Банкеръ Daily

Управление и бизнес

България не се нуждае от нови електроенергийни мощности до 2025 година

България не се нуждае от нови мощности за производство но електроенергия до 2025 година, тъй като потреблението на ток в страната ще намалява след саниране на жилища и енергоефективни мерки в производството, а износът на електроенергия ще се запази около сегашните си нива заради бъдещото въвеждане на ядрени мощности в Турция. Балансът в страната може да се запази с мощностите на АЕЦ "Козлодуй" и подмяна на въглищните централи във Варна и Русе с газови, но цената на тока ще нараства, надхвърляйки 24 стотинки за киловатчас.

Това показва представената от Българската стопанска камара прогноза за електроенергийния баланс на страната до 2025 година. Докладът е изготвен от Лабораторията за управление на рисковете към Нов български университет, която се ръководи от бившият премиер Иван Костов.

Според него настоящите мощности са достатъчни да задоволяват вътрешното потребление, което ще пада от сегашните 27.46 тераватчаса (TWh) годишно до 25.89 тераватчаса през 2025 година. Големите мощности с дълъг срок на експлоатация ще осигуряват необходимата базова електроенергия, АЕЦ „Козлодуй“ ще поддържа приемливо ниво на цената на произвежданата електроенергия, а централите в Марица Изток ще допринасят чрез използването на местна суровина за по-висока енергийна независимост на електропроизводството, пише в доклада. Според него водните електроцентрали, соларните и вятърни паркове, както и когенерационните топлофикации ще осигуряват покритие и в най-натоварените сезони и часове, включително ще има достатъчно електроенергия за износ.

Експортът на тока след рекорда от 12.1 TWh през 2011 г. спада до 9.5 TWh през миналата година. За 2014 г. прогнозите на лабораторията са, че износът отново ще се повиши след намаляването на цената за пренос през мрежата наполовина. За първите осем месеца са изнесени 5.7 TWh и очакванията са количествата до достигнат 9.577 тераватчаса до края на годината. електроенергия.През следващите десет години ръстът ще е минимален с тенденция да стигне 10.25 TWh през 2025 г., но това ще е таванът му, смятат анализаторите.

Причините са, че въвеждането на междусистемните електроенергийни връзки в ЕС, включително увеличаването на капацитета на България за обмен с Гърция и Румъния, заедно с въвеждането на Третия енергиен пакет на Общността и създаването на Европейски енергиен съюз, ще доведе до конкурентен европейски електроенергиен пазар, част от участниците в който ще предлагат ток на по-изгодни цени от произведения у нас.

В следващото десетилетие България ще повиши значително енергийната си ефективност, благодарение на въвеждането на енергоспестяващи технологии в индустрията и бита. Намаленият енергиен интензитет ще създаде възможност за устойчив икономически растеж и произвеждане на 27% по-висок БВП при намаляващо с 2.3 TWh брутно потребление на електроенергия.

Само след няколко години в условията на значителен местен добив и конкуриращи се външни доставчици, природният газ като енергоносител ще измести електроенергията от съществена част от битовото потребление, индустрията, услугите и публичния сектор, и ще доведе до допълнително свиване на електропотреблението в над 6 TWh. Според авторите на доклада децентрализацията на генериращи мощности ще намали вътрешното потребление на електроенергия и загубите при пренос на големи разстояния с повече от 1 Twh.

В изпълнение на изискванията на европейското законодателство за строителство на нови сгради, след 2020 г. ще се гарантира близко до нулево потребление на външна по отношение на сградата енергия, което допълнителни ще намали производството в електроенергийната система спрямо прогнозираното.

Своята роля за запазване на баланса без нужда от нови мощности ще изиграят и бъдещите интелигентни мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия, при които ще се създаде възможност за гъвкаво производство и потребление на електроенергия, при намалени до минимум резервни мощности и индивидуално програмиране на ползваната енергия.

Аргументираната прогноза за намаляващо потребление на електроенергия, както и излишъкът от генериращи мощности правят ненужно строителството на нови базови мощности до 2025 година.

Единствено е полезно да продължи изграждането на покривни фотоволтаични конструкции върху стопански постройки, сгради от публичния сектор и жилищни домове, като принос към повишаването на енергийната ефективност. Нови базови мощности в бъдеще ще са необходими само като заместващи, при излизане от експлоатация на някои от действащите в момента, но това ще бъде не по-рано от 2030 г. за термичните и едва след 2037-а за ядрените мощности, смятат авторите му.


В доклада пише още, че факторът цена на електроенергията у нас, противно на икономическата логика и практиката в ЕС, е различна за битови потребители и за стопански дейности, като тази за домакинствата, поради социални съображения, се поддържа с 16% по-ниска. Токът у нас е 45% по-евтин от средната цена за ЕС. Спрямо Германия е три пъти по-ниска, а спрямо Дания – около четири пъти. Същевременно се създават нереалистични обществени очаквания за трайно запазване на тази ниска цена, предупреждава лабораторията на Иван Костов.


Всъщност енергийните дружества се лишават от средства за поддържане и развитие на съоръженията им и на преносната мрежа. Създава се риск от влошаване на качеството на електроенергията, от аварии и от забавяне на модернизацията на енергийния сектор. Поради тези обективни обстоятелства в рамките на следващите години цената ще се повишава, изчисляват авторите. Според тях още през 2015 г. електроенергията се поскъпне от сегашните средно 18.54 ст. за киловатчас до 19.12 ст, за да стане 24.86 ст/кВтч през 2025 година.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във