Банкеръ Weekly

Тази сладка дума монопол!

България - държава на един водомер

Тайно и полека, в  условията на тотално масово изтрещяване покрай пандемията и извънредните мерки, минаха и заминаха три събития от ключово значение за по-нататъшния хал на българския редови данъкоплатец и избирател. 

 

На 28 април бяха избрани членовете на Управителния съвет на най-младия държавен мастодонт - "Български ВиК холдинг" ЕАД: председател ще е  Иван Иванов (шеф на Българската асоциация по водите), а  членове - Илиян Илиев (директор на "ВиК Шумен" и Венцислав Тодоров (ръководител на Район "Самоков" на "ВиК София").

На 5 май в Търговския регистър (ТР) "грейнаха" всички тактико-технически данни на

водоснабдителния и канализационен колос

- наименование, фирмено дело, учредителен акт, членове на надзорния съвет и на подопечния му управителен "такъв", един куп нотариално заверени съгласия и декларации, списъка на акционерите, записали акции при учредяването (един брой - държавата, в лицето на МРРБ) и т.н. Капиталът на дружеството е 1 млрд. лв., разпределен в 1 милион поименни акции, всяка от които е с номинална стойност 1000 лева.

Любопитното тук са не толкова имената и съдържанието на публикуваните документи, колкото... самата процедура: членовете на управителния съвет са избрани на 28 април, а са вписани в ТР на 5 май. Тоест - след нищо и никакви си три работни дни. И без нито една забележка от инак педантичните и зорко бдящи на поста си служители от Агенцията по вписванията (АВ), които - по неписана традиция - отказват вписване дори и за пропусната запетайка.

А най-странното е, че вписването на  "Български ВиК холдинг" ЕАД в Търговския регистър

светкавично отпуши още една процедура,

чиято попара ще сърбат поне още две поколения... немити и непрани българи.

Според информацията, с която "БАНКЕРЪ" разполага, документите на холдинга се появяват в Търговския регистър на 5 май, точно в 12:39:49 часа.  

Пет часа по-късно - в 17:32 ч., в

сайта на едноличния собственик  - МРРБ,

се появява кратка дописка, в която се казва:


  • МРРБ организира обществена консултация по предложение за изготвяне на проект на нов закон с работно заглавие Закон за водоснабдяването и канализацията.

  • Целта на консултацията е да се запознаят заинтересованите страни с предложението за изготвяне на проекта, като им бъде предоставена възможност да изразят становищата си.

  • Изпратените предложения ще бъдат разгледани, обсъдени и взети предвид при съставяне на законопроекта.

  • Законът предвижда уреждане на  взаимоотношенията в отрасъл ВиК за осигуряване на ефективност и устойчивост на инфраструктурата и услугите, включително определяне политиката за развитие и регламентиране на основните принципи и логическата връзка на процесите в отрасъла.

  • Законът ще урежда собствеността на ВиК инфраструктурата, задълженията на собствениците на публична инфраструктура и асоциациите по ВиК, както и процедурите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставянето на ВиК услугите.

  • Обществената консултация стартира на 5 май 2020 г. и ще приключи на 19 май 2020 година.

За да изглежда всичко като истинско, в сайта на МРРБ са качени и два жокера,

предназначени за наивниците,

които ще хукнат да пишат становища и да правят предложения.

Единият е кратък, озаглавен е "Структура на Закон за водоснабдяването и канализацията" и в него е "нарисуван" скелета на бъдещия нормативен акт. Ще рече - броят и заглавията на отделните глави и раздели.

Вторият жокер е значително по-дълъг, озаглавен е с безличното "Консултационен документ", но съдържанието му е по-скоро... възбуждащо. От гледна точка на подозренията, че нещо не е наред. 

В сбит преразказ, става въпрос за следното. Събирането на всички ВиК оператори, собственост на държавата, под едно крило (т.е. създаването на мастодонта "Български ВиК холдинг" ЕАД и писането на новия закон) преследват няколко стратегически цели:


  • изработване на политика за развитие на отрасъл ВиК,

  • уреждане собствеността на ВиК системите и съоръженията, дейностите и отговорностите на собствениците на публична ВиК инфраструктура и на ВиК операторите

  • уреждане на  обществените отношения и принципите на управление при предоставяне на ВиК услугите, правомощията на органите за регулирането и контрола при предоставяне на ВиК услугите,

  • създаване на условия за устойчиво планиране на развитието на ВиК системите и свързаните с това изисквания при проектирането и изграждането им,

  • уреждането на вещните права при изграждането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията,

  • създаване на условия за повишаване качеството и ефективността на ВиК услугите при социално поносима цена,

  • създаването на условия за подобряване на управлението и ефективността на ВиК операторите.

Звучи

хем прекрасно, хем... банално.

Защото всичките тези неща сме го слушали и чели стотици пъти през годините. Ефект обаче - никакъв!

Предпоследната голяма реформа започна през есента на 2009 г., когато прясно избраната управляваща партия ГЕРБ тръгна да слага под партиен чехъл цялото водоснабдяване в държавата. Схемата  изглежда сложна, но по-точното й определение е... налудничава (без извинение): 


  • държавата се разделя на обособени територии, които не съвпадат с териториите на административните области;

  • всяка от тези територии се обслужва от една ВиК асоциация;

  • всяка асоциация избира ВиК оператор по Закона за концесиите;

  • в управлението на всяка ВиК асоциация участват съответните областни управители и кметове на общини;

  • включването на общините, които си имат собствени ВиК дружества е на доброволен принцип;

  • ВиК асоциациите са вписани в Търговския регистър като ЕООД-та, но не са търговски дружества, не формират и не разпределят печалби.

По онова време ВиК-ремонтът на Закона за водите е обнародван в  бр. 47 на "Държавен вестник", влиза в сила от 24 септември 2009 г. и е анонсиран така:

65 ВиК дружества стават 28 ВиК асоциации.

Нищо подобно.

Три месеца по-късно, и по-точно - три дни преди коледната ваканция - тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев обнародва Решение № РД-02-14-2234 от 22 декември 2009 г., с което  прекроява България по възможно... най-никаквия начин: от 28 области и 256 общини, обслужвани от 65 ВиК дружества, той съчленява 51 обособени територии и постановява във всяка от тях да действа по една ВиК асоциация.

Около четири години по-късно - през лятото на 2013 г., правителството на Пламен Орешарски и управляващото мнозинство на БСП и ДПС,

сменят собственика на чехъла

И записват в Закона за водите (чл.198б, ал. 1, т. 1) следното: "Управлението на ВиК системите се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който координира управлението на ВиК системите на национално ниво".

Този ход също се оказа бутафорен, защото масовият потребител продължи да си я кара по старому - ту има вода, ту няма; ту водата е светлокафява, ту е ръждивочервена, ту в нея има уран или манган, ту пестициди или арсен... 

След още шест години, истината за експеримента с ВиК асоциациите се появи от съвсем неочаквана посока: Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР) публикува една прелюбопитна таблица, озаглавена "Списък на ВиК оператори към 09. 2019 г. които имат или следва да имат одобрен бизнес план за текущия регулаторен период 2017-2021 г.".

За онези, които не знаят - според Закона за водите въпросната комисия отговаря не само за ценообразуването в сектора, но и за

качеството на ВиК услугите,

т.е. и за качеството на водата.

Задължение, което до момента по никакъв начин не впечатлява Иван Иванов и хората му. Или поне ние не знаем кога те са проявили загриженост около кризата в Перник или за урана в мивките и чашите на хасковлии...

Както и да е. Според този списък, на отчет в КЕВР се водят 44 ВиК оператора. В 28-те административни области оперират 43 от тях, а последната бойна единица - "Напоителни системи" ЕАД - си "бръмчи" из територията на цялата страна. Къде са останалите 11 ВиК оператори (както стана дума преди малко, през 2009 г. те са общо 65 на брой), съществуват ли изобщо и чия собственост са - регулаторът явно няма никаква представа. Или, ако има - предпочита да си я пази в тайна.

Продължаваме с броденето в списъка на КЕВР, но вече по конкретни показатели: 


  • Форма на собственост: 15 от въпросните звена са 100% държавни, 11 са  100% общински,  14 са смесена собственост (51% държавно участие, 49% общинско), 4 оператори са 100% частни, а в един има  77% частно участие и  23% общинско;

  • Ред за управление на ВиК системите по чл. 198б от Закона за водите: в съответните графи на 10 от подопечните на КЕВР ВиК дружества, пише едно и също нещо: или "Не е учредена ВиК асоциация и няма сключен договор с ВиК оператора", или само "Няма сключен договор с ВиК оператора";

  • Решение за одобрение на бизнес план за регулаторен период 2017-2021 г.: от 44 квадратчета, цели 13 са празни, включително и на държавната гордост "Напоителни системи" ЕАД. Което, казано в прав текст, означава само едно: въпросните 13 ВиК дружества правят каквото си искат, а КЕВР по никакъв начин не може да регулира нито цените, нито качеството на услугите им. Защото няма изходна база за сравнение, каквито са въпросните бизнес планове.

И накрая - списъкът на КЕВР изрично е определен като актуален към септември 2019 година. Сред дружествата, водещи се 100% общинска собственост, фигурира и "ВиК Белово" ЕООД. А това

по никакъв начин не е вярно,

защото през декември 2018 г. въпросното ЕООД бе продадено за 1 млн. лв. (виж в. "БАНКЕРЪ", бр. 10 от 20 март 2020 година) и би трябвало да се води в тефтерите на комисията като 100% частна собственост.

Явно обаче никой не си  прави труда да сподели този факт с регулаторния орган, нито пък на съответните длъжностни лица във въпросния регулатор им пука какво се случва в ресора им. Защото, на всичкото отгоре, "ВиК Белово" е и сред дружествата, които нямат  задължителния уж бизнес план...

Ако някой си мисли, че това е цялата информация за неразборията, довела висшето ръководство на ГЕРБ до идеята да прибере  всички държавни ВиК яйца в една кошница, се е объркал и то твърде много. Защото около и заради този  административен хаос "циркулират" още два - нормативен и финансов.

Според жокерите, с които на 5 май МРРБ отвори двуседмичното обществено обсъждане на бъдещия Закон за водоснабдяването и канализацията и започна да събира предложения, в момента водния сектор се регулира от 7 закона и чрез 20 правителствени наредби.

Изглежда шокиращо, но и това  е много далече  от истината. Защото от тази бройка са изпаднали поне 350-400 подзаконови нормативни акта - наредби, правилници, инструкции, заповеди, решения и т.н., издадени от органите за местно самоуправление (общо 256 кметове на общини и общински съвети) и от т. нар. компетентни ведомства - МРРБ, МОСВ, Министерство на енергетиката, Министерството на земеделието и храните...

Втората "тънка особеност" е орязването  на  правомощията на Комисията за водно и енергийно регулиране в полза на чисто нова структура, която ще бъде създадена с приемането на Закона за водоснабдяването и канализацията и която монополно ще се занимава с цените в сектора. Иначе казано -

досегашната КЕВР ще остане само КЕР!

И трето - активите на прясно регистрирания мастодонт "Български ВиК холдинг" ЕАД и инвестициите, които той трябва да направи за нормализирането на питейната ситуация в държавата.

Според официалната статистика, през 2018 г. дължината на водопроводната мрежа е 74 731 км. а на канализационната - 11 967 километра. Или общо 86 698 километра. Като прибавим и останалата инфраструктура - колектори, пречиствателни станции и т.н., размерът на активите, които ще бъдат вкарани в новото ЕАД като нищо ще надхвърлят 11 млрд. лева.  

През 2017 г.  животоспасяващите инвестиции във ВиК сектора се изчисляваха на 5.5 млрд. лв, днес тази сума вече е почти удвоена, горе долу - на всеки лев актив по един инвестиционен "такъв".

Прекрасно, но защо никой все още и зъб не обелва по най-важния въпрос: колко милиарда са потънали във ВиК сектора от началото на предприсъединителния процес през 2001 година? Според компетентни люде, които засега предпочитат да останат анонимни, ако към европейските пари прибавим националното съфинансиране, чисто българските харчове и заемите от Световната банка, сумата като нищо ще надхвърли 3 млрд. евро?

В заключение - да ни е яка гърбината. Защото и досега ВиК операторите, с активното бездействие на КЕВР си правеха каквото им хрумне с месечните сметки на потребителите. Нищо, че не формираха и не разпределяха печалби. Докато практиката на прясно регистрирания мастодонт - "Български ВиК холдинг" ЕАД ще е съвършено друга бира. Приготвена по рецептите на ЕРП-тата и топлофикациите...

Facebook logo
Бъдете с нас и във