Банкеръ Daily

Управление и бизнес

България изостава с гостоприемството на дигиталните номади

S 250 f29611f9 ab49 43da bad5 411d9132f4ad
S 250 70d3ed0c 1ea2 4312 ac40 b4c20fb61b7d

Развитието на технологиите позволи на милиони хора да живеят на 2000-3000 километра от работното си място. В най-"съкратения" вариант, защото има хора, чиято "месторабота" е в САЩ, а жилището им е в Сингапур или в Австралия.  Едни са решили да живеят сред девствената природа, други предпочитат екзотиката на древните цивилизации, а трети просто са избрали най-евтината дестинация. Поне от седем-осем години държавите от Централна и Източна Европа са в остра конкурентна схватка за трайно привличане на т. нар. дигитални номади, защото тези хора носят ползи в три посоки - внасят пари в държавния бюджет, повишават нивото и качеството на местните технологични екосистеми, правят безплатна реклама на гостоприемните си домакини. За съжаление България и тук е на опашката, а не би трябвало...

 

Според анализатори на високотехнологичния сектор, в момента е почти невъзможно да се каже какъв е точния брой на т. нар. дигитални номади, защото много от тях не могат да бъдат обхванати дори от най-разтегливите статистически стандарти. Прогнозите на тези анализатори обаче сочат, че към 2035 г. броят на хората, чиято месторабота е в друга държава или на друг континент,

ще достигне... 1 милиард.

Освен количествените причини, борбата за привличането на номадите е ожесточена и по посока качество. В смисъл такъв, че най-разпространените видове професионалисти, които могат да си позволят да работят, докато обикалят света, са програмисти, уеб дизайнери, дигитални маркетолози, копирайтъри, художници, писатели, аниматори, специалисти по визуални ефекти, ейджар-и (т.е. спецове за подбор на кадри, които нямат нищо общо с българското разбиране на този тип професия, свеждащо се до стандартното съкращение ТРЗ) и т.н. С други думи - става дума за хора, които са сред интелектуалния елит на съвременната цивилизация.

За съжаление, в тази "схватка" България продължава да разчита само на няколко отколешни свои предимства:

ниски данъци за физически лица,

поносими жилищни наеми и убийствено евтин нощен живот.

От миналата година, например, Естония предлага цифрови визи за номадите, а наскоро към нея се присъединиха Хърватска, Грузия, Румъния и Сърбия. А Гърция набира скорост на този "пазар" с конкретни данъчни облекчения.

"Рекламната кампания, насочена към самите номади, доведе до над 40 000 посещения на официалния уебсайт и около 500 за конкретни запитвания какви са условията, при които човек може да дойде и да заживее в Белград", заяви Тияна Стефанович от Инициативата "Дигитална Сърбия“ пред сайта Emerging Europe. Според тази медия, през 2020 г. Белград заема седмо място в класацията на най-добрите градове за дигиталните номади. Плюсовете са традиционно... балкански - ниски цени, добра кухня и приятелски настроено местно население. Големият минус на комшиите също - бюрокрацията. 

Според изчисленията на компетентните власти в Малта, всеки дигитален "номад"

оставя на острова поне 30 000 евро годишно,

защото стандартните средни доходи на този тип професионалисти са между 50 000 и 100 000 евро.

Според изчисленията на Масачузетския технологичен институт, ако Гърция успее да привлече 100 000 дигитални номади и всеки от тях работи най-малко 6 месеца, нетният им принос за гръцката икономиката ще е около 1.3 млрд. евро годишно. Пари, които се равняват на приходите от едноседмичната почивка на 2.5 милиона туристи.

През последните години България също започна да привлича дигитални номади. Главно с данъците, които у нас са четири-пет пъти по-ниски от доста държави членки на ЕС.

Според статистиката на Numbeo – агенция, които изчислява разходите за живот, България и страните от Югоизточна Азия са предпочитани от номадите и заради ниските ежедневни разходи. Според тази агенция, например, животът в София вече е по-евтин от живота в столицата на Тайланд - Банкок, главно заради по-ниските (понякога и с 50%) жилищни наеми.

Другото, с което България може да се похвали (и това е факт) и бързият интернет. Според Speed Test Global Index, по този показател България е в "Топ 30" в света.

Третото ни преимущество е масираното и трайно присъствие на нискотарифните компании RyanAir и Wizzair, които гарантират на IT-номадите основното - възможността да пътуват по всяко време на денонощието в каквато им хрумне дестинация.

И накрая -  IT-селата в българските планински райони, които започнаха да се появяват тук-там през последните 6-7 години. Банско е едно от малкото места в България, където има такава общност. През юни

над 300 дигитални номади от 20 страни

се събраха там, за да обменят знания, опит и идеи, работейки в споделено пространство.

Амбицията е тази част от поречието на Места дa ce пpeвъpнe във високотexнoлoгичeн "анклав". B Бaнcĸo вeчe ce cъздaвaт ĸoyъpĸинг пpocтpaнcтвa, но засега местата в тях са ограничени. За да стане България конкурентна на пазара, местните власти ще трябва да се разбързат много по-сериозно. Просто в този бизнес е така: кoйтo нe ycпee да се адаптира към манталитета на номадите, направо отпада от игpaтa. 

Около София вече има цяла система от къщи за гости, които спокойно могат приоритетно да бъдат отворени точно за дигиталните "номади". Засега тази опция е предназначена предимно към столичани, което не ни прави дори балкански фактор. Така че процесът за превръщане на България в обетована земя за дигиталните "номади" е отворен. За да се случи това изобщо са нужни не колосални инвестиции, а политическа воля и високотехнологична "пудра". Тоест - законодателни улеснения за пристигане и оставане в България, както и безпроблемно достъпна IT-инфраструктура - широколентови връзки за интернет, места за зареждане на телефони и компютъри и... толкоз. И защо не го правим тогава, да ни се чуди човек?

Facebook logo
Бъдете с нас и във