Банкеръ Daily

Управление и бизнес

България има свободна ниша за производство на скариди

Нова технология при фермите за скариди гарантира производство между 70 и 100 тона скариди годишно

През последните две години научните доклади на експерти на ООН и други организации интензивно ни напомнят, че "30% от рибите вече са отровени с пластмаса, а до 2050 г. в моретата ще има повече пластмаса от риби“ (доклад на ООН). В същото време годишната консумация на риба нараства двойно. "За над 800 милиона души по света рибата е източник на храна и доход, обвързан с риболов или производство на риба. Трябва да обърнем световните политики в устойчива посока, ако не искаме разнообразието от риба да изчезне", предупреждава природозащитната организация WWF през 2018 г. А през юли тази година Европейският съюз изконсумира всичките си запаси от риба и започна да разчита само на внос.

Какво може да извлече бизнесът от това?

"Тенденцията е да се търсят алтернативни начини за добиване на протеин. Рибата и аквакултурите са най-качественият източник на такъв. Обаче световният океан и естествените водоизточници вече страдат от нарушения на екосистемите. Затова може да се увеличи отглеждането на аквакултури изкуствено, но в естествена среда", коментира за "БАНКЕРЪ" Симеон Стоилов, президент на Сайло Глобал и основател на сдружението Green Globe Alliance, което се фокусира върху т. нар. градско земеделие.

Става дума за рециркулационните аквакултурни системи (РАС) - начин за развъждане на риба и други аквакултури, при който традиционният метод за отглеждане на открито (басейни, язовири) отпада. Водните обитатели се отглеждат в закрити водохранилища с контролирана среда.

Симеон Стоилов се спря на една от свободните ниши на пазара в България - производството на скариди чрез рециркулационни системи.

Фермите за скариди представляват многоетажна конструкция с отделни ванички и инсталация за пречистване и поддържане на водната среда, набавяне на хранителни вещества и регулиране на температурата. Подобни ферми има в Калгари, Канада, и в Сан Диего, Калифорния. Едната е изложена на жега, другата - на студ, но са в затворени пространства и не зависят от външните условия. Това е едно от най-големите предимства на системата - може да бъде поставена както в Сливен, така и в Търново, да произвежда скариди и да снабдява целия Балкански регион.

Ако се създадат такива инсталации на което и да е място, малките и средните фермери ще могат да произвеждат храната на място и тя ще е по-достъпна. "Икономически обосновано - маржът ще остава за производителя, а качеството ще се ползва от потребителя", допълва Стоилов.

Вече над 90% от аквакултурите в Европа са внос.

Но при внос скаридата идва замразена и изчистена. Това вече е храна с друго качество. "Не се знае при какви условия е гледана, дали не е в някаква локва на залива в близост до фабрика за бои или корабостроителница. Не се знае при какви хигиенни условия е обработвана... Грешно е разбирането, че скаридата вирее в отпадъчни води. Напротив, тогава тя става токсична. Скаридата изисква чиста среда", обяснява Симеон Стоилов.

Също така вносната храна например от Африка трябва да мине през ред проверки, за да отговаря на законодателството за безопасност на храните на Европа, а ако се произвежда тук, на място, тя ще го прави по нужните европейски стандарти.

По думите на Стоилов технологията на рециркулационните аквакултурни системи съкращава пътя от производството на храната до трапезата, като по този начин се осигурява по-високо качество на продукта на същата пазарна цена, но в полза на местния производител.

Технологията при фермите за скариди гарантира производство между 70 и 100 тона скариди годишно, и то от големите, които замразени се оценяват около 20-25 евро за килограм, показват наши проучвания. 

Изграждането на такава ферма отнема най-много година и половина от проекта до реализирането му. Първоначалната инвестиция се възвръща за две години и половина по калкулациите на Северна Америка.

За да бъдат готови за консумация, на скаридите са нужни 120 дни, така че двумодулна инсталация може да произведе 70 тона скариди на година. Системата за зареждане на ларви и снабдяване на соли е почти автоматизирана. Необходими са само трима или четирима души, които да наблюдават системата и процеса.

Това е начин, който би могъл да отговори на предизвикателствата на климатичните промени. Остава само да се оценят преимуществата на градското земеделие. През септември врати отвори и първата ферма за скариди в България, в Свищовско, на стойност 1.416 млн лв. Половината от стойността е финансирана по Програмата за морско дело и рибарство, което показва, че пазарна ниша има.

Facebook logo
Бъдете с нас и във