Банкеръ Daily

Управление и бизнес

България е сред лидерите при износа на зърнено-маслодайни култури за 2018 г.

Страната ни заема осмо място по износ на рапица в света.

България заема челни позиции при износа на зърнено-маслодайни култури за 2018 година. Това обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на Деветия Национален агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), съобщиха от пресцентъра на агроминистерството. Експортът на зърнени култури за миналата година възлиза на  общо 3.14 млрд. лв., което е 37.3 % от общия  износ на селскостопански стоки от България. А страната ни заема 11-то място в света по износ на мека пшеница с реализиран експорт от 4.17 млн. тона за миналата година. Числата показват, че сме на 11-то място и при износа на царевица с реализирани 1.41 млн. тона. Страната ни е на второ място в света по износ на черен маслодаен слънчоглед с експорт от 779 хил. тона. Заемаме осмо място по износ на рапица.

Десислава Танева съобщи, че през миналата година са добити над 12 млн. тона  зърно - пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед. От общото произведено количество са изнесени 6.80 млн. тона. Очакваната реколта от пшеница за тази година е около 6 млн. тона. Земеделският министър подчерта, че България има добър, конкурентноспособен и жизнен отрасъл в лицето на зърнопроизводството. По думите й, и без подкрепата по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. в настоящия програмен период, секторът се развива успешно.

Предизвикателството на нашето време са промените в климата и въздействията върху околната среда. Сектор "Зърнопроизводство" е този, който може да щади почвените ресурси и биологичното разнообразие.

По отношение на защитата от градушки, министър Танева посочи, че е необходима финансова солидарност между земеделските производители и държавата, за да има превенция на риска и пазарни обезщетения при неблагоприятни климатични условия. Това ще бъде възможно, само ако има бенефициент и финансово участие на всички земеделци, допълни министърът. Тя припомни, че около 36 млн. евро, заделени по мярката за управление на риска, са прехвърлени по бюджетите на мерки, чиито приеми по ПРСР ще бъдат отворени през първите шест месеца на 2020 година. За следващия програмен период по тази мярка  бюджетът ще бъде два пъти по-голям в размер на 72 млн. евро.

Министърът на земеделието каза, че взаимстваме опит от Унгария, за да бъде предложена друга правна форма за национална превенция от климатични събития. Целта е земеделските производители да получават обезщетения  при много по-добри условия. Този модел работи и в други страни-членки. Всички работят в тази посока. В Турция са задължили всеки земеделски производител да се застрахова, за да работи системата със съфинансиране, обясни министър Танева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във