Банкеръ Daily

Управление и бизнес

България е трета в Европа по производство и износ на малини

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще открие Националното изложение и Фестивала на малината.

Малинопроизводители от страната ще се срещнат днес отново на Фестивала на малината в лудогорското градче Лозница. Организатор на двудневното събитие е Българската асоциация на малинопроизводителите и био ягодоплодните.
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще открие Националното изложение и Фестивала на малината. По-късно тя ще участва в среща с бранша, на която ще се обсъди състоянието на сектора. Участниците и гостите ще могат да посетят малинови насаждения и иновативни опитни полета, както и едно предприятие за замразяване и преработка на конвенционални и био малини и ягодоплодни. В програмата има и беседа с експерти от Министерството на земеделието за състоянието на бранша малинопроизводство и ягодоплодните култури в страната и региона.
На 11 юли ще има презентации от представители на фирми, както и демонстрации на полето на машини, инструменти и съоръжения.

България е на трето място в Европа по производство и износ на малини. Преди нас са само Полша и Сърбия.

Българските производители са сред иноваторите в бранша на Стария континент. У нас има най-много машини за прибиране на малини, работи се и по селекцията, а добрите добиви са резултат от съчетаване на български и вносни сортове. Това производство е добре механизирано у нас. Една машина може да замени 40-50 човека, което е много важно при липсата на достатъчно работна ръка. Вече има и помощи и по европейски програми. А преди години не е било така.

Голяма роля в тази посока играе и Асоциацията на малинопроизводителите. Управлението й е в Лозница, град в Североизточна България, в област Разград.

Оптималното стопанство за отглеждане на апетитния плод е 450 дка, казват от бранша. Най-големият ни пазар е Централна Европа.

През тази година реколтата в Сърбия е провалена, което пък е добра възможност за българските производители за повече износ и по-добри цени, прогнозират фермерите. Особено след 2018-а, когато цените са били паднали до десетгодишно дъно. 

Конкурентите ни от Холандия и Великобритания използват оранжерийният метод, поради което нямат проблеми с валежите и градушките.

У нас също е възможно целогодишно производство при залагане на ранно-, средноранни- и късни сортове, което би станало при селектирането на подходящите за нашите условия сортове.

Производителите вече осъзнават силата на обединението, което пък би позволило да се произведат повече малини, достъп до по-голям пазар в Европа и по-добри цени. Времето на индивидуалния производител вече е отминало.

Малината (Rubus idaeus) е диво или културно многогодишно храстовидно растение от разред розоцветни, достигащо на височина най-много до два метра. Плодът му се нарича със същото име. Съществуват около 320 вида.

Малината се отглежда в областите с умерен климат, главно в Европа и САЩ. В диво състояние растението се среща в Европа, Азия, Южна Америка, в областите с умерен, тропичен и субтропичен климат.

Благодарение на ценните си качества малината все по-нашироко се разпространява в България и вече заема големи площи. Отглежда се почти навсякъде. По-разпространени сортове са Виламет, Малборо, Прусия, Нюбург и други и българските сортове Рубин, Самодива, Люлин, Шопска алена и "№ 195". В диво състояние расте предимно по северните склонове на планините. От един декар малинови храсти се получават 800-900 кг плодове. Рекордните добиви са значително по-високи - до 1500 кг от декар.

Малините утоляват жаждата и подобряват храносмилането, затова се използват в диетичното хранене, особено в детското. Благодарение на салициловата киселина, която се намира в плодовете, малините се използват и за сваляне на температурата. Болните от подагра и нефрит обаче не трябва да ги употребяват за храна поради високото съдържание на пуринови основи в тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във