Банкеръ Weekly

Лъчезар Борисов:

България е държава с мултинационални инвеститори

Г-н Борисов, намираме се в сезона на визионерите, на големите играчи, които могат да изтеглят националните икономики от неочаквания вирусен трус. Критичната точка съдържа три компонента: идеи, ресурс и време. Как България излиза  икономически от медицинската криза?

Да започнем от това, което свършихме дотук. Пандемията не подмина България и ние трябваше да реагираме не само икономически, но и да подпомогнем българските лекари. Освен това, Българя запази непрекъсваемостта на доставките от първа необходимост. Всички хранителни вериги бяха отворени и страната ни беше от малкото, които могат да се похвалят, че по линия на хранителните вериги доставките нямаха прекъсвания. Може би само един ден имаше празни рафтове, докато в Европа и по света това беше всекидневие. Работихме денонощно заедно и с аптеките, както и с останалия малък и среден бизнес. Имаме много добра новина относно хранителните вериги – край София се открива обект на „Фантастико“ с инвестиция от над 20 млн. евро и 130 работни места. Това показва, че кризата не спира инвеститорите. По отношение на инвеститорите, България е на международната сцена.

Какво точно имате предвид под работа с частните търговски вериги? Свързвате ли това с идеята за квоти на българските производители?

Разбира се. В тази връзка се вписват и идеи, които дойдоха от Министерството на земеделието. Ние продължихме в тази посока, но истината е, че веригите работеха с нас и Българя не допусна прекъсване на доставките на основни продукти.

Защо тогава и ЕС възрази срещу българските квоти в частните търговски вериги?

Това е голяма дискусия, която съдържа много теми на европейско ниво. Предстои анализ - къде, какво и как? Разбира се, ние искаме да има повече българско по веригите.

Те пък говорят за изкривяване на пазара.

Веригите съдействат. Правят щандове на родната продукция. Работят както с нас, така и с Министерството на земеделието. Решаването на проблемите ще бъде синхронизирано.

Направи впечатление, че в рамките на този дебат с хранителните търговски вериги, основно се появяваше министърът на земеделието.

Основният дебат беше по линия на запазване на доставките, който се случи основно благодарение на министъра на икономиката. Предстои втори дебат. Ние ще го подкрепим, спазвайки европейските правила.

Как разпределяте вниманието си по отношение на секторните икономически политики, особено сега, когато се вижда краят на медицинската криза?

Министерството на икономиката следва стратегии, записани в основни документи. Например стратегията, по отношение на малките и средни предприятия. В същото време следваме мерки, свързани с кризата. Българя мобилизира своята индустрия да изработва антивирусни материали – шлемове, маски, очила, защитни облекла. Имаме компании с най-висок сертификат в това отношение. В момента нямаме конкурент в производството на подобни предпазни средства.

Значи българската икономика в тази си част работи за втора подобна вирусна криза?

Въпросът е сложен. Виждаме какво се случва в Америка - там в момента има пик на вируса, има и търсене. Разбира се, Китай е най-големият доставчик, но и България е готова. Направи ли се модел за втора криза, нашият бизнес ще бъде готов!

Като говорим да бизнес, оттам масово се чуват гласове, че не се получава „жива помощ“, а кредити, кредити и пак кредити.

Ние анализирахме икономическите мерки – те бяха най-добрите в региона и едни от най-добрите в света. Мярката 60/40 е прекрасна. Отпускаме и грантове за микрофирмите – 3000-4000 лева. Тепърва тръгва нова схема за малките и средните фирми. Да, пускаме и кредити, безлихвени.

Да се върнем на безвъзмездните пари. Тази практика бе масова в ЕС и САЩ - те не могат да бъдат упрекнати в левичарство, но се раздаваше „на калпак“. В България това не се случи. Почти навсякъде държавните средства за борба с корона кризата достигаха 15, 20 и дори 30% от БВП, при нас едвам достигнаха 4 процента.

Добрите икономисти не признават ляво или дясно, те разсъждават национално. Казвате, че в България няма грантове? Цялата схема 60/40 е чист грант. Мерките, насочени към микропредприятията, също са 100% грант. Сега тръгва схема за малките и средните предприятия – през Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ – чист грант! Ами безлихвените кредити през ББР - те не са ли грант? Ние даваме огромни грантове, които никой не отчита.

Все пак, вярна ли е цифрата, че нашата държавна помощ е около и под 4% от БВП?

В момента говорим за първата реакция на държавата. Това, което ще се случи по европрограмите, са едни 15 милирда бенефит за държавата.

Да тръгнем към шансовете, които отваря ситуацията. Много анализатори са убедени, че след като САЩ, Япония и ЕС изтеглят производства от Китай, това отваря възможности за нови "гостоприемници" на бизнеса, сред които би могла да бъде и България. Имаме ли такава концепция и действаме ли в тази посока?

 Докосвате любимата ми тема. Работим много активно по нея. Помните, че България участваше в конкурса за "Фолксваген". Целият екип, който действаше по проекта, продължава своята работа. Сега отново сме на сцената, имаме заявки от поне четирима инвеститори и продължаваме да сме в играта. България може да бъде добър партньор, с добър бизнес климат, данъчна среда и предпоставки към потенциални инвеститори. Можем да приключим годината с 2 млрд. лв. инвестиции.

Не разбрах, извършваме ли актуални действия към "прихващане" на конкретни бизнеси, изтегляни от Китай?

Имаме подписан меморандум с китайско-корейска компания, но чакаме да отмине вирусната криза. Чакаме значими инвестиции. Програмата за чужди инвестиции от 2 млрд. лв. ще се случи.

Два милиарда лева... Достатъчни ли са те като инвестиции за ускоряване на икономиката? Още повече, че най-големият външен инвеститор у нас са българите, които живеят и работят в чужбина. По последни данни, огласени в средата на ноември, само през 2018 г. те са внесли в България 1.1 млрд. евро.

Като макроикономист мога да кажа, че всеки милиард, който може да влезе в платежния баланс, е добре дошъл.

Колко мултинационални компании от първата стотица действат на наша територия?

Не мога да кажа точната бройка. Но има едно предизвикателство по заповедта на министър Кирил Ананиев: министърът на икономиката разрешава на мултинационалните компании да не влизат под карантина. И само за две седмици получихме над 30 заявления от подобни фирми. България е държава с мултинационални инвеститори.

Защо тогава продължаваме да се сравняваме със самите себе си? Навремето социализма сравняваше с монархията, днес демокрацията се сравнява със социализма. Докато другите тичат по съвсем различна писта.

По линия на теорията, един от основните показатели за догонване е брутния вътрешен продукт по паритет на покупателната способност. Тоест - България за последните години навакса много. Наистина може да не сме достигнали средните нива в Европейския съюз, но това което се случи наистина е впечатляващо.

Но сме на последно място в ЕС по редица икономически показатели.

Не бих казал, че сме на последно място, защото по определени показатели сме на първо или второ място.  Конкретно - по финансова стабилност вече не сме на трето място в Европейския съюз, а на първо.

Няма как да не влезем и в Българската банка за развитие. Вие сте шеф на надзорния съвет и като такъв бяхте работодател на най-скъпоплатения труженик в милата ни татковина.

Факт!

Толкова ли уникални бяха качествата на този човек, че да получава близо половин милион заплата годишно?

Не мога да говоря за заплатите, защото това е корпоративна структура и техните размери са били определени по-рано. В момента сме взели мерки и такива заплати няма да има. Хора от ръководството на банката вече няма да бъдат членове на управителни и надзорни органи в дъщерните дружества. Но дори и това да се случи - тези хора няма да получават никакви възнаграждения от дъщерните компании.

Защо хора от дребния и средния бизнес говорят, че в ББР действа принципа "Пари при пари отиват?" Тоест - обслужване на едрия бизнес, а не малкия и средния?

Ако бъде направен детайлен анализ, ще се окаже, че поне 8-90 процента от всички кредити са отпуснати на малки и средни предприятия както е по устав и по закон. Така че не знам откъде ги имате тези данни...

Ами в медиите бяха изнесени доста данни в тази посока.

Нека се запознаем с отчета за дейността на банката през 2019 г. и тогава пак ще коментираме.

Добре, чакаме тогава отчета. Защо, според Вас, за Българската банка за развитие се говори като за "Банката на ДПС"?

Това вие го казвате. Аз не знам да има такова нещо, защото... няма как да го има.

Последен въпрос: четете ли комикси, г-н Борисов?

Чел съм много отдавна. Не ми остава време.

 

Разговора води Емил Янев

 

Визитка


Лъчезар Борисов е роден през 1978 г. в гр. Самоков. Завършва с отличие гимназия „Константин Фотинов“, профил "Математика". Висшето си образование - със специалност "Макроикономика" - получава от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Завършва и Института за следдипломна квалификация към УНСС - специалност "Счетоводство и Финанси".

Специализира „Устойчиво развитие“ във Венециански международен университет и Регионалния център по околна среда в Будапеща, както и „Счетоводни и одит регулации“ към Световната банка.

Завършва обучение по „Предприемачество и рисков капитал“ в Американския университет и има успешно преминати курсове по „Управление на проекти“ (WIFI, Австрия), „Насърчаване на преките чуждестранни инвестиции“ (JICA, Япония), „Борсово-валутна търговия и банки" (CITIGRUP и CITIBANK) и др. Защитава докторантура във Висшето училище по застраховане и финанси на тема „Влияние на сливанията и поглъщанията върху рентабилността и ефективността на банките в България“. Публикува научни статии в сферата на антимонополното законодателство и моделите на пазарно стопанство, платежния баланс на страната и банковата ефективност при сливанията и поглъщанията.

Лъчезар Борисов започва работа като главен експерт в Министерството на икономиката след проведен конкурс през 2002 година. От 2006 г. до назначаването му за заместник-министър на икономиката, е бил ръководител на няколко ключови отдела - „Преструктуриране и капиталови пазари“, „Управление и преструктуриране на държавното участие“, „Инвестиционни проекти, международни програми и маркетинг“, „Стратегически анализи и прогнози“. През 2013 г. се нарежда сред Топ 50  най-добрите държавни служители в страната.

През януари 2017 г. е назначен за заместник-министър на икономиката в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков, а след парламентарните избори през месец май с.г. е преназначен на поста със заповед на премиера Бойко Борисов. 


 

Цялото интервю със заместник-министъра на икономиката Лъчезар Борисов - в Студио "БАНКЕРЪ" на 9 юни (вторник) 

Facebook logo
Бъдете с нас и във