газопроводът Набуко, който ще доставя иранско синьо гориво през Турция и България за Централна и Западна Европа. Никой от управляващото мнозинство обаче не споменава за най-вероятната перспектива да бъде наложено ново ембарго на Иран, доста по-тежко от това за режима на Саддам Хюсеин. И че САЩ отдавна предупреждава и държавите, и големите западни компании да преустановят всякакви отношения със страната на аятоласите.
Докато властта у нас се разсейва
в Белия дом и в Брюксел чертаят новата енергийна карта на Стария континент. Бъдещите маршрути ще подобрят функционирането на пазара и ще укрепят енергийната безопасност, заявява високопоставен източник от Държавния департамент, цитиран от Вашингтон Поуст. Според него в тези срещи нямало нищо повече от обмяна на информация и становища. Но в Русия не споделят това мнение. Във всеки случай Москва води своя собствена кампания, за да привърже производителите от Централна Азия и потребителите в Европа към руската тръбопроводна мрежа.
След миналогодишната среща на Г-8 руският президент Владимир Путин отбеляза, че страната, която е очевиден лидер на енергийния пазар, основно трябва да се занимава с въпросите на енергийната безопасност. Тези приказки съвсем не разсеяха безпокойството на Запад, особено след краткото прекъсване през януари 2006-а на газовите доставки за Украйна. Тогава от руската столица поясниха, че искат да приключат със субсидирането на газа, продаван на украинците. Но за всички зимното затваряне на кранчето почти веднага след свалянето на проруския президент в Киев изглеждаше по-скоро като груба политическа маневра. При посещението си във Вилнюс на 4 май вицепрезидентът на САЩ Чейни не пропусна да каже, че превръщането на нефта и газа в инструменти за шантаж и заплахи не обслужва никакви законни интереси. Което никак не се хареса на руснаците.
В Европа изявленията на втория човек в Съединените щати не предизвикаха сензация. Отношенията между ЕС и Русия се обтегнаха в много по-голяма степен почти веднага след януарската газова криза. Европа получава от Русия около една трета от необходимите й количества синьо гориво. Те достигат до западната и централната й част по два тръбопровода, построени още през 80-те години на миналия век, и то независимо от тогавашните възражения на администрацията на Роналд Рейгън.
Днес в Америка са наясно
че руският газ и занапред ще е жизненоважен за Стария континент, но продължават да търсят диверсифицирани доставки за него, за да намалят възможността Москва да използва енергийната зависимост за политически цели. Обяснението на сегашната ситуация на практика се съдържа в риторичния въпрос на Карен Харберт, съветник по политическите и международни въпроси на енергийния министър на САЩ: Какво означава енергийната безопасност, ако зависиш от една страна?
Русия, която продава на Европа около 80% от своя газ, естествено е притеснена от европейските планове за увеличени доставки на синьо гориво от Египет, Алжир и Либия, както и на втечнен природен газ от Катар. Към това трябва да добавим и совалките на американските чиновници из каспийските страни и лансираните от тях варианти на тръбопроводи, по които горивото от находищата в Казахстан, Туркменистан и Адербайджан да достигне до Европа през Турция. Тоест, заобикаляйки Русия. Впрочем един от тези варианти, кажи-речи, вече е факт - на 1 октомври 2006 г. синьото гориво от азербайджанското находище Шах Дениз ще достигне до турския град Ерзорум, преминавайки през Грузия. Според американските експерти строителството на големи газопроводи в този район може да бъде икономически оправдано и само от азербайджанските газови резерви, ако споровете за разпределението на Каспийско море не се уредят. (Не бива да се забравя, че американската концепция не включва доставки от Иран, чиито газови запаси са на второ място в света след руските.)
Колкото до държавите от бившия социалистически блок, те приемат с ентусиазъм подобни намерения. Неотдавна, по време на посещението си в САЩ, президентът на Грузия Михаил Саакашвили заяви, че поддържа идеята за строителство на тръбопровод, по който газът от Каспийския басейн да мине през Азербайджан и Грузия, а сетне по дъното на Черно море да достигне до Румъния. Строителството само на подводната част на тръбата обаче ще глътне над 2 млрд. долара. След румънския бряг вариантите са газопроводът да бъде разделен на две: по-голямата част от транспортираните по него количества гориво да преминат в Полша, а оттам - в Западна Европа. А по-малките да се отправят директно за Украйна.
Трето направление - към България, не се предвижда
За него не говорят нито нашите политици, нито специалистите в газовата сфера.
Преди два месеца управниците ни пропуснаха да дадат заявка и за египетското синьо гориво. На 20 май в Кайро министрите на енергетиката на Румъния, Турция, Сирия, Йордания и Египет подписаха многостранно споразумение за доставки на египетски природен газ за Румъния и други страни в Европа. Предвижда се северната ни съседка да получи първите количества в началото на 2008-а. Капацитетът на газопровода Египет - Йордания - Сирия - Турция ще е 10 млрд. куб. м на година.
В интерес на истината, не всички споделят енергийното преразпределение на САЩ. Много лесно е да чертаеш линии на картата, коментираха шефове на големи европейски енергийни компании малко преди срещата на Г8 в Санкт Петербург. Пък и докато зад Океана чертаят нови карти,
руснаците също не стоят със скръстени ръце
С предложения за повишени изкупни цени на синьото гориво Москва съблазнява страните производителки от Каспийския регион и най-вече Казахстан и Туркменистан. Другото острие на офанзивата е насочено на юг - към Алжир и Иран. Това лято Русия приключи преговорите с тях за координирана политика в износа на газ, така че трите държави да не си вредят една на друга в тази област. Към активността на Москва трябва да се прибавят и акциите на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер в подкрепа на Североевропейския газопровод. В момента Шрьодер е шеф на надзорния съвет на тръбопроводната компания - строител и оператор на съоръжението, която е регистрирана в Швейцария и се контролира от Газпром. Стойността на газопровода е 5 млрд. долара, а дължината му ще е около 1400 километра. Той трябва да свърже Русия и Германия по дъното на Балтийско море и предизвиква нееднозначни реакции. Поляците се опасяват, че трасето ще даде възможност на руснаците да оказват натиск върху властите във Варшава и че страната им вече няма да е транзитен път за руското синьо гориво, предназначено за Германия. В края на април полският министър на отбраната Радек Сикорский заяви, че строителството на Североевропейския газопровод е напълно в традициите на пакта Молотов - Рибентроп (който доведе до разделянето на Полша в навечерието на Втората световна война). Ние не искаме монополизъм и шантаж, натрапени цени и използване на енергията като инструмент на външната политика и геополитиката, посочи Сикорский в интервю за БиБиСи.
Така или иначе, но много от европейските компании се интересуват от руските газови проекти. Немският енергиен гигант E.On Ruhrgas AG и химическият конгломерат BASF AG са миноритарни акционери в Североевропейския газопровод. А италианската държавна нефтена компания Eni SpA е партньор на Газпром в тръбопровода Син поток, доставящ газ от Русия в Турция по дъното на Черно море. В същото време обаче Eni строи тръбопроводи от Либия за Италия. А от Катар твърдят, че една трета от износа на техния втечнен газ ще бъде предназначен за Европа. Това няма как да не безпокои Русия, която изглежда твърдо решена да се закрепи на европейските енергийни пазари и да разшири своите възможности. С тази идея руските власти подбуждат богатия Газпром да инвестира в европейските газоразпределителни мрежи на Великобритания, Германия и Италия. Чиновниците в Москва подчертават, че ако западните компании искат да инвестират в търсенето и добива на нефт и природен газ в тяхната страна, Газпром трябва да получи аналогичен достъп до западните инвестиционни възможности.
Очевидно
Европа не е готова на такава крачка
През май двама министри от държави членки на ЕС изпратиха тънък, но много ясен сигнал до руското правителство. Те заявиха, че конкурентните правила, прилагани към Газпром, са в сила и за всички други фирми на европейския пазар. Както и че ще бъде обърнато внимание на факта, че Газпром е ексклузивен износител на руското синьо гориво за Евросъюза, независимо че и други руски компании и смесени дружества биха могли да осъществяват доставките за европейския пазар.
На Запад говорят за взаимодействие, само че все още гледат на Русия като на проблемна територия. Тази година там бяха въведени нови ограничения върху възможността чуждестранни компании да притежават ключови енергийни ресурси. Десет месеца продължава и мълчанието на руските власти след публикуването на списъка на петте предпочетени чуждестранни фирми, които ще получат правото съвместно с Газпром да усвояват огромното газово Штокмановско находище. Съвместното дружество ТНК-BP, в което партньор на руската Тюменска нефтена компания е Бритиш петролеум (BP PLC), пък се сблъска с редица проблеми при получаването на достъп до тръбопроводите. Това бе изтълкувано като натиск смесеното предприятие да продаде своята част в руските газово-нефтени находища. И като за капак, в началото на юли руският парламент потвърди монопола на Газпром върху газопроводите на Русия.
Всичко това не пречи на Москва да продължава да ухажва другите производители на синьо гориво.
Скоро след визитата на Чейни в Казахстан
където той получи обещания от президента Назърбаев казахстанският природен газ да бъде изнасян по новия каспийски газопровод, заобикалящ Русия, в Астана пристигнаха руски представители, за да настояват местното синьо гориво да бъде транспортирано от Газпром. Туркменистан също води преговори с Русия, като се стреми да повиши цените на собствения си природен газ, като получи две трети от стойността на изнасяните количества. Засега договореност не е постигната, но най-вероятно доживотният президент на страната Сапармурат Ниязов ще се съгласи и на по-малко, тъй като алтернативен тръбопровод през Каспийско море още няма, а отношенията между официален Ашхабад и Азербайджан съвсем не са идеални. Туркменистан няма голям избор, каза неотдавна Хосейн Ебнеюсеф, президент на консултантската компания International Petroleum Enterprises.
Добрата перспектива е Европа да започне да купува по-големи количества синьо гориво от Либия, Алжир и Катар. За това става дума - обяснява пред Вашингтон поуст високопоставен служител от Държавния департамент на САЩ. - Нека колкото може повече газ да пристига от различни страни, изключвайки, разбира се, Иран.

Facebook logo
Бъдете с нас и във